Преработената директива за енергийна ефективност: какво ново за местните ръководства?

Климатека Последна промяна на 23 февруари 2024 в 00:00 3025 0

Кредит Unsplash

Публичният сектор трябва да е водещ при изпълнението на мерки за по-добро управление на енергията

Принципът „енергийната ефективност на първо място“ може да бъде труден за прилагане на национално, регионално или местно равнище от взимащите решения отговорни лица. Дори да е добре познат, практическите стъпки за осъществяването му често са трудни за разбиране и прилагане. В подкрепа на систематичното придържане към този принцип, държавите членки следва да предоставят информация, съвети и помощ на всички съответни субекти, по-специално на тези на местно равнище, които често имат ограничен капацитет. Това следва да включва разработване на национални препоръки, насоки, споделяне и популяризиране на добри и успешни практики. Тези и още няколко нововъведения, които засягат по-конкретно местните власти са обобщени по-долу от преразгледаната Директива за енергийна ефективност. Ролята на публичния сектор е изведена като водещ фактор в сферата на икономиите на енергия.

Според правилата на преразгледаната Директива за енергийна ефективност, обнародвана на 20 септември 2023 г., държавите членки съвместно ще осигурят намаляване на крайното потребление на енергия с най-малко 11,7% през 2030 г. в сравнение с прогнозите за потреблението на енергия за 2030 г., направени през 2020 г. Това означава горна граница на крайното потребление на енергия в ЕС от 763 милиона тона нефтен еквивалент и 993 милиона тона нефтен еквивалент за първично потребление. За информация, един тон нефтен еквивалент е стандартизирана единица за енергия, която е еквивалентна на приблизителното количество енергия, което може да бъде получено от един тон суров нефт. За постигането на целевите спестявания, според законодателния акт, неизменна роля имат и публичните органи, които придобиват все повече отговорности и задължения за пестенето на енергия. 

Какво означава принципът „енергийната ефективност на първо място“?

Преразгледаната Директива за енергийна ефективност задължава държавите членки да гарантират, че решенията за енергийна ефективност (вкл. ресурси от страна на търсенето и гъвкавост на системата) се оценяват в секторите на планирането, политиката и големите инвестиционни решения. Това се отнася за проекти над 100 млн. евро или 170 млн. евро в транспортния сектор,които са свързани с енергийните сектори и неенергийни сектори и които оказват влияние върху потреблението на енергия (чл. 3. от Директивата). Това означава, че се търсят подходи при реализирането на инвестиции, изискващи влагането на възможно най-малко енергия в жизнения цикъл на проектите, продуктите и услугите при търсенето на максимални икономически ползи. 

Звена за мониторинг при приложението на принципа „енергийната ефективност на първо място“

Нещо, което е изключително важно за постигането на устойчиви енергийни практики е мониторинга и последващия контрол при прилагането на мерки за енергийна ефективност. С нововъведенията в документа се регламентира правило за определяне на отговорни звена или агенции, които да проследяват, че принципът „енергийната ефективност на първо място“ е интегриран при прилагането на политики, планирането и мащабните инвестиционни проекти. Наред с това е необходимо същите да извършват мониторинг и анализ на последващото въздействие върху енергийното потребление от вече взетите решения. 

Прилагане, популяризиране и публично достъпни методологии за разходите и ползите

Държавите членки ще трябва да разработват и прилагат и нови методологии за определяне и оценка на разходите и ползите с потенциал за по-големи спестявания при прилагането на мерки за енергийна ефективност, които да отчитат социалните и дългосрочните измерения и ползи като намаление на емисиите на парникови газове, факторите за подобряване на вътрешния комфорт и здравословните норми в помещенията, енергийната независимост и др. (чл. 3.3.а от Директивата). Разбира се, към това изискване се включва и методологиите да бъдат публично достъпни.

Използване на най-добрите препоръки, ръководства и съдействие за подобряване на капацитета

Най-добрите и изпитани средства, насоки и примери за прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ трябва да бъдат използвани от всички звена на централните, регионалните и местните органи с цел да бъдат постигнати максимални спестявания във всички сектори на икономиката. Липсата на изграден капацитет в повечето местни администрации, например, може да се окаже сериозна спънка пред извличането на максимални позитиви от мерките за енергийна ефективност и устойчивото управление на енергията. Добри примери се намират често в Европа, в България също са срещани, но в общ план у нас все още местните ръководства страдат от липсата на капацитет в тази област. Това е вписано и като съществена пречка в призивите на декларация, подкрепена от кметовете от дискусионен форум „Кметовете говорят“, проведен в град Габрово през юли миналата година. 

Зам. кметовете инж. Маргарита Илиева и инж. Димитър Недев от Община Русе по време на форума „Кметовете говорят“. Източник: ЕкоЕнергия.

Публичният сектор е водещ при изпълнението на мерки за по-добро управление на енергията

В новите текстове към законодателния документ влиза задължението за годишно намаление на потреблението на енергия с 1,9% от страна на всички публичните органи – национални, регионални или местни органи и субекти, пряко финансирани и управлявани от тези органи, но нямащи промишлен или търговски характер, като изключение правят секторите на обществения транспорт и въоръжените сили. Същевременно от това задължение до 2026 г. са изключени общините с население под 50 000 души. Това задължение предполага все по-широкото приложение и използване на системи за енергиен мениджмънт, както и адекватен анализ на енергийната консумация от представителите на местните власти за целите на отчитането на спестяванията. 

Излиза на преден план поставянето на цели и конкретни мерки за енергийна ефективност в местните енергийни планове 

Преработката на директивата изисква държавите членки да гарантират, че регионалните и местните власти включват конкретни мерки за енергийна ефективност при дългосрочното енергийно планиране и предприемане на действия за смекчаване на негативните преки или косвени въздействия върху енергийно бедни и уязвими домакинства при разработването и планирането на тези мерки (чл. 5, пар. 3 от Директивата). 

Държавите членки са задължени да оказват подкрепа на публичните органи под формата на финансова и техническа помощ за целите на предприемането на мерки за подобряване на енергийната ефективност, като публичните органи се насърчават да отчитат по-широките ползи отвъд икономиите на енергия. Пример в това отношение са качеството на средата в помещенията, подобренията във вътрешния микроклимат, създаването на допълнителни работни места, включително на регионално и местно равнище. 

Насърчават се още изграждането на компетентност, усвояването на умения и възможностите за обучение в сферата на управлението на енергията (такива могат да бъдат: обучения, свързани с дългосрочното енергийно планиране; приложение на системи за енергиен мениджмънт; енергийна ефективност в сградите; приложение на възобновяеми технологии; поведенчески модели за намаление енергийното потребление и др.) и се поощрява сътрудничеството между публичните органи.

Каква е ролята на образец на сградите на публичните органи?

Публичните органи също така се насърчават да вземат предвид въглеродните емисии през жизнения цикъл и да подобрят енергийните характеристики на сградите, които притежават или заемат. Те са задължени да обновяват енергийно всяка година поне 3% от общата застроена площ на сградите, чиито собственици са. Тук изключение правят социалните домове, сградите с архитектурна и историческа стойност, както и религиозните домове. При достигнат по-висок процент енергийно обновяване на сградите, излишъкът може да се прехвърля или включва в следващите години. Предвиден е и алтернативен подход с цел всяка година да постигат размер на икономиите на енергия в сградите на публичните органи, който е най-малко равностоен на изискванията за 3%-ното годишно обновяване чрез въвеждане на паспорти за реновиране на сгради със стъпки за превръщането им в сгради с близко до нулево потребление на енергия най-късно до 2040 г.

България е определила по-амбициозна цел за обновяване на сградите, притежавани и ползвани от централната администрация (заложено в чл. 23, ал. 1 от ЗЕЕ), във всички отоплявани и/или охлаждани сгради – държавна собственост, използвани от държавната администрация ежегодно да се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 5% от общата разгъната застроена площ.

Директивата регламентира задължението за събиране на данни за обществените сгради и упълномощава държавите членки да създадат и направят обществено достъпни данни за всички отопляеми и/или охлаждани сгради с полезна застроена площ над 250 м2, които са притежавани или заети от публични органи. Базата данни трябва да бъде актуализирана на всеки две години.

Важно е да се спомене също, че предстоят промени и съгласно течащата ревизия на Директивата за енергийните характеристики на сградите. Според нея ще има изискване всички нови сгради на публичните органи да бъдат с нулеви емисии от 1-ви януари 2028 г.

Снимка: Unsplash.

В сектора на възобновяемите енергийни източници също има нови промени

През октомври миналата година също беше окончателно приета и Директива за енергията от възобновяеми източници, с която се цели делът на енергията от ВЕИ в общото потребление на енергия в ЕС да достигне 42,5% до 2030 г., като държавите членки следва да се стремят да постигнат дори 45%. Един от важните моменти е, че тя постановява процедурите за издаване на разрешения за нови ВЕИ централи или за адаптиране на съществуващите такива. Разрешенията трябва да се издават в максимум 12 месечен срок за нови инсталации за енергия от възобновяеми източници, разположени в т.нар. предпочитани зони за производство на енергия от възобновяеми източници. За останалите зони продължителността на процедурата не трябва да надвишава 24 месеца. 

Друг важен акцент е, че се въвеждат по-строги критерии за използването на биомаса, за да се гарантира, че ЕС не субсидира неустойчиви практики. 

Добивът на биомаса следва да се извършва по начин, който избягва отрицателни последици за качеството на почвата и биоразнообразието. Държавите членки ще разполагат с 18 месеца след влизането в сила на директивата, за да я транспонират в националното си законодателство.

Какво се случва у нас?

През октомври миналата година бе изменен и допълнен Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), в който бяха въведени текстове от предходната версия на Директива за енергията от възобновяеми източници. Срокът за транспонирането на директивата беше 30 юни 2021 г. и заради забавянето България бе в наказателна процедура. 

Допълненията в българския закон постановяват редица новости в процеса на енергийното планиране за местните власти, като сред основните са:

  • Местните власти могат да подпомагат чрез общински схеми само проекти, които са включени в дългосрочните им програми за насърчаване на енергията от възобновяеми източници;
  • Облекчаването и опростяването на административните процедури относно малки децентрализирани инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници попада в отговорностите на кмета на общината или той прави предложения пред общинския съвет за опростяването и облекчаването им;
  • Въвеждат се дефиниции и правомощия на потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, съвместно действащи потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и общностите за възобновяема енергия;
  • Към всяка община се създава център за административно обслужване, който предоставя указания и информация за процедурите при изграждане, реконструкция или основен ремонт на енергийни обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници. Планирано е тези центрове фактически да подпомагат процеса по изграждане на ВЕИ инсталациите като съдействат за издаване на разрешение за строеж, процесите по въвеждане в експлоатация, координация и предоставяне на информация и документи, свързани с вещното право върху имота, заявления, виза за проектиране и др. на оператора на преносната или на съответната електроразпределителна мрежа с цел улесняване на процедурите. Подобни центрове у нас функционират и текущите промени разширяват обсега на услугите им;
  • Съгласно закона всички необходими административни разрешения, свързани с предвидените изисквания за изграждане, реконструкция и въвеждане в експлоатация на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които се изграждат в изкуствени и застроени площи, като покриви на сгради, площи със съществуваща транспортна инфраструктура, зони за паркиране, площадки за отпадъци, промишлени зони, индустриални паркове, кариери, урбанизирани територии, населени места и селищни образувания, депа за отпадъци, трябва да се издават в срок до една година.

Публичните органи са общественият образец, който подпомага реализирането на желаните политики. В сферата на климата и енергията не може да се разчита на по-красноречив пример от този, тъй като публичните администрации сочат посоката на развитие, когато се търсят нови реформи и иновации. За да имаме високо енергийно ефективни сгради сред гражданите, е необходимо да виждаме подобна демонстрация и приложение в поведението на местната и централната власт спрямо техните сгради, например. 

В публикацията са използвани материали от:

  1. ДИРЕКТИВА (ЕС) 2023/1791 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 септември 2023 година за енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 (преработен текст) 
  2. Закон за енергийната ефективност. (Обн. ДВ, бр. 35 от 15 май 2015 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 86 от 13 октомври 2023 г.)
  3. Закон за енергията от възобновяеми източници. (Обн. ДВ, бр. 35 от 3 май 2011 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 86 от 13 октомври 2023 г.)
  4. Декларация от дискусионен форум „Кметовете говорят“
  5. Онлайн статия за Директивата за енергийна ефективност 
  6. Статия за Директива за ВЕИ от Института за енергиен мениджмънт 
  7. Енергия от възобновяеми източници: Съветът на ЕС приема нови правила
  8. The new 2023 Energy Efficiency Directive. Guidance and recommendations for national planning and implementation, The Coalition for Energy Savings, 2023

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.

Източник: Преработената директива за енергийна ефективност: какво ново за местните ръководства?, Климатека

Авторът Мария Манолова е част от авторския екип на Климатека, тя защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на електроенергетиката, възобновяемата енергия и ефективните енергийни решения в производството. От 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийно планиране в България.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !