През 2024 г. България трябва да обнови плана за енергетика и климат, но обсъждането все още не е започнало

Климатека Последна промяна на 29 март 2023 в 17:42 8845 0

Кредит Pexels

Актуализацията на националните планове е необходима и заради по-амбициозните цели на Европейския съюз

Законодателните предложения на Европейската комисия (EK) за прилагане на новата климатична цел на ЕС за 2030 г. – т. нар. пакет „Готови за цел 55“, могат да проправят начин за по-нататъшно увеличаване на климатичните амбиции на Европейския съюз (EC) и привеждане в съответствие на климатичните и енергийни политики на Съюза по международния си ангажимент, свързан с Парижкото споразумение. България като част от ЕС също има своя принос към постигането на общите цели, въпреки че оценката на ЕК на интегрирания план в областта на енергетиката и климата 2021 – 2030 г. сочи, че индивидуалните цели са далеч от амбициозни. До средата на 2023 г. България трябва да подготви актуализация на плана съгласно разпоредбите и новите амбиции на ЕС, а у нас все още липсва разговор по въпроса. 

Въпреки предприетите климатични ангажименти и заявените намерения през 2020 г. в световен мащаб – включително новата климатична цел на ЕС за най-малко 55% нетно намаление на емисиите до 2030 г., науката показва, че все още вървим към повишаване на температурата с 2,5 – 2,7°C до края на този век. За да избегне опустошителните въздействия на климатичната криза и да направи своя справедлив и научно обоснован дял съгласно Парижкото споразумение за постигане на цел от 1,5°C, ЕС трябва да намали своите емисии с поне 65% до 2030 г. и да постигне нетни нулеви емисии до 2040 г.

По-високата цел за климата до 2030 г., намерението за въглеродна неутралност до 2050 г. на ЕС и започналият процес по преразглеждане на законодателство в областта на климата и енергетиката, дават ясен сигнал, че 

националните планове за енергетика и климат, задължителни за страните членки, стават все по-важни при проектирането, изпълнението и мониторинга на националните цели, политики и мерки.

Създаден е специален регламент, с който да се гарантира постигането на целите за 2030 г. и на дългосрочните общи цели и конкретни цели на Енергийния съюз, в съответствие с Парижкото споразумение.

Как се определят целите?

Целите на ЕС се определят от редица законодателни документи и вложените в тях специфични формули по отделните направления: енергийна ефективност, дял на възобновяемите източници и т.н., затова ще бъдат споменати само основните от тях.

Още през октомври 2014 г. Европейският съвет постигна съгласие относно целевата рамка, свързана с намалението на парникови газове до 2030 г. Тогава целта за парникови газове за 2030 г. от 40% е разделена на принос от: 

  1. схемата за търговия с емисии (СТЕ, 43% в сравнение с 2005 г.) и 
  2. цели (30% в сравнение с 2005 г.) за секторите извън тази схема (сухопътен транспорт, сгради, селско стопанство, индустриални процеси, енергийни доставки, потребление на продукти, малки промишлени инсталации и управление на отпадъци), които цели са задължителни на ниво държави членки. 

Усилията се разпределят на базата на относителния дял от БВП на глава от населението. 

Това ще рече, че отделните цели са съобразени с общото икономическо развитие в отделните държави. В този аспект всички държави членки следва да допринесат за цялостното намаление в Съюза към 2030 г., като целите са в диапазона от 0% до – 40% в сравнение с равнищата от 2005 г. 

Регламентът е известен като Регламент за разпределяне на усилията (РРУ), приет през май 2018 г., той определя задължителни за държавите членки цели за намаляване на емисиите в сектори (сухопътен транспорт, отопление на сгради, селско стопанство, малки промишлени инсталации и управление на отпадъци), част от които са извън обхвата на схемата за търговия с емисии за периода 2021 – 2030 г. Тези сектори понастоящем генерират около 60% от емисиите на парникови газове в ЕС (Фиг. 1). Към момента се подготвя навлизането на т.нар. Схема за търговия с емисии II, в чийто обхват ще бъдат включени емисиите от секторите на сградите, сухопътния транспорт и потреблението на някои горива, които все още не са изяснени. Очаква се новата схема да започне през 2027 г. 

Фигура 1. Сектори (сухопътен транспорт, отопление на сгради, селско стопанство, малки промишлени инсталации и управление на отпадъци) извън обхвата на схемата на ЕС за търговия с емисии. Източник

Друг документ, Регламент (2018/1999) за управлението на Енергийния съюз, приет през декември 2018 г., задължи държавите членки да подготвят национални планове за енергетика и климат (НПЕК, наричат се също и “интегрирани планове в областта на енергетиката и климата”), в които да опишат по интегриран начин своите климатични и енергийни цели, политики и мерки за периода от 2021 г. до 2030 г. Те отразяват десетгодишни периоди и са основните стратегически документи на страните членки, които очертават пътя за постигане на целите в сферата на климата и енергетиката. За периода 2021 – 2030 г. плановете трябва да бъдат актуализирани в окончателен вариант до 30 юни 2024 г.

Вследствие на промени в регламентите на Европейски закон за климата се определя задължителна цел на ЕС за нетно вътрешно намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. (в сравнение с нивата от 1990 г.) и се поема ангажимент за определяне на цел в областта на климата за 2040 г. в рамките на 6 месеца от първия глобален преглед съгласно Парижкото споразумение (с Регламент (ЕС) 2021/1119 се изменя Регламент (ЕС) 2018/1999). 

Каква е ролята на целите по националните планове за енергетика и климат?

Националните планове за енергетика и климат са представени от държавите членки пред ЕК през 2020 г. и ще бъдат актуализирани през 2023 г. (предварителна версия) и представени през 2024 г. (финална версия). Тези планове са ключов стълб за постигане на целите на ЕС за климата до 2030 г. и път към въглеродно неутрална Европа до 2050 г.

НПЕК са регламентирани от цитираната по-горе нормативна рамка и отразяват предходно приетата цел на ЕС за 40% намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., а към момента тяхното ниво на амбиции е по-скоро остаряло. Така например, чрез мониторинга на напредъка по плановете, ЕК открива редица несъответствия в изпълнението и приложението на политиките, въпреки приложената единна методика за изготвянето на тези планове. Следващите фигури представят извадка на индивидуалните цели на държавите членки от съответните им оценки, изготвени от ЕК (публикувани през септември 2020 г.) върху финалните версии на националните планове. 

Конкретните измерими цели в 4-те основни направления, които държавите членки си поставят до 2030 г. 

са представени по-долу с фигури и обосновки. Те са парникови газове, възобновяеми източници, енергийна ефективност и междусистемна електроенергийна свързаност.

Парникови газове

Цялостната оценка на ЕС заключава, че Съюзът е на път да надмине целта, актуална към 2020 г. за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. от 40% – с общо въздействие от приблизително 41%. Множеството от държавите (67%) определят целите си в съответствие с Регламента за разпределяне на усилията, а останалите 33% са определили по-големи амбиции, надвишаващи формулата по същия регламент (Фиг. 2).

Фигура 2. Обвързваща цел за намаление на емисиите на ПГ за 2030 г. в сравнение с 2005 г. Източник на данни: Извадка от оценките върху 27-те НПЕК на страните членки, изготвени от ЕК

За да постигнат намаления на емисиите, националните планове за енергетика и климат определят комбинация от секторни и междусекторни мерки. Няколко държави членки възнамеряват да използват в по-голяма степен ценообразуването на въглеродните емисии. Например, Германия прие национално законодателство за търговия с емисии, което постепенно се планира да обхваща емисиите на CO2 от изкопаеми горива, които досега не са включени в схемата за търговия с емисии на ЕС, по-специално тези от секторите на транспорта и строителството. Люксембург планира да въведе постепенно увеличаващ се минимален данък върху въглеродните емисии за всички изкопаеми горива, който ще се адаптира постоянно към целите на Парижкото споразумение. Ирландия предвижда стабилна тенденция в данъчното облагане на въглеродните емисии и увеличи своя данък върху въглеродните емисии с 30% през 2020 г., като всички приходи са обособени в подкрепа на действията в областта на климата и за защита на най-уязвимите хора в страната. 

Възобновяеми източници

Общата оценка на Комисията показва, че за енергията от възобновяеми източници общият принос на държавите от ЕС, ако бъде постигнат, се оценява на 33,1% – 33,7% – над съществуващата цел (към 2020 г.) за енергия от възобновяеми източници от поне 32%, като съществува потенциал за още по-голямо повишение. 

Оценката в качествен аспект на ЕС (Фиг. 3) показва, че поставените цели са:

  • адекватни за 6 държави – Австрия, България, Финландия, Франция, Германия и Латвия;
  • достатъчно амбициозни за 12 държави – Хърватия, Дания, Естония, Гърция, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания и Швеция; 
  • неамбициозни за 8 държави – Белгия, Чехия, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словакия и Словения; 
  • със слаба оценка – Кипър. 

Фигура 3. Национални цели за ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия за 2030 г. (%). Източник на данни: Извадка от оценките върху 27-те НПЕК на страните членки, изготвени от ЕК.

Националните планове за енергетика и климат формират голям брой зрели проекти за възобновяеми енергийни източници, които могат да допринесат за икономическото възстановяване след Ковид-19. Примерите включват:

  • създаването на 100 000 покривни слънчеви панели и програма за съхранение в малък мащаб в Австрия; 
  • финансова подкрепа за произвеждащите потребители за инсталиране на маломащабни електроцентрали в Литва с очакван резултат от 696 MW инсталирана мощност, считано от 2024 г.;
  • инвестиции за постигане на 4 GW мощност от вятърни инсталации, разположени в морето, в Дания и 3,8 GW в Полша; 
  • стартиране на шест търга за производство на вятърна енергия от инсталации, разположени в морето, до 2023 г. с цел инсталиране на мощности от 3,7 GW във Франция;
  • и изграждане на слънчеви паркове и водородна инфраструктура на бивши минни площадки за добив на лигнитни въглища в Гърция и Португалия. 

В Европа има редица редица примери за проекти от ВЕИ. Източник 

Енергийна ефективност 

Целите за енергийна ефективност са определени въз основа на достигане на максимално ниво на първична енергийна консумация и крайна енергийна консумация. Общото въздействие на целите от национални планове за енергетика и климат на страните членки, осигурява нетни спестявания от порядъка между 29,4% – 29,7%, по отношение на енергийна ефективност. Към 2020 г. амбициите на държавите, заложени в националните им планове, свързани с подобряването на енергийната ефективност не достигат тогавашната цел за енергийна ефективност от 32,5%.

Фигура 4. Цели за енергийна ефективност до 2030 г., млн т н.е. Източник на данни: Извадка от оценките върху 27-те НПЕК на страните членки, изготвени от ЕК

Комисията установява, че водещият принцип “енергийната ефективност на първо място” в по-голямата част от разглежданите НПЕК е неглижиран. А той играе ключова роля за постигането на всички цели, и по-специално намаляването на емисиите на парникови газове. Като цяло във всички НПЕК (и в представените до момента национални дългосрочни стратегии за саниране) са широко обхванати мерките за подкрепа на санирането на сгради. Някои подходи включват „задължителните“ мерки, като обвързващи цели за санирането на сградите (напр. минимален клас на ефективност за жилищата, отдавани под наем, по-строги правила за обществените поръчки за сгради и правни ограничения за използването на изкопаеми горива за отоплителни цели, включително забрани). 

Няколко държави членки имат добри примери в това отношение: 

  • Латвия възнамерява да санира 2000 многофамилни сгради и 3000 еднофамилни сгради до 2030 г.; 
  • Румъния е въвела специални схеми за финансиране чрез инвестиционен фонд за енергийна ефективност, финансиран от частни, национални и европейски фондове; 
  • България възнамерява да надхвърли заложената в законодателството на ЕС годишна цел за реновиране от 3% и предприема мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите на публичната администрация с поне 5%;
  • Кипър също има съфинансирани програми до 2020 г. за санирането на 2100 жилищни сгради и 164 малки и средни предприятия. 

Предстои обновяване на всички НПЕК през 2024 г., но някои държави, като България, все още не дават индикации за започване на този процес или каквото и да е било обществено обсъждане по темата. 

Наред с това, без подготовка или разговор, изненадващо през януари беше представен друг нов стратегически документ – Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на Република България до 2053 г. 

Националните планове в областта на енергетиката и климата са ключов стълб за постигане на целите на ЕС за климата до 2030 г. и едновременно път към въглеродно неутрална Европа до 2050 г. Значението на подобни инструменти е съществено за намалението на емисиите, тъй като според доклада на IPCC “Синтезиран доклад – Климатични промени 2023” ни остават 7 години да намалим емисиите с ½ и да достигнем ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C съгласно Парижкото споразумение.

Актуализацията на НПЕК, несъмнено, е от важно значение, както във връзка с адаптирането на целите спрямо новите амбиции, така и за знанието на обществеността по какъв курс поема България, като цяло. Поради това е наложително да се организира и широка обществена дискусия, засягаща заинтересованите лица, и по-пряк (от обикновено) достъп до информацията, свързана с чертаенето на бъдещите цели в сферата на енергетиката и климата. 

В публикацията са използвани материали от:

  1. The UNEP Emissions Gap Report (2020) and the UNFCCC NDC Synthesis Report predict that current international emission reduction commitments equate to a temperature rise of 2.5-2.6°C by the end of this century 
  2. European Council Note from 2014 – Conclusions on 2030 Climate and Energy Policy Framework 
  3. Opportunities and Gaps in the final National Energy and Climate Plans  
  4. European Climate Policy – History and State of Play– 
  5. Göss, S., Understanding the new EU ETS (Part 2): Buildings, Road Transport, Fuels. And how the revenues will be spent, EnergyPost.eu, 2023
  6. Емисии от секторите, които са извън Схемата за търговия с емисии
  7. Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (текст от значение за ЕИП
  8. Оценка за целия ЕС на националните планове в областта на енергетиката и климата
  9. Оценка на окончателния национален план на България в областта на енергетиката и климата (работен документ на ЕК
  10. Седми доклад за състоянието на енергийния съюз 

Източник: През 2024 г. България трябва да обнови плана за енергетика и климат, но обсъждането все още не е започнало, Климатека

Авторът Мария Манолова защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на електроенергетиката, възобновяемата енергия и ефективните енергийни решения в производството. От 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийното планиране в България.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !