Сеизмолозите разполагат с нов инструмент за откриване на следващото голямо земетресение

Ваня Милева Последна промяна на 20 февруари 2023 в 00:01 40714 0

Разломът Сан Андреас в равнината Каризо - най-западната от югозападните пустини в САЩ. На запад, вляво, е Тихоокеанската плоча. На изток, вдясно, е Северноамериканската плоча. Това са две от най-големите тектонски плочи на Земята. Разломът е десностранен разлом с приплъзване, което означава, че другата страна изглежда, че се движи надясно, независимо от коя страна сте застанали. Обърнете внимание как поток, идващ от изток (вдясно), следва следата на разлома в продължение на няколко хиляди метра, преди да продължи на запад (вляво). Подобни "отмествания на потока" свидетелстват за постоянно движение надясно от другата страна на разлома. Кредит: Flickr (CC BY-SA 2.0)

Едно просто явление на физиката, с което ни съпътства ежедневно, може да се окаже важна липсваща част в усилията на учените да предсказват най-мощните земетресения в света.

В проучване, публикувано в списание Science, изследователи от Тексаския университет в Остин откриват, че явлението триене може да е ключово за това кога и колко рязко ще се задвижат разломите.

Това е така, защото феноменът, който обяснява защо са необходими повече усилия, за да се избута тежка кутия от място ѝ, отколкото да се поддържа движението ѝ, определя колко бързо се свързват или заздравяват повърхностите на разлома след земетресение. Разлом, който се заздравява бавно, е по-вероятно да се движи безвредно, докато разлом, който се заздравява бързо, е по-вероятно да се разкъса при голямо, разрушително земетресение.

Откритието може да бъде от ключово значение за разбирането на това кога и колко силно се движат разломите.

Това само по себе си няма да позволи на учените да предвидят кога ще се случи следващото голямо земетресение - силите, които стоят зад големите земетресения, са твърде сложни - но дава на изследователите нов ценен начин да проучат причините и потенциала за възникване на голямо, разрушително земетресение, посочват авторите.

"Една и съща физика и логика би трябвало да се прилагат за всички различни видове разломи по света", коментира съавторът на изследването Демиан Сафър (Demian Saffer), директор на Института по геофизика на Тексаския университет. "С подходящите проби и полеви наблюдения сега можем да започнем да правим проверими прогнози за това колко големи и колко често могат да се случат големи сеизмични приплъзвания на други големи разломи, като Каскадия [където е разломът Сан Андреас] в северозападната част на Тихия океан."

За да направят откритието, изследователите разработват тест, който комбинира скали от добре проучен разлом край бреговете на Нова Зеландия и компютърен модел, за да изчислят успешно, че безобиден вид земетресение "на бавни обороти" ще се случва на всеки няколко години, тъй като богатите на глина скали в разлома се възстановяват много бавно.

Скалните проби, които изследователите са изследвали, са били взети от около 800 м под морското дъно в разлом в Нова Зеландия. Изследователите притискат скалите от разломната зона с хидравлична преса и установяват, че те се заздравяват много бавно и лесно се хлъзгат. Когато вкарват данните за скалите в компютърен модел на разлома, резултатът бил малък, бавен трус на всеки две години, което почти напълно съвпада с наблюденията от новозеландския разлом.

Изследователите смятат, че богатите на глина скали, които се срещат в много големи разломи, биха могли да регулират земетресенията, позволявайки на плочите да се плъзгат спокойно помежду си, което ограничава натрупването на напрежение. Откритието може да се използва за определяне на това дали даден разлом е склонен към приплъзване при големи, разрушителни земетресения, обяснява един от ръководителите на изследването Шришаран Шридхаран (Srisharan Shreedharan), асоцииран изследовател в Института по геофизика към Тексаския университет и доцент в Университета на щата Юта.

"Това не ни доближава до реалното прогнозиране на земетресенията, но ни казва дали даден разлом е склонен към тихо приплъзване без земетресения, или към големи земетресения, които разтърсват земята", отбелязва Шридхаран.

В Каскадия има малко доказателства за плитки, бавни трусове. Това е една от причините, поради които Pacific Northwest Seismic Network (Тихоокеанската северозападна сеизмична мрежа) -  организация, посветена на намаляването на последиците от земетресения и вулканични изригвания в щатите Вашингтон и Орегон - да препоръча да се разположат сензори в ключови зони на разлома. Новото проучване им дава основание за това, заявява директорът на мрежата Харолд Тобин (Harold Tobin).

Справка: Ultralow frictional healing explains recurring slow slip events
Srisharan Shreedharan, Demian Saffer, Laura M. Wallace and Charles Williams
SCIENCE 16 Feb 2023 Vol 379, Issue 6633 pp. 712-717 DOI: 10.1126/science.adf4930

Източник: Earthquake scientists have a new tool in the race to find the next big one, The University of Texas at Austin 

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !