Биолози откриха, че женската яйцеклетка "избира" кой мъжки сперматозоид да успее и изборът й не винаги съвпада с решението на самата жена. Може би това е ключът към някои случаи на безплодие, които досега бяха необясними.
Откритието е описано в списание Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences.
Отдавна е известно, че неоплодената яйцеклетка произвежда химически тракери - химически вещества, които оставят своеобразна химическа следа, която сперматозоидите използват за намиране на неоплодена яйцеклетка.
„Това, което не знаехме до това проучване, е, че химическите тракери действат различно върху сперматозоидите от различни мъже, като всъщност избират кой мъжки сперматозоид да успее“, разказва авторът на изследването Джон Фицпатрик (John Fitzpatrick), асистент в катедрата по зоология в Стокхолмския университет, Швеция.
"Това подсказва, че тези флуиди дават на жените допълнителен шанс - дълго след като тя е избрала партньора си - да повлияе на броя на сперматозоидите, които идват към яйцеклетката."
И авторите стигат до изключителната констатация: Яйцеклетката на жената не винаги се съгласява с избора на партньор на жената.
„Очаквахме да видим някакъв ефект от партньора, но в половината от случаите яйцеклетките привличат повече сперматозоиди от случаен мъж“, каза Фицпатрик. "Най-вероятното обяснение за това е, че тези химически сигнали позволяват на жените да избират мъже, които са по-съвместими генетично".
Какво прави партньор генетично съвместим? Един от основните фактори за това, казва Фицпатрик, е сложен набор от гени, наречен "основен хистосъвместим комплекс", или MHC (major histocompatibility complex) за кратко.
"Всъшност тези гени са важни за борбата с инфекциите, болестите и помагат на имунната ни система да се справи добре", обяснява авторът. „Колкото по-разнообразни са тези гени, толкова по-разнообразни са видовете инфекции, срещу които може да се пребори организмът. И ако вашият партньор има малко по-различна комбинация от тези гени от вас, тогава ще произведете потомство, което може да се бори с още по-широк масив от патогени и заболявания".
И тъй като бозайниците, включително хората, са програмирани да дадат на потомството си най-добрия шанс за оцеляване, телата ни са разработили всякакви методи да спечели най-силната, най-разнообразната и съвместима половинка. Дори женският репродуктивен тракт е препятствие, предназначено да премахва по-слабите, не толкова приемливи ухажори.
Течностите в репродуктивния тракт например текат надолу, като по този начин принуждават сперматозоидите да плуват нагоре, подобно на сьомгата, която трябва да плува срещу течението, когато хвърля хайвера си.
В същото време, отбелязва Фицпатрик, имунната система на жената гледа на сперматозоидите като на чужд нашественик, като атакува тези плувци, сякаш са микроби. След като преминат препятствието на мускулните контракции на шийката на матката, сперматозоидите трябва да избират и преплуват една от двете фалопиеви тръби - а яйцеклетката идва само по едната, оставяйки другата като „сляпа улица“.
Пътуването е толкова тежко, че от десетките милиони сперматозоиди, които мъжът може да произведе, "по най-завишени оценки само около 250 средно сперматозоиди стигат до мястото на оплождането, където е яйцеклетката", разказва Фицджералд.
"На всичкото отгоре само около 10% от 250-те сперматозоиди са в състояние да оплождат в даден момент - те някак изключват качеството си да оплождат яйцеклетката", добавя той. "Така че от тези 250, това е повече от 20 до 30 клетки, които всъщност могат да оплодят яйцеклетката по всяко време".
И накрая, яйцеклетката може да повлияе кой сперматозоид печели състезанието с химикалите, които отделя във фоликуларната течност, която заобикаля яйцето. Това яйцеклетката използва за привличане и насочване на сперматозоидите към тяхната цел.
"И едва в последните два сантиметра между сперматозоидите и яйцеклетката тези химични сигнали имат значение, тъй като това е последната фаза на това дълго пътуване, при което жените продължават да пресяват по-малко приемливите сперматозоиди", коментира Фицпатрик.
В този момент "говорим за някои реални числа, които биха могли да окажат важно влияние върху плодовитостта", добавя авторът.
Женският репродуктивен тракт. Кредит: Wikimedia Commons
Изследователският екип от Великобритания и Швеция провежда експерименти ин витро, използвайки полови клетки от донори и установява, че яйцеклетките са придирчиви. В този случай всяка има свой вкус.
Може би пък капризни да са не яйцеклетките, а сперматозоидите, които може да не харесват тази яйцеклетка?
Спрециалистите смятат, че това е малко вероятно. Всъщност от гледна точка на предаването на собствените гени на следващите поколения е по-изгодно за един мъж да оплоди колкото се може повече женски. Броят на децата, които може да има един мъж, е почти неограничен (някои от източните владетели са имали стотици). Затова сперматозоидите нямат причина да отказват да се слеят с достъпната им яйцеклетка.
Но една жена не може да роди толкова деца. Затова за нея е важен изборът на партньор, чиито гени да се предадат в нейното потомство. Изглежда, че този избор се прави дори на ниво на яйцеклетка.
Освен това, любопитно е, че изборът на половата клетка не съвпада непременно с избора на самата жена. Изследователите сравняват привлекателността за яйцеклетката на дадена жена на сперматозоидите на нейния партньор и на непознат мъж и не намиират силна зависимост. Може би такъв конфликт е в основата на някои случаи на безплодие. "Обичам го и искам деца от него", казва жената. „А ние не го искаме“, не се съгласяват нейните полови клетки. Този въпрос обаче се нуждае от допълнителни изследвания.
Справка: Chemical signals from eggs facilitate cryptic female choice in humans
John L. Fitzpatrick, Charlotte Willis, Alessandro Devigili, Amy Young, Michael Carroll, Helen R. Hunter and Daniel R. Brison
Published:10 June 2020, Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences. https://doi.org/10.1098/rspb.2020.0805
Източник:
A woman's eggs choose lucky sperm during last moments of conception, study finds, Sandee LaMotte, CNN
Human eggs prefer some men’s sperm over others, research shows, Stockholm University
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари