Учени доказаха за пръв път една от теориите за еволюцията на Чарлс Дарвин - почти 140 години след смъртта му.
Лаура ван Холстейн (Laura van Holstein), докторант по биологична антропология от колежа Сейнт Джон към Университета на Кеймбридж, водещ автор на изследването, публикувано в Proceedings of the Royal Society B, открива, че подвидовете бозайници играят много по-важна роля в еволюцията, отколкото се е смятало преди.
Нейното изследване може да бъде използвано, за да се предвиди върху кои видове консервационните биолози трябва да се съсредоточат, за да ги запазят и да не се стигне до тяхното изчезване.
Видът е група животни, които могат да се размножават свободно помежду си. Някои видове имат и подвидове - популации в рамките на вида, които се различават едни от други по физически черти и собствени възможности за размножаване. Северните жирафи например имат три подвида, които обикновено живеят на различни места, а червените лисици са видът с най-много подвидове - 45 познати - разпространени по целия свят. Човекът няма подвид.
"Ние стоим на раменете на гигант", обяснява ван Холстейн. "В трета глава от "Произход на видовете", Дарвин обяснява, че наследствените линии животни с повече видове трябва да съдържат и повече "разновидности". Подвидовете са съвременното определение. Моето проучване, изследващо връзката между видовете и многообразието от подвидове, доказва, че подвидовете играят важна роля в дългосрочната еволюционна динамика и в бъдещата еволюция на видовете. И винаги е било така, което именно Дарвин предполага, когато дефинира какво всъщност е вид."
Лаура ван Холстейн в Старата библиотека в колежа Сейнт Джон, Кеймбридж с първото издание на труда на Чарлс Дарвин "Произход на видовете". Кредит: Nordin Catic, University of Cambridge
Антропологът потвърждава хипотезата на Дарвин, изучавайки данни, събирани от естественици за стотици години * - много преди Дарвин да посети Галапагоските острови на борда на кораба Бийгъл."Произход на видовете чрез естествен отбор" е публикувана за пръв път през 1859 г. след като Дарвин се завръща от петгодишно откривателско пътешествие. В своя голям труд Дарвин обяснява, че организмите постепенно еволюират чрез процес, наречен "естествен отбор", познат и като оцеляване на най-приспособимите. Неговата фундаментална творба е считана за много противоречива, защото се противопоставя на идеята за сътворението от Библията.
Изследването на ван Холстейн доказва и че еволюцията се случва по различен начин за наземните и за водните бозайници и прилепите, заради разликите в техните хабитати и способността им да се придвижват свободно.
"Ние открихме, че еволюционната връзка между видовете и подвидовете бозайници, се променя в зависимост от техния хабитат. Подвидовете се формират, дивергират и умножават броя си по различен начин при водните и наземните хабитати и това на свой ред повлиява на начина по който подвидовете могат накрая да се отделят във видове", обяснява ван Холстейн.
"Например, ако естествена преграда като планинска верига се простира на пътя им, тя може да раздели групи животни и да ги изпрати на собствените им еволюционни пътешествия. Летящите и водните бозайници - като прилепи и делфини - имат много по-малко физически бариери в своите среди".
Учените изследват дали подвидовете могат да бъдат считани за ранен стадий на отделяне на вид и ван Холстейн отговаря:
"Отговорът е да. Но еволюцията не се определя от едни и същи фактори във всички групи и за пръв път знаем защо, защото разгледахме силата на връзката между богатството на видовете и на подвидовете".
Изследването играе роля и на още едно научно предупреждение, че човешкото влияни върху хабитатите на животните не само ще им повлияе сега, но ще повлияе и на еволюцията им в бъдещето. Тази информация може да бъде използвана от консервационните биолози, за да им помогне да определят къде да насочат усилията си.
Хипотезата на Дарвин, която е доказана от изследването на докторант в колежа Сейнт Джон, Кеймбридж. Кредит: Nordin Catic, University of Cambridge.
"Еволюционните модели могат да използват тези открития, за да предвидят как човешката дейност като дърводобив и обезлесяване ще повлияят на еволюцията в бъдещето, съсипвайки хабитата на видовете. Влиянието върху животните ще варира в зависимост от това колко е засегната способността им да се придвижват. Животинските подвидове често са пренебрегвани, но те играят ключова роля в дългосрочната бъдеща динамика на еволюцията", допълва авторката.
Сега ван Холстейн ще изследва как нейните резултати могат да бъдат използвани за да се предвиди степента на отделяне на нови видове от застрашените и незастрашените видове.
*Повечето от данните са от глобалната база данни за таксономията на бозайниците на Уилсън и Рийдър "Видове бозайници по света". Базата данни съдържа работа на таксономисти от целия свят в продължение на стотици години. Съвременните похвати в таксономията са основани от ботаника Карл Линей (1735 г.), така че акумулирането на познанията е общо дело на всички таксономисти оттогава насам.
Източник: Phys.org - One of Darwin's evolution theories finally proved by Cambridge researcher
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари