Еволюционно предимство имат тези нови епидемични заболявания, които се характеризират с междинна вирулентност, показва наскоро публикувано изследване.
Екип учени от Великобритания и САЩ тестват теорията, че патогените (болестотворните организми), които причиняват средни нива на увреждания на своя гостоприемник, са най-успешни еволюционно.
Проучване, проведено от Университета в Ексетър, Държавния университет в Аризона и Университета в Обърн, установява, че естественият подбор благоприятства патогените с междинна вирулентност (колко вреда причинява патогенът), когато болестта се появи при нов вид гостоприемник.
Това се случва, защото вирулентността и предаването са свързани, като вирулентността възниква, защото патогените трябва да използват гостоприемниците, за да продължат да се репликират и разпространяват.
Твърде ниската вирулентност ще бъде вредна за патогените, защото може да не успеят да се предадат на други гостоприемници. Твърде високата вирулентност също ще бъде недостатък, ако инфекцията убие гостоприемниците толкова бързо, че патогенът да няма време да се предаде.
Следователно с течение на времето патогените, които показват междинни нива на вирулентност, трябва да имат еволюционно предимство.
"Дълго време се смяташе, че новите болести ще станат безвредни", разказва д-р Камий Боно (Camille Bonneaudо) от Университета Ексетър в Корнуол. „Въпреки че теоретичните разработки в еволюционната биология през 80-те години показаха, че това не е непременно така, тази идея продължава да има влияние и до днес".
„Нашето проучване се фокусира върху хипотезата „компромис между вирулентност и предаване“, която ни позволява да правим прогнози за развитието на патогените".
Американските и британски учени провеждат експеримент, за да проверят как се променя вирулентността на микроорганизмите в процеса на еволюция.
Експерименталните доказателства за тази теория са рядкост, но екипът успя да тества теорията използвайки 55 варианта на инфекциозния бактериален патоген Mycoplasma gallisepticum, който да зарази един вид североамерикански пойни птички - мексиканска чинка (Haemorhous mexicanus). Самите чинки, които никога не са се сблъсквали с тази болест и са инфектирани от изследователите последователно с различни варианти на патогена.
По време на експеримента учените успяват да покажат, че онези варианти на микроорганизмите, които имат по-висока вирулентност, се предават по-бързо, но тези с междинна вирулентност оцеляват по-добре и по този начин се оказват по-успешни от еволюционна гледна точка.
В противовес на общоприетите мнения вариантите на патогена, които се репликират по-бързо по време на инфекцията и постигат по-висока плътност, не се предават по-добре или по-бързо от тези, които постигат по-ниска плътност.
"Нашите резултати осигуряват подкрепа на хипотезата за компромис между вирулентност и предаване като рамка за разбиране и прогнозиране на еволюцията на нововъзникващите патогени", коментира д-р Боно. „Това ни говори, че разпространението не винаги е въпрос на числа и че не можем да използваме количеството на патогените като показател за техния успех“.
Справка: Camille Bonneaud et al, Experimental evidence for stabilizing selection on virulence in a bacterial pathogen, Evolution Letters (2020). DOI: 10.1002/evl3.203
Източник: Evolution favors new diseases of 'intermediate' severity, University of Exeter
Още по темата
Животът
Възможно ли е в България да се развие епидемия от COVID-19 при американските норки?
Животът
Почти ликвидирана болест се завръща заради бактериален „клонинг“
Медицина
"Болестта Х" може да стане смъртоносна глобална епидемия, предупреждава СЗО
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари