Подводен резервоар може да обясни странните бавни земетресения в Нова Зеландия

Ваня Милева Последна промяна на 10 октомври 2023 в 10:22 8105 0

Платото Хикуранги е остатък от поредица мощни вулканични изригвания, започнали преди 125 милиона години в Тихия океан. Неотдавнашно сеизмично изследване (червен правоъгълник), ръководено от Института по геофизика на Тексаския университет, заснема платото,

Кредит Andrew Gase

Платото Хикуранги е остатък от поредица мощни вулканични изригвания, започнали преди 125 милиона години в Тихия океан. Неотдавнашно сеизмично изследване (червен правоъгълник), ръководено от Института по геофизика на Тексаския университет, заснема платото, докато то потъва в новозеландската субдукционна зона Хикуранги (червена линия).

Изследователи откриват водни запаси, достатъчни за едно море, заключени в седиментите и скалите на изгубено вулканично плато, което сега се намира дълбоко в земната кора.

Разкритата чрез триизмерно сеизмично изображение вода се намира на 3 км под океанското дъно край бреговете на Нова Зеландия, където може би смекчава голям земетръсен разлом, насочен към Северния остров на страната.

Разломът е известен с това, че предизвиква чрез т. нар. бавно приплъзване земетресения, което освобождава енергия за период от часове до месеци, а не за секунди до минути, характерни за типичните земетресения. Учените искат да разберат защо те се случват по-често при някои разломи, отколкото при други.

Смята се, че много от земетресенията с бавно приплъзване са свързани с погребана вода. Досега обаче не е имало преки геоложки доказателства, които да сочат, че такъв голям воден резервоар съществува именно на този новозеландски разлом.

"Все още не можем да видим достатъчно дълбоко, за да разберем какъв точно е ефектът върху разлома, но можем да видим, че количеството вода, което се спуска тук, всъщност е много по-голямо от нормалното", заявява водещият автор на изследването Андрю Гейс (Andrew Gase).

Изследването е публикувано в списанието Science Advances и се основава на сеизмични експедиции и научни океански сондажи, ръководени от изследователи от Института по геофизика на Тексаския университет.

Гейс смята, че са нужни по-дълбоки сондажи, за да се установи къде се озовава водата, така че изследователите да могат да определят дали тя влияе на налягането около разлома - важна информация, която може да доведе до по-точно разбиране на големите земетресения, посочва изследователят.

Сеизмично изображение на платото Хикуранги разкрива подробности за вътрешността на Земята и от какво е изградена тя. Синьо-зеленият слой под жълтата линия показва водата, погребана в скалите. Изследователи от Института по геофизика към Тексаския университет смятат, че водата може да потиска земетресенията в близката субдукционна зона Хикуранги. Кредит: Andrew Gase

Мястото, където изследователите откриват водата, е част от обширна вулканична провинция, образувана, когато преди 125 милиона години покривка от лава с размерите на Европа пробива земната повърхност в Тихия океан. Събитието е било едно от най-големите известни вулканични изригвания на Земята и е продължило да действа в продължение на няколко милиона години.

Гейс изполва сеизмични сканирания, за да изгради триизмерна картина на древното вулканично плато, в която вижда дебели, наслоени седименти около погребаните вулкани. Сътрудниците му провеждат лабораторни експерименти върху проби от сондажни ядра на вулканични скали и установяват, че водата съставлява почти половината от обема им.

"Обикновената океанска кора, след като достигне възраст от около 7 или 10 милиона години, би трябвало да съдържа много по-малко вода", посочва Гейс.

Океанската кора в сеизмичните сканирания е била десет пъти по-стара, но е останала много по-влажна.

Гейс предполага, че плитките морета, в които са се случили изригванията, са ерозирали някои от вулканите в пореста, раздробена скала, която е съхранявала вода като водоносен хоризонт, докато е била погребвана. С течение на времето скалите и скалните фрагменти се превръщат в глина, която задържа още повече вода.

Откритието е важно, тъй като учените смятат, че подземното водно налягане може да е ключова съставка за създаването на условия, които освобождават тектонично напрежение чрез земетресения с бавно приплъзване. Това обикновено се случва, когато богатите на вода седименти са погребани заедно с разлома, задържайки водата под земята. Разломът в Нова Зеландия обаче съдържа малко от тези типични океански седименти. Вместо това изследователите смятат, че древните вулкани и трансформираните скали - сега глини - пренасят големи количества вода надолу, докато са поглъщани от разлома.

Директорът на Института по геофизика на Тексаския университет Демиан Сафер (Demian Saffer), съавтор на изследването и един от главните учени на научната сондажна мисия, заявява, че откритията предполагат, че и други земетръсни разломи по света може да са в подобна ситуация.

Справка: Andrew C. Gase et al, Subducting volcaniclastic-rich upper crust supplies fluids for shallow megathrust and slow slip, Science Advances (2023). DOI: 10.1126/sciadv.adh0150

Източник: Discovery of massive undersea water reservoir could explain New Zealand's mysterious slow earthquakes, University of Texas at Austin

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !