Земята може да е имала пръстен като Сатурн преди 466 милиона години

Ваня Милева Последна промяна на 18 септември 2024 в 00:00 2558 0

Области от континентална кора, разположени близо до екватора през ордовик

Кредит Earth and Planetary Science Letters (2024). DOI: 10.1016/j.epsl.2024.118991

Области от континентална кора, разположени близо до екватора през ордовик. Областите, по-стари от ордовик, са обозначени с цвят сьомга, ордовишките скали са тъмносини, а по-младите са сиви. Със светлосиньо са обозначени езерата в Европа и Русия. Маркираните в розово точки са разпознатите кратери на ордовикските ударни точки.

Земята може да е имала пръстенова система, която се е формирала преди около 466 млн. години, в началото на период на необичайно интензивно бомбардиране с метеорити. Това откритие, за което сега са намерени доказателства, поставя под въпрос разбирането ни за древната история на Земята

Тази изненадваща хипотеза, публикувана в Earth and Planetary Science Letters, се основава на реконструкции на тектоничните плочи за периода Ордовик, в които са отбелязани позициите на 21 астероидни кратера. Всички тези кратери са разположени в рамките на 30 градуса от екватора, въпреки че повече от 70 % от континенталната кора на Земята се намира извън този регион - аномалия, която традиционните теории не могат да обяснят.

Изследователският екип смята, че този локален модел на сблъсъци се е получил след близка среща на голям астероид със Земята. Тъй като астероидът е преминал в границата на Рош, той се е разпаднал вследствие на приливните сили, образувайки пръстен от отломки около планетата - подобен на пръстените, които днес се наблюдават около Сатурн и други газови гиганти.

Граница на Рош

В астрономията границата на Рош определя минималното разстояние, до което голям спътник може да се доближи до основното тяло, без приливните сили да преодолеят собствената му гравитация, държаща сателита заедно.

Далеч от границата на Рош (бяла линия), приближаващото се небесно тяло е практически сферично. В границата на Рош собствената гравитация на пялото вече не може да издържи на приливните сили и то се разпада.
Частиците, които са по-близо до първичната, се движат по-бързо от частиците, които са по-далеч, както е показано с червените стрелки. Променящата се орбитална скорост на материала в крайна сметка го кара да образува пръстен.
Кредит: Wikimedia Commons

"В продължение на милиони години материалът от този пръстен постепенно е падал на Земята, създавайки рязкото увеличение на метеоритните удари, наблюдавано в геоложките записи", разказва водещият автор на изследването професор Анди Томкинс (Andy Tomkins) от Факултета по Земя, атмосфера и околна среда към Университета Монаш. "Виждаме също, че слоевете в седиментните скали от този период съдържат извънредно много метеоритни отломки."

"Това, което прави това откритие още по-интригуващо, е потенциалното влияние на подобна пръстеновидна система върху климата", добавя Томкинс.

Изследователите предполагат, че пръстенът може да е хвърлил сянка върху Земята, блокирайки слънчевата светлина и допринасяйки за значително глобално застудяване, известно като "Хирнантово заледяване".

Този период, настъпил близо до края на ордовик, е признат за един от най-студените през последните 500 милиона години от историята на Земята.

"Идеята, че системата от пръстени може да е повлияла на глобалните температури, добавя нов слой сложност към разбирането ни за това как извънземни събития може да са формирали климата на Земята", коментира професор Томкинс.

Обикновено астероидите се сблъскват със Земята на произволни места, така че виждаме кратери от удари, разпределени равномерно по Луната и Марс, например. За да проучат дали разпределението на ордовишките ударни кратери не е случайно и по-близо до екватора, изследователите изчисляват площта на континенталната повърхност, способна да запази кратери от това време.

Те се съсредоточават върху стабилни, ненарушени кратони със скали, по-стари от средата на ордовика, изключвайки области, погребани под седименти или лед, ерозирани региони и такива, засегнати от тектонична дейност. Използвайки подхода на ГИС (Географска информационна система), те идентифицират подходящи от геоложка гледна точка региони на различни континенти.

Кратон

Кратоните са колосални ядра в континентите с дебелина 200 километра, които не се засягат от разломи. Кратоните могат да бъдат много стари - понякога на няколко милиарда години. Дори когато суперконтинентите се разчупват, тези ядра остават непокътнати.

Региони като Западна Австралия, Африка, Северноамериканския кратон и малки части от Европа са сметнати за подходящи за запазване на такива кратери. Установено е, че само 30 % от подходящата площ се намира в близост до екватора, но въпреки това всички ударни кратери от този период са открити в този регион.

Вероятността това да се случи е като да хвърлиш тристранна монета (ако съществуваше такава) и да получиш ези 21 пъти поред.

Последиците от това откритие надхвърлят границите на геологията и карат учените да се замислят за по-широкото влияние на небесните събития върху еволюционната история на Земята. То също така повдига нови въпроси относно възможността за съществуването на други древни пръстеновидни системи, които биха могли да повлияят на развитието на живота на Земята.

Възможно ли е подобни пръстени да са съществували и в други моменти от историята на нашата планета и да са повлияли на всичко - от климата до разпространението на живота? Това изследване открива нова граница в изучаването на миналото на Земята, предоставяйки нов поглед върху динамичните взаимодействия между нашата планета и по-широкия космос.

Справка: Andrew G. Tomkins et al, Evidence suggesting that earth had a ring in the Ordovician, Earth and Planetary Science Letters (2024). DOI: 10.1016/j.epsl.2024.118991

Източник: Earth may have had a ring system 466 million years ago, Monash University

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !