Примери за добро управление на енергията в общините у нас

Климатека Последна промяна на 24 октомври 2023 в 00:00 2787 0

Кредит Unsplash

Визията и действията на общините в дългосрочен план определят и нагласите на местното население, свързани с енергията и климата

Примерите за добро управление на енергията от местните власти в България не са рядко срещано явление. Те могат да бъдат различни проекти за оптимизация на потреблението на енергия, инициативи, свързани с въвличането на общността в по-доброто използване на енергията, примери за производство и споделяне на енергия от местни енергийни източници и др. В публикацията са представени добри примери по света, но също така и у нас – от общините в Павликени, Габрово, Велинград, Бургас, Етрополе, Банско и Асеновград, които се осъществяват в местните общности, които имат отношение към устойчивата енергия и климат.

Според призива на кметовете от срещата в Майнхайм през 2020 г. в компетентностите на местните власти влизат дейности, свързани с прилагането на 70% от законодателството на ЕС, 70% от мерките за смекчаване на климата, 90% от мерките за адаптиране към климата, както и 65% от целите на ООН за устойчиво развитие. Те управляват 1/3 от публичните разходи, отговорни са за 2/3 от публичните инвестиции и в много случаи са пряко ангажирани за предоставяне на социални услуги за техните жители. Местните власти също осигуряват директното въвличане на хората чрез различни възможности за участие и включване във вземането на решения. Такъв подход подкрепя доверието в управлението, подпомага по-широкото приложение на политиките за устойчива енергия и климат и допринася за реализирането на иновациите. 

В Европа съществуват редица примери за активни местни общности и ръководства.

В Тренто (Италия), например, местната управа, наред с останалите подобрения (електрически средства за доставка на стоки в града; сензори за събиране на информация за околната среда, енергийната консумация и др.), позволява на жителите активно да участват в т. нар. „умна“ еволюция на града им, като е създала онлайн портал, чрез който да бъдат изпратени предложения за иновации и рационално използване на енергията.

Памплона (Испания) е друг пример за добро управление на енергията чрез редица дейности на местното ръководство, които включват обновяване на сгради за достигане на близко до нулево потребление на енергия, инсталиране на „умни“ покриви, интелигентни системи за улично осветление, термопомпи, соларни станции за бързо зареждане на таксиметрови електрически автомобили. Интересно за местната общност там е също, че развиват „умна“ градска лаборатория, в която могат да се тестват технологични решение, свързани с устойчивата енергия в реална среда. У нас също не липсват такива добри практики. 

Община Павликени дълги години се грижи за намалението на енергията в общинската си инфраструктура. 

Такъв е и примерът с обществения закрит плувен басейн в града, който е най-голямото закрито плувно съоръжение във Великотърновска област, построен през 2015 г. Първоначално сградата е проектирана и изпълнена така, че за затопляне на водата в басейна и отопление на помещенията се ползва единствено електрическа енергия. Температурата на водата трябва да се поддържа постоянна – в рамките на 26 – 28° С, а разходите на електроенергия стават все по-високи през годините. През 2016 г. е изготвено енергийно обследване на обекта и е установено, че той има добри енергоспестяващи характеристики, но все пак по-ниско потребление на енергия е възможно. След направен обстоен анализ на цялостната система се предвижда подмяна на най-големите консуматори на електроенергия с такива, които използват слънчева енергия и/или природен газ. Проектът е завършен през 2022 г. и включва системи за отопление на водата в басейна и такива за подгряване на битова гореща вода чрез водогрейна инсталация, която включва 90 броя селективни слънчеви колектора. Водогрейните съоръжения се затоплят от слънчева енергия и природен газ. Съществуващият електрически котел с мощност 108 kW е заменен с газови, които при недостатъчно слънцегреене да поддържат температурата на водата в басейна в нормативните граници. Микроклиматът на помещението на басейна е подобрен с високотехнологични климатични и вентилационни системи. Системата отоплява и останалите помещения в сградата и осигурява топла вода за сервизните помещения.

Фигура 1: Общественият закрит плувен басейн в гр. Павликени. Източник: Община Павликени.

Проектът представлява интерес и от гледна точка на финансирането, тъй като практиката сред общините е да разчитат основно на отварянето на тематични програми, да използват грантови схеми и схеми за съфинансиране. В случая, финансирането е със заемни средства от Фонд ФЛАГ ЕАД и възлиза на 432 000 лв, и допълнителни 12 000 лв. от бюджета на Община Павликени. Това също означава, че местното ръководство е направило достатъчно добър анализ, който показва, че проектът е икономически изгоден за общината. Според направените анализи в обследването за енергийна ефективност, инвестицията ще се изплати за 3 – 4 години. Годишното намаление на въглеродните емисии ще бъде намалено с около 363,40 т.

След обновяването обектът постига енергиен клас „А“ (най-висок клас на енергийна ефективност), като с приложените мерки се очаква до 63% намаление на потреблението на енергия. Замяната на източника на енергия за затопляне на водата в плувния басейн с възобновяеми източници, прави възможно поддържане на нормативно определената температура с по-малко средства. Системата се управлява автоматично от табло за управление.

Община Габрово реализира иновативен проект за модернизация на уличното осветление

Община Габрово е известна със своите традиции, инициативи и иновации в областта на устойчивата енергия и климат през последните две десетилетия. Габрово е сред 100-те града, поели ангажимент за постигане на климатична неутралност до 2030 г., а през 2021 г. печели екологичната награда на Европейската комисия – „Европейски зелен лист“. Наградата се присъжда на градове и общини, които са се доказали като активни в своите инициативи и проекти, свързани с екологичните практики, приложението на проекти за пестене на енергия и опазване на околната среда. 

Наред с това Община Габрово реализира иновативен проект за модернизация на уличното осветление през 2022 г. Интересното при него е, че функционира на база на договор с гарантиран резултат или накратко казано – постигане на предварително изчислени и изпълними енергийни спестявания, реализирани при подмяна на осветителите и инсталациите. Инициативата се осъществява чрез прецизен финансов план за период от 108 месеца. Финансовото гарантиране на проекта се обезпечава от финансовия модел – заплаща се след постигане на резултата. Тук, разбира се, е необходимо да се спомене и ролята на Националния доверителен екофонд, който участва в проекта като финансира безвъзмездно онази част от него, която го прави икономически ефективен и изгоден. Като резултат от проекта вече са постигнати спестявания в размер на 70% от използваната енергия. Достигнатите икономии на СО2 са в размер на 1 400 т/година. Съгласно последния мониторингов доклад по проекта, Община Габрово щеше да заплати с 758 549,26 лв. с ДДС (при текущи цени на електроенергията) повече за електроенергия за улично осветление за период от една година, ако проектът не беше изпълнен. 

Фигура 2: Иновативен проект за модернизация на уличното осветление в Община Габрово. Ляво – преди проекта, дясно – сега. Източник: Община Габрово.

Освен енергийната ефективност и финансовите спестявания, проектът гарантира осветеност на улиците в гр. Габрово съгласно приложимия стандарт, въведен в България като чрез него се постига равномерност на осветеността, силно намалени случаи на аварии, намаляване на светлинното замърсяване и по-привлекателна градска среда. Важно е да се отбележи, че проектът за уличното осветление на Габрово се управлява чрез система за енергиен мониторинг, която предоставя информация в реално време и която може да уведомява при добавяне или намаляване консумираната енергия, както и да локализира източника. Повече информация може да бъде намерена тук

Община Габрово се очертава да бъде и първата местна администрация, която инициира енергиен кооператив, съвместно с местните си граждани. 

Идеята включва активното участие на общината като инициатор, мотиватор и администратор на кооператива чрез проект за изграждане на покривна фотоволтаична електроцентрала, която да снабдява с енергия инсталациите към общинското депо за неопасни отпадъци. Излишъците от енергия се планира да бъдат продавани на свободния пазар на електроенергия, а финансирането на проекта да е съвместна инициатива между общината, гражданите, местни малки и средни предприятия и неправителствени организации, които в резултат ще получат възвръщаемост на инвестицията си след финализирането му. Тяхното участие в енергийната общност ще бъде регулирано, съставлявайки между 0,5% и 3% от стойността на направената инвестиция. Очаква се енергийната общност да привлече над 50 участници. Пилотната инициатива е част от проекта TANDEMS, финансиран от европейската програма LIFE, като получава подкрепа и от проекта SHAREs с дейности за изграждане на капацитет и обмен на знания.

Паралелно с това, общината осъществява проект (Smart GreeNaa) за въвеждане на иновативни методи за управление и координация на процесите вътре в общинската администрация, свързани с дейностите на Общината в сферата на устойчивата енергия и подкрепата към гражданите ѝ.

Велинград оползотворява местната геотермална енергия в детска градина „Еделвайс”

Община Велинград също може да се похвали с амбициозен проект, чрез който се оползотворява местен енергиен ресурс по устойчив начин. Администрацията е разработила и спечелила проект за геотермална термопомпена инсталация за отопление, охлаждане и битово горещо водоснабдяване, която ще се използва в детска градина „Еделвайс”. Очаква се чрез инсталацията да бъдат спестени средства от заместването на закупуваната досега конвенционална енергия (нафта) в рамките на 50 – 60 хил. лв. годишно. Очаква се още реализирането на проекта да допринесе за по-висока енергийна ефективност и независимост на сградата. Инсталацията се основава на използване температурата на земята, която ще се акумулира в капсули с течност, поставени в сондажи на 100 м. дълбочина. След това чрез топлообмен температурата ще се предава на изградената в градината система, в която ще циркулира обикновена вода. Виж повече за възможностите, които предоставя геотермалната енергия тук

Съоръжението е изградено по проект чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 — 2021 по програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност и енергийна сигурност” (управлява се от Министерството на енергетиката) на стойност от 574 480 лв., като 15% от средствата са собствено финансиране. Ролята на общината в проекта е съществена, като нейните експерти са участвали изцяло в разработването, кандидатстването, изпълнението и дофинансирането по проекта.

Фигура 3. Детска градина „Еделвайс“ във Велинград. Източник

Подобен проект е реализиран и на територията на Община Ямбол, като неговото официално функциониране бе дадено в началото на септември.

Община Бургас се отличава с множество примери за високи постижения и добри практики, в сферата на устойчивото управление на енергия и опазването на климата. 

На територията на общината също от края на септември функционира геотермална инсталация за отопление и охлаждане в местната Детска ясла №3. Очаква се чрез новата инсталация разходите за енергия да се намалят 5 пъти и да се подобри комфортът за персонала и децата в яслата. Амбицията на общината е във всички ясли и детски градини на нейната територия да бъдат изградени подобни модерни инсталации, като вече са изготвени плановете за това.

Фигура 4. Детска ясла №3, гр. Бургас. Източник: Община Бургас.

Наред с това Община Бургас е във финалния етап по изграждането на анаеробната инсталация за преработка на разделно събрани биоразградими отпадъци. Предстои да бъдат направени изпитвания на всички елементи във функционален и технологичен режим. Закупени са над 8 000 специални кофи, които са предназначени за разделно събиране на зелени и битови биоразградими отпадъци. Съдовете за отпадъци ще бъдат предоставени на заведения за обществено хранене. Постепенно към тази система за разделно събиране ще бъдат присъединени и домакинствата, тъй като 50% от генерираните от тях отпадъци са биоразградими. Инсталацията разполага с капацитет за преработка на 30 000 тона отпадъци годишно и нейното функциониране ще предотврати това количество да се депонира в регионалната клетка.

Фигура 5. Плакат на проекта за анаеробна инсталация на Община Бургас. Източник: БНР

Друг забележителен проект, който започна през тази година е Regions4Climate, чиято цел е да се разработи и приложи съвместен подход за социално справедлив преход към устойчивост на климата. Въз основа на междусекторни пътни карти, разработени съвместно с регионални и местни заинтересовани страни, проектът ще създаде и внедри иновации, които съчетават социокултурни, технологични, цифрови, бизнес, управленски и екологични решения, за да се намали уязвимостта на европейските региони към въздействието на изменението на климата. Проектът е със срок на изпълнение 5 години и е финансиран по Програма „Хоризонт Европа“ 2021 — 2027, с бюджет за Община Бургас в размер на 789 875 евро (100% е безвъзмездна финансова помощ). Предвижда се най-малко 13,8 милиона души, жители на 13-те партньорски страни, участващи в Regions4Climate, да се възползват пряко от резултатите от проекта, с потенциалното им увеличаване в дългосрочен план.

Етрополе постига сериозни енергийни спестявания в общинския си сграден фонд.

Етрополе е сред малките общини в България и въпреки това постига реализирането на сериозни енергийни спестявания в общинския си сграден фонд. Сред примерите в общината е реализирането на проекта за обновяване на сградата на общинската администрация и постигането на енергиен клас А (86 kWh/m²) след въведените енергоспестяващи мерки в сградата. Преди въвеждането на мерките сградата е била с енергиен клас С (283 kWh/m²), като по този начин реновирането осигурява намаление на енергийната консумация с около три пъти. Ползите от проекта осигуряват освен намаление на потребената енергия и емисиите на парникови газове, така и по-здравословна среда и комфорт за работещите и посещаващите сградата.

Община Етрополе е активен участник в подготовката и в изпълнението на проекта, който е съфинансиран от Националния доверителен екофонд. Също така Общината е осигурила съфинансиране в размер на 233 627,17 лв., необходими за изпълнението на проекта.

Фигура 6. Преди и след енергийното обновяване на сграда на общинската администрация в Етрополе. Източник: Община Етрополе.

Банско реализира два проекта за обновяване на енергийната ефективност на публичните си сгради

Община Банско също се нарежда сред общините, които влагат усилия за устойчиво и дългосрочно управление на енергията в сградите. Общината е реализирала два проекта за обновяване на публични сгради (административните сгради на кметствата в с. Места и гр. Добринище), като за тях се постигат много високи резултати – и двете сгради са с енергиен клас “А” и използват повече от 60% дял на енергията от възобновяеми източници, което ги класифицира като сгради с близко до нулево потребление на енергия. Спестяването на емисии на парникови газове е доказано чрез потвърждаващо енергийно обследване и отчита общо ежегодно намаление за двете сгради около 9 СО2.

С тези две сгради местната администрация цели да намали сметките си за енергия, но и да бъде успешен пример за обществеността за ползите от приложението на мерки за енергийна ефективност и приложението на възобновяеми технологии. 

Фигура 7. Общинска администрация Банско. Източник: Община Банско.

Асеновград има амбицията да се превърне във въглеродно неутрална община до 2050 г.

Община Асеновград, (както и Габрово, както вече бе споменато тук), се отличава със сериозна визия, а именно да се превърне във въглеродно неутрална община до 2050 г., а целта до 2030 г. е 48,77% намаление на емисиите спрямо базовата 2007 г. 

Освен това Общината разработва доста проекти в сферата на устойчивото енергийно бъдеще и за гражданите си. Сред тях се отличава проектът за услуги на едно гише (АSEN OSS), който подпомага изграждането на енергийни местни общности и подкрепя жителите си да се включат активно в енергийния преход (Up-Stairs Project). Гишето оперира от юли 2022 г. в общинска сграда, като към момента основният му фокус са консултациите на заинтересованите към програмата за енергийно обновяване на многофамилните сгради и информация за организационните, правните, финансови и технически аспекти на енергийната ефективност и приложението на ВЕИ. Към него работят петима общински служители и експерти с професионален опит в областите на икономиката, инженерството и правото. Към октомври 2023 г. 7 309 души са получили консултации към гишето.

Въпреки това дейностите по изграждането на енергийните общности все още не са развити, тъй като са административно затруднени от нормативното забавяне на актуализациите на Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, които съвсем скоро трябва да станат факт.

Фигура 8. Общинска администрация Асеновград. Източник: Община Асеновград.

Местните власти обаче не са просто онези ръководни звена, които познават по най-добрия начин управляваната от тях територия, съоръжения и хора. Те са и онези експертни екипи, които могат в най-голяма степен да допринесат за канализирането на енергийния преход в дневния ред на местно равнище. Можем дори дa признаем, че местните ръководства са свързващото звено между политиките за устойчиво развитие и приложението им в ежедневието на хората. Поради това визията на общината в дългосрочен план определя и нагласите на местното население към действията, свързани с енергията и климата. Колкото повече проекти, свързани с устойчивата енергия, се изпълняват, толкова повече хора се интересуват и ангажират с тях. А оттам търсят и начини да ги прилагат в различни мащаби. 

В публикацията са използвани материали от:_

Източник: Примери за добро управление на енергията в общините у нас, Климатека

Авторът Мария Манолова е част от авторския екип на Климатека, тя защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на електроенергетиката, възобновяемата енергия и ефективните енергийни решения в производството. От 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийно планиране в България.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !