Възобновяема енергия у дома и към мрежата: какво трябва да знаем?

Най-добре оползотворената енергия от възобновяеми източници е тази, която е потребена максимално близо до производствената инсталация, в съчетание с подходящите мерки за енергийна ефективност

Инсталирането на системи за производството на енергия от възобновяеми източници бе улеснено чрез промените в нормативната уредба у нас в края на 2023 г. Чрез тези системи се увеличава делът на енергията от алтернативни източници на енергия и респективно се намалява зависимостта от конвенционалните горива. Материалът по-долу представя накратко процеса по инсталиране на средства за производство на енергия от ВИ до 30 kW, чиято произведена енергия може да се използва комбинирано – както за собствени нужди, така и за продажба на пазара на енергия.

В предходна статия разгледахме процедурата за производството на енергия за собствени нужди до 20 kW в еднофамилни и вилни сгради, която бе облекчена вследствие от промените в законодателството в края на 2023 г. В настоящата статия поставяме фокус върху процедурата за инсталации до 30 kW, която също представлява интерес за еднофамилни, многофамилни сгради и малки обекти, особено с възможността за изкупуване на произведената енергия на преференциални цени. 

Какви са ползите и предизвикателствата?

Ползите от подобни системи са вече широко известни, но ако трябва да обобщим, потреблението на енергия от възобновяеми източници (слънце, вода, геотермални извори, вятър и биомаса) има редица предимства – от опазване на околната среда до спестяване на разходи. Нека не забравяме, че най-добре оползотворената енергия от ВИ е тази, която е потребена максимално близо до производствената инсталация. Освен това, използването на ВЕИ в съчетание с индивидуално предписани мерки за енергийна ефективност дават най-добър резултат – икономически, екологичен и дори социален. В статията разглеждаме актуални възможности за потреблението на възобновяема енергия за по-малките инсталации и доколко те могат да бъдат икономически оправдани. 

Намаление на въздействието върху околната среда и климата

Най-очевидната полза от преминаването към възобновяеми източници на енергия за дадено домакинство е, че значително може да бъде намален въглеродният отпечатък. Преминаването към енергия от възобновяеми източници ще намали зависимостта от конвенционални горива, или в частност електроенергия от мрежата, и ще помогне за ограничаване на емисиите на парникови газове в атмосферата. Настоящите нива на емисии са по-високи от всякога, което води до по-нататъшни промени в климата. Освен това чрез приложението на ВЕИ системи се разпространява пример, който другите могат да последват. Потреблението на енергия от възобновяемите енергийни източници не генерира замърсители по време на производството (за разлика от изкопаемите горива) съответно не предизвикват и замърсяване на въздуха.

Намаление на разходите

Преминаването към ВЕИ може да спести пари в дългосрочен план. Използването на ВЕИ има икономически смисъл, тъй като разходите за инсталиране и функциониране на подобни системи имат добра възвращаемост, особено през последните години. 2022 и 2023 г. бележат рекордни инвестиции във фотоволтаици у нас. Това води до драматично трансформиране на енергийния микс, което представлява предизвикателство, както за балансирането на системата, така и за цените на енергията, които може да бъдат и близки до нула. През месец май производството от слънчеви централи за първи път надминава това от въглища. 

По-голяма независимост и устойчивост

Преминаването към възобновяеми източници за дадено домакинство може да осигури и по-голяма надеждност, независимост и устойчивост. Системите за възобновяема енергия са децентрализирани средства за производство на енергия и това ги прави много атрактивни, особено когато има опасност от прекъсване на доставките. Така например, през декември 2021 г., когато главоломно се качи цената на природния газ заради войната между Русия и Украйна, битовите потребители, които се отопляваха с това гориво имаха увеличение на сметките с повече от 100% (Фиг. 1). За сметка на това потребителите, които имат добра изолация, използват термопомпа, соларни панели за битова гореща вода и електроенергия не бяха засегнати в това отношение.

Фигура 1. Цена на природния газ за битов сектор по данни на Овъргаз. Източник 

Използването на възобновяемите източници също има своите предизвикателства, свързани със сезонността, климатичните условия, регулаторната рамка или технически ограничения. Това неминуемо се отразява на ценовите равнища и поставя под въпрос дали изграждането на мащабни соларни паркове са печеливша инвестиция. Както споменахме и по-горе най-оптималният начин за осъществяване на енергийния преход се състои в намалението на абсолютните количества на потребената енергия. Ето защо, подходящите мерки за енергийно обновяване и ефективно управление на енергията в съчетание с малките децентрализирани системи за енергия от ВИ, които са близо до потребителите, биха дали най-добър резултат.

Струва ли си инвестицията във ВЕИ система?

Преди да се предприемат стъпки за инвестиране във ВЕИ системи е необходимо да се направи предварително проучване за възможностите и възвръщаемостта на инвестициите, енергийната консумация и анализ на прогнозните количества електроенергия, които могат да бъдат произведени на подходящия за това терен. 

Двете графики по-долу дават накратко нагледна представа как влияе сезонността и включването на все по-голям брой соларни системи върху ценовите равнища и динамиката на свободния пазар. Графиката от март месец не показва особени колебания в ценовите равнища през деня. Тя маркира пиковете на потребление, които традиционно са сутрин към 8:00 ч. и вечер между 19:00 и 22:00 ч. През топлия 1.06.2024 г. има високо производство на енергия от фотоволтаици между 12:00 и 17:00 ч., което предизвиква голям спад в цените. Възможно е да се очакват и дори отрицателни цени в слънчевите дни през лятото. Сериозният спад на цената в часовете със силно слънчево греене създава рискове пред възвръщаемостта на инвестициите във възобновяеми енергийни източници (и особено от фотоволтаици). Това е от особено значение, когато се взима решение дали ВЕИ инсталацията да бъде изградена изцяло за продажба на произведената електрическа енергия. 

^{03.05.2024 г.} 

^{01.06.2024 г.} 

Фигура 2. Как влияе сезонността и включването на все по-голям брой соларни системи върху ценовите равнища и динамиката на свободния пазар. Източник: Българска независима енергийна борса

Очакваното годишно производство на енергия от системата е сред най-важните фактори при вземането на решение за инвестиране. Съществуват различни начини за изчисляването на очакваното годишно енергийно производство и различни софтуерни продукти и бази данни, които могат да се използват за целта. Базата данни на ЕС е доста пълна и богата, и по-точно географската информационна система с данни за слънчевото греене, разработена от Съвместния изследователски център (JRC) на Европейския съюз, която е достъпна напълно безплатно в интернет. В нея се задават географски координати, тип на инсталацията и начин на свързване към мрежата, технология, инсталирана мощност, наклон на покрив и др. Ако наклонът не е ясен има опция за задаване на най-подходящ такъв за избраната географска локация. 

Каква е административната процедура?

Съгласно разпоредбите на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) енергийни обекти за възобновяема енергия с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, използват преференциални цени за изкупуване на произведената енергия, както и използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при общи условия, одобрени от КЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа. Тук става въпрос за енергийни обекти, чиято произведена енергия изцяло се изкупува от оператора на мрежата. Наред с това тези производители дължат 5% ежемесечна такса от приходите от продадената електрическа енергия към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

При изграждане на централа за продажба на енергията изцяло на пазара, цената за произведената енергия се определя с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Ценовите решения за текущия регулаторен период (01.07.2023 – 30.06.2024 г.) могат да бъдат открити тук (Табл. 1). От 1 юли се очаква ново решение за цените, а към юни 2024 г. те са както следва:

Нетно специфично производство е производството на енергия, за което се изплаща преференциална цена. Произведената енергия над това количество се заплаща при договаряне с мрежовия оператор или търговец на енергия на друга, обикновено по-ниска цена, близка до тази на свободния пазар. 

Ако консумираната от домакинството или обект електроенергия, която е произведена от собствени инсталации за ВЕИ, не е в особено големи количества, може да се избере вариант за изграждане на фотоволтаична централа за собствени нужди и продажба на излишъка. При този вариант допълнителна полза е печалбата от продадения излишък. Добре е също да се обърне внимание и на общите условия на мрежовите оператори, тъй като там могат да се крият някои „подводни камъни“.

Важно е да се отбележи, че ако потребителят на собствена електрическа енергия от ВИ избере комбинирания вариант и иска да произвежда, съхранява и продава излишната енергия, това се случва чрез споразумения за закупуване на енергията, чрез доставчици на електрическа енергия и чрез споразумения за търговия между партньори. Най-често цената ѝ се калкулира и договаря индивидуално и се определя в близки равнища до тази на цената на енергията на свободния пазар. В общия случай също е необходим предварителен анализ дали комбинираният вариант е изгоден от гледна точка на възвращаемостта на инвестицията във фотоволтаична система.

По-долу разглеждаме накратко основните стъпки от процедура при изграждане на инсталация, най-често фотоволтаична система, до 30 kW 

Фигура 3. Основни стъпки при процедурата за изграждане на ВЕИ инсталация, най-често фотоволтаична система, до 30 kW

Първоначално се подава искане за проучване на условията и начина на присъединяване към съответния мрежови оператор, на чиято лицензионна територия или към чиято мрежа ще се присъедини обектът. При подаване на искането се отбелязва дали централата е за собствени нужди, само за продажба или за комбинация от двете. Заплаща се съответната такса към оператора и се посочват следните данни: адрес и предназначение на обекта; срок/етапи за изграждане на обекта; инсталираната генерираща мощност на обекта; вида на първичния енергоносител, дали ще се ползва за собствени нужди, за изцяло откупуване или комбинация от двете.

Съгласно ЗИД на Закона за енергията от възобновяеми източници, в сила от 13.10.2023 г., се въвежда задължение за лица, които са заявили присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и са получили становище с условия за присъединяване, да предоставят гаранция в полза на оператора на съответната електрическа мрежа. Гаранцията може да бъде банкова или под формата на депозит. Размерът ѝ е 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект или 50 лв. на всеки киловат. Не се предоставя гаранция за инсталации за производство на електрическа енергия от ВИ с инсталирана електрическа мощност до 10,8 kW и при извършване на модернизация на обект за производство на електрическа енергия от ВИ, когато не се увеличава общата инсталирана мощност на обекта.

Необходими са следните документи:

• копие от нотариален акт за собственост или друг документ, доказващ вещното право върху имота, или договор за наем;
• нотариално заверено пълномощно от правоимащото лице – в случаите, когато заявлението се подава от трето лице;
• удостоверение или скица, доказващи, че имотът се намира в урбанизирана територия;
• когато заявителят е наемател – прилага нотариално заверена декларация за съгласие на собственика.

Исканията към трите основни оператора на електроразпределителните мрежи могат да се намерят на:

• Заявление за проучване – Електроразпределение Юг ЕАД
• Заявление за проучване – Електроразпределителни мрежи Запад АД
• Заявление за проучване – Електроразпределение Север АД

След това мрежовият оператор издава становище за условията за присъединяване към електрическата мрежа, в което са описани всички условия и реда на присъединяване. Условията са валидни до 6 месеца от издаването на становището. Ако не се пристъпи към последваща стъпка в рамките на периода процедурата се прекратява.

Следващата стъпка е сключване на договор за присъединяване. Производителят подава писмено искане за сключване на договор за присъединяване на производител по образец. В 1-месечен срок от подаване на искането операторът съгласува документи, подготвя договор и отправя покана. Следва проектиране и изграждане на електрическите съоръжения. За някои инсталации може да е необходимо и разрешение за строеж, съгласно Закон за устройство на територията (ЗУТ). 

Накрая се пристъпва към подписване на договор за изкупуване на произведената електрическа енергия, както и фактическо присъединяване на обекта към разпределителната мрежа и поставянето ѝ под напрежение (7-дневен срок). Важно е да се отбележи, че в този етап е необходимо да е сключен договор за изкупуване на произведената електрическа енергия с крайния снабдител (за регулирания пазар) или с търговец на електрическа енергия (за свободния пазар) за поставяне на съоръжението под напрежение. 

Мрежовите оператори са задължени да осигурят възможност за подаване на исканията, съответно отговорите по тях, по електронен път по реда на Закона за електронното управление, и/или по електронна поща. По долу са дадени онлайн връзки, чрез които могат да се видят бланки и да се подават запитвания към трите отделни мрежови оператора:

• Електрохолд
• EVN
• Energo-pro

Опростен пример за къща

За района на гр. София оптималният наклон е около 35 градуса. Важно е да се отбележи, че по-големият наклон дава повече производство през зимните месеци, а по-малкият – през летните (Фиг. 4). 

Фигура 4. Пример за определяне на очакваното годишно производство на енергия от соларна инсталация с инсталирана мощност от 5 kW за района на западната част на гр. София. Източник

Според графиката очакваното годишно производство на енергия от фотоволтаична инсталация с инсталирана мощност от 5 kW е около 6046 kWh. Въведените данни са за района на западната част на гр. София. Примерът е приведен за предварителна оценка на възможността за производство на енергия от слънцето за къща с южно изложение и достатъчно пространство на покрива. Годишните нужди от електроенергия (вкл. за отопление) възлизат на общо около 10 017 kWh на година и са изчислени на база на опростена система за енергиен мениджмънт. На база на изчислението за очакваното годишно производство на енергия от фотоволтаичната инсталация става ясно, че тя може да обезпечи до 60% от нуждите от електроенергия. Към сметката е отчетено приемането, че електроуреди като пералня, миялна, бойлер, готварска печка и други по-малки уреди ще бъдат използвани основно през светлата част на деня. Ако се избере инсталация с цена до 10 000 лв., например, и при текущата цена за електроенергия (дневна тарифа) се получава, че простият срок на откупуване на инсталацията е около 8 години. Изчислената вътрешна норма на възвръщаемост (IRR) или вътрешна норма на печалба от инвестицията е около 8%. Периодът, който е използван за изчисленията е 20 г. 

При многофамилните сгради

Инсталирането на системи за производство на енергия от ВИ в еднофамилни сгради и единични обекти не е много сложен процес. При случаите, когато става въпрос за изграждане на подобни инсталации в многофамилни сгради с повече собственици, процесът става по-комплексен. Според разпоредбите на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) се изисква 100% съгласие на собствениците при ползване на общите части за предприемане на действия за надстрояване и пристрояване, за учредяване право на ползване или право на строеж и за промяна предназначението на общи части. Някои експерти препоръчват да се прилага регламента от същия закон, които постановява, че при поставяне на технически съоръжения се изисква мнозинство на не повече от 50% от идеалните части. С особена сила това би следвало да важи за микроинсталации с мощност до 800 W/p, които се инсталират индивидуално от домакинствата на балкона. На практика това са преместваеми обекти, но всички ФВЕЦ се третират като строежи по смисъла на ЗУТ, което силно затруднява инсталирането на т.нар. балконски фотоволтаици. 

Фигура 5. Инициатива за жилищния сектор в Източна Европа (IWO), проект SUNRISE. Източник

Налице е липса на подзаконови нормативни актове, които подробно да определят стъпките, сроковете, правомощията за присъединяване на различни по мощност и ползване обекти, вкл. такива със съвместно ползване от повече участници и споделяне на енергията между тях. Тук навлизаме в темата за енергийните общности, чиито детайли биха били обект на друга статия. Накратко, възниква и необходимост от инсталирането на интелигентни електромери и стандартизирани процедури за виртуално нетно отчитане, отчитане, което не е регулирано все още в нормативната рамка у нас. Липсата на такива процедури за отчитане на потребената и отдадената електрическа енергия на практика се оказва пречка пред участието на гражданите и предприятията като потребители на собствена енергия или като членове на енергийни общности на енергийния пазар. 

Като цяло и при еднофамилните, и при многофамилните сгради не е налице и задължение на мрежовите оператори да се съобразяват с исканията на активните потребители за продажба на излишната електроенергия обратно в мрежата. За микроинсталациите дори е приемливо излишъка да се дарява към мрежата, за да се избегне отчитането му като разход на домакинството, тъй като в момента електромерите са еднопосочни.

Пред устойчивото и широкото приложение на малки децентрализирани системи за производство на енергия от възобновяеми източници все още стоят нерешени въпроси и не съвсем облекчени процедури. Материята е комплексна, но е добре, че все пак се наблюдава развитие и улеснение в процедурите в сравнение с предходни години. Би било добре да се продължи в посока на насърчаване изграждането на малки децентрализирани инсталации за ВИ, отколкото да се дава предимство на големи и мащабни проекти, реализирани далеч от мястото на потребление. Наред с това, мерките за енергийна ефективност в съчетание с ВЕИ в домовете, публичните и производствените сгради е винаги ефективна комбинация що се отнася до устойчива и дългосрочна икономия на енергия, респективно емисии на парникови газове. Работата на мрежовите оператори също изглежда сложна, обременена и натоварена, особено при положение, че включването на малките децентрализирани системи за ВЕИ не е особено положително за техните печалби. Въпреки това предлагането на комплексни енергийни услуги, свързани с инсталирането на ВЕИ и мерки за енергийна ефективност, има и ще има сериозни допълнителни ползи и за тях. Пример за това е централата на EVN, която инсталира балконски фотоволтаици на енергийно бедни домакинства в Австрия.

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз)

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.

В публикацията са използвани материали от:

1. Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ)
2. Закон за енергетиката (ЗЕ) 
3. Закон за устройство на територията
4. Закон за управление на етажната собственост
5. Наредба №6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи
6. Алексиева, Р., Филипова, А., Бенов, В., (2024) ВЕИ на бързи обороти: Премахване на пречките пред децентрализацията и демократизацията на енергийния преход в България. Анализ, Център за изследване на демокрацията, от: https://csd.eu/fileadmin/user_upload/publications_library/files/2024_2/RES_HS_BG_3v.pdf 
7. Наръчник за процедурите при изграждане или реконструкция на енергийни обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници (Версия 02/26.04.2024), Агенция за устойчиво енергийно развитие, 2024
8. Фонд “Сигурност на Електроенергийната Система”
9. Заявление за проучване – Електроразпределение Юг ЕАД
10. Заявление за проучване – Електроразпределителни мрежи Запад АД
11. Заявление за проучване – Електроразпределение Север АД
12. Уеб платформа за определяне на очакваното количество произведена енергия от слънце на Съвместния изследователски център – https://re.jrc.ec.europa.eu/pvg_tools/en/tools.html#api_5.2
13. Фотоволтаична система на покрива – икономика за неикономисти, Фотоsolar, 2021, статия от блог: https://photosolar.bg/blog/fotovoltaichna-sistema-na-pokriva-ikonomika-za-neikonomisti 
14. Ценово решение №Ц-13 от 30.06.2023 г. на КЕВР за текущия регулаторен период (01.07.2023 – 30.06.2024 г.)
15. Българска независима енергийна борса
16. Данни за цените на природния газ за битов сектор, Овъргаз. Източник: https://www.overgas.bg/novini/vazdejstvie-na-povishenata-tsena-na-prirodniya-gaz-varhu-povedenieto-na-potrebitelite/
17. Проект SUNRISE

Източник: Възобновяема енергия у дома и към мрежата: какво трябва да знаем?, Климатека

Авторът Мария Манолова е част от авторския екип на Климатека, тя защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на електроенергетиката, възобновяемата енергия и ефективните енергийни решения в производството. От 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийно планиране в България.

Още по темата

23/02/2024

Човекът

Преработената директива за енергийна ефективност: какво ново за местните ръководства?

24/10/2023

Земята

Примери за добро управление на енергията в общините у нас

12/06/2023

Новини

Доколко могат да бъдат полезни енергийните офиси?

29/03/2023

Новини

През 2024 г. България трябва да обнови плана за енергетика и климат, но обсъждането все още не е започнало