Макар настоящата здравна криза с пандемията да е превзела вниманието на човечеството, един друг глобален проблем - климатът на нашата планета - остава и много вероятно ще се задълбочава.
Обърнахме се с няколко въпроса към Симеон Матев, част от екипа на Климатека - една нова информационна платформа за отразяване на климатичните промени. Симеон Матев е синоптик и климатолог. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специалност „Хидрология и климатология”, а сега е асистент по климатология в същия университет.
Глобалните температури чупят рекорд след рекорд. Това трудно може да се оспорва. Доколко това е опасно за човечеството?
Рекордите са, за да се подобряват. Сами по себе си температурните рекорди показват границите на възможно проявление на температурата и за големи части от Земята, за щастие тези граници не са опасни за човека. По-смущаващото е, че напоследък се подобряват главно рекорди за максимум на температурата и много по-рядко за минимум.
Това показва, че температурата много по-лесно достига максимални стойности, които не са постигани от началото на инструменталните измервания и ясно показва, че се наблюдава промяна в температурните условия. Но рекорди се подобряват и при някои настина опасни елементи, като интензивност на валежите, скорост на вятъра и др.
Миналата година беше поставен рекорд за най-много тропични циклони в Атлантика и това са наистина опасни процеси, които нанасят сериозни щети и взимат човешки жертви. Така че, в този аспект, може да се каже, че някои рекорди са опасни за човечеството.
Как учените определиха, че глобалното затопляне има предимно антропогенен произход?
На базата на много научни изследвания и моделиране на климата над 95 % от учените, занимаващи се с климатичните проблеми, са на мнение, че човек, заедно с неговата икономическа дейност имат „пръст“ в съвременните промени на климата. И оттук започват големите различия. Според някои от тях човешката роля е незначителна, а според други обратно – ние хората сме основни виновници и причинители на измененията на климата.
В действителност, трудно е да се определи количествено колко е човешката намеса.
Но трябва да се има предвид, че не само производствената дейност е фактор. Климатичната система на нашата планета се състои от атмосфера, хидросфера и криосфера, сушева повърхнина и биосфера. Тоест намесата ни във всеки един от тези компоненти оказва или ще окаже в бъдеще някакво влияние на климатичната система. Тоест човек неминуемо влияе на климата, като в миналото това влияние е било повече в локален и регионален аспект, но с разрастване на икономическите ни дейности влиянието ни се пренася вече в глобален аспект. Но колко точно е това влияние, все още не може да се изчисли или получените резултати не включват всички фактори или не се отнасят за всички компоненти. Затова и цифрите, които виждаме и ще виждаме по този въпрос, ще бъдат различни.
Според теорията Гея на Джеймс Лавлок Земята има способността да се адаптира спрямо промените в нещо като глобален хомеостазис. Може ли да разчитаме на това?
Земята има своите си компесаторни механизми, чрез които регулира и в известен смисъл намалява опитите за „въздействие“, но тези механизми си имат и граници, които не трябва да бъдат прекрачвани. Ако бъдат преминати ще ставаме свидетели на процеси, които сме мислили, че са малко вероятни. И ще се удивляваме, как е възможно? Във всеки едни момент процесите на Земята си търсят равновесната точка. Но тази равновесна точка се променя и ние трябва да свикваме с тези промени.
Има скептици казват, че климатът се е променял през цялата история на Земята и че не е по силите на хората да обърнат тенденциите на затопляне на климата. Наистина ли сме безсилни?
Е, не е нужно да си скептик, за да твърдиш такова нещо. Климатът не е някаква константа, а се променя спрямо факторите и условията за формиране на климата. Когато са променени изходните условия, нормално е да настъпват и по-съществени промени. Да не забравяме, че в геологичното минало е имало и епохи през, които средните температури са били по-високи от сегашните нива. Притеснителното в сегашните условия е темпът на повишение на температурите.
В повечето научни изследвания се твърди, че толкова бързо повишение на температурите не е имало през последните около 10000 години, но това не означава, че не го е имало в някои по-стари геологични епохи. Все пак сега се случва в ерата на развитие на човека и е нормално да искаме да имаме същата среда, каквато сме имали преди 30, 40 години и да се опитваме да се върнем към нея.
Но дали ще успеем, и дали имаме силата да го направим – едва ли?
Но поне можем да опитаме до толкова, до колкото зависи от нас с балансирани мерки, които за съжаление в много голяма степен зависят от политиците, едрия бизнес и т.н. Но дори и така всеки от нас може да направи нещо по отношение на „щаденето“ на планетата ни.
Появиха се възражения, че увеличаването на CO2 и повишаването на температурите може да има благоприятно въздействие върху развитието на растителността? Какво бихте отговорили на тези идеи?
Е, това не са идеи. Въглеродният двуокис участва в кръговрата на организмите и винаги е бил и ще бъде необходимост за развитие на растителността.
Да, има известен резон в тази идея, но, както казахме и по-горе, всичко си има граници, и когато прекалим, неминуемо ще сърбаме „попарата“ на неразумните ни действия. Връзката с повишението на нивата на СО2 и повишението на глобалните температури е праволинейна и показателна, че не бива да разчитаме на такива „идеи“.
Защо толкова се разпространи "скептицизмът" към климатичните промени? В човешката психология ли се крие причината или в лобизма на някои компании?
Не е тайна, че лобистките кръгове общо взето управляват или по-скоро направляват живота на повечето хора. Кой кръг ще надделее зависи от много фактори.
Но скептицизма за някои неоспорим факти е присъщо за човешката психика и това отново го виждаме и покрай пандемичната обстановка. Но бих казал, че в доста хора се усеща една умора от говоренето за „климатичните промени“, понеже само се слуша, но реални действия не се виждат и предполагам, че това е една от причините за скептицизъм.
Но нека не забравяме и друго – ние хората сме част от природата около нас и трябва да се научим да живеем в хармония с нея. Да я уважаваме и обичаме, а тя пък ще ни се отблагодари, като ни позволява да живеем добре и да имаме просперитет.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари