Растението златна пръчица или златник има забележителната способност да открива други растения наблизо без физически контакт, използвайки съотношение на далечната червена светлина, отразена от листата. Когато това растение е нападнато от вредители, то може да коригира реакцията си въз основа на реакцията на съседните растения. Дали това гъвкаво, адаптивно поведение в реално време е доказателство за интелигентност при растенията?
Отговорът на този въпрос е труден, но специалистът по екология на химичните вещества Андре Кеслер (Andre Kessler) представя доказателства за интелигентност на растенията в неотдавнашна статия в списание Plant Signaling and Behavior.
"Публикувани са повече от 70 определения за интелигентност и няма единно мнение за това какво представлява тя, дори в рамките на дадена област", отбелязва Кеслер, професор в Катедрата по екология и еволюционна биология в Колежа по селско стопанство и науки за живота.
Мнозина смятат, че интелигентността изисква централна нервна система, чрез която електрическите сигнали служат като канали за обработка на информацията.
Някои биолози правят паралели между съдовите системи на растенията и централната нервна система, предполагайки наличието на централизирана структура в растенията, която позволява обработката на информация и реагирането.
Кеслер обаче категорично се противопоставя на това твърдение.
"Няма солидни доказателства за нито една от хомологиите с нервната система, въпреки че ясно виждаме електрическа сигнализация в растенията, но въпросът е колко важна е тази сигнализация за способността на растението да обработва сигналите на околната среда?", коментира Кеслер.
Кеслер и неговите съавтори подкрепят идеята за интелигентността на растенията, определяйки я като способност за решаване на проблеми въз основа на информация от околната среда за постигане на определена цел.
В един забележителен казус Кеслер изтъква свои предишни изследвания върху растението златна пръчица (род Solidago) и нейните реакции на пораженията от вредители.
Когато ларви на листоядни бръмбари се хранят с листата на златната пръчица, растението освобождава химически сигнал, който предупреждава насекомото за увреденото състояние на растението и непригодността му като източник на храна.
Тези химични вещества във въздуха, наречени летливи органични съединения (ЛОС), се откриват и от съседните растения златна пръчица, което ги подтиква да започнат собствена защита срещу ларвите на бръмбарите.
В резултат на това златната пръчица ефективно пренасочва насекомите към други растения и смекчава разпространението на щетите.
В неотдавнашно проучване от 2022 г., публикувано в списание Plants, Кеслер и д-р Александър Чаута (Alexander Chautá) провеждат експерименти, демонстриращи, че златната пръчица има способността да открива по-високи съотношения на далечната червена светлина, отразена от листата на съседните растения.
Когато златната пръчица е консумирана от бръмбари в присъствието на съседни растения, те демонстрират повишена устойчивост към растителноядни насекоми чрез ускоряване на растежа си и произвеждайки защитни съединения, които подпомагат отблъскването на насекомите вредители.
В отсъствието на съседни растения златните пръчици не проявяват същата реакция на ускорен растеж, когато са нападнати, и химическите им реакции към тревопасните са значително по-различни, въпреки че все още проявяват висока устойчивост към растителноядните насекоми.
"Това отговаря на нашето определение за интелигентност", заявява Кеслер. "В зависимост от информацията, която получава от околната среда, растението променя стандартното си поведение."
Съседните златни пръчици също проявяват интелигентност, когато възприемат ЛОС, които сигнализират за наличието на вредител.
"Летливите емисии, идващи от съседа, предсказват бъдещото наличие на растителноядни организми", посочва Кеслер. "Те могат да използват сигнал от околната среда, за да предвидят бъдеща ситуация, и след това да действат в съответствие с нея".
Изследването на растителната интелигентност може да доведе до нови теории за химическата комуникация между растенията и да разшири разбирането ни за интелигентността. Тази промяна в гледната точка е особено актуална сега, като се има предвид широкият интерес към изкуствения интелект.
Въпреки че понастоящем изкуственият интелект действа по-скоро въз основа на модели на недостъпна информация, отколкото на решаване на проблеми към определена цел, той ни подтиква да преразгледаме определението си за интелект. Кеслер намира за провокиращо сравнението на функциите на растенията с механизмите на пчелния кошер, като оприличава всяка клетка на отделна пчела, а цялото растение - на кошер.
"Това означава, че мозъкът в растението е цялото растение без централна координация", обяснява Кеслер.
Суперорганизмът разчита на химически, а не на електрически сигнали. Изследванията показват, че всяка растителна клетка може да възприема широк спектър от светлинни спектри и да открива специфични летливи съединения от близките растения. Тази система за химическа комуникация демонстрира взаимосвързаността и сложността на растителния живот.
"Те могат да усещат миризмата на околната среда много точно; доколкото знаем, всяка отделна клетка може да го прави. Клетките може да са специализирани, но също така всички те възприемат едни и същи неща и комуникират чрез химическа сигнализация, за да предизвикат колективен отговор в растежа или метаболизма. "Тази идея е много привлекателна за мен", споделя Кеслер.
Справка: André Kessler & Michael B. Mueller. Induced resistance to herbivory and the intelligent plant. Plant Signaling & Behavior, 2024. DOI: 10.1080/15592324.2024.2345985
Източник: Are plants intelligent?, ТechЕxplorist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари