Целибатът - безбрачие през целия живот и отхвърляне на сексуалните отношения - е прието в много религии и традиционни общества по света. Изглежда сякаш тази практика противоречи на основните инстинкти и на законите на еволюцията, тъй като такива хора изобщо не оставят потомство.
Пълното сексуално въздържание обаче е доста често срещано явление, което означава, че може да дава някакви ползи.
Сега ново проучване, публикувано в Royal Society Proceedings B и проведено в Западен Китай, се занимава с този фундаментален въпрос, изучавайки религиозното безбрачие през целия живот в тибетските будистки манастири.
Екипът на професор Рут Мейс (Ruth Mace) изследва общностите на будистки монаси, живеещи в тибетския регион Амдо, днешна провинция Гансу в Западен Китай, където по любопитно стечение на обстоятелствата наскоро са открити следи от денисовия човек. Съвременните жители на Гансу се занимават с традиционно скотовъдство и обработка на малки и не много плодородни парцели земя. По-малките синове често биват изпращани в манастир, където полагат подходящи обети. В този случай родителите се позовават на религиозни норми или общоприет обичай.
За да открият по-дълбоките причини, учените провеждат подробно проучване сред представители на 530 семейства от 21 села. Изследователите съставят генеалогията за всяко семейство, включително отбелязват всички мъже, изпратени в манастир. Оказа се, че тази мярка дава предимство на останалите братя при разпределението на родителското наследство. Конкуренцията намалява, всеки получава повече богатство и по-голямо стадо, става по-привлекателен младоженец - и оставя повече деца.
Така хората, изпратили един от синовете си в манастир, имат повече внуци от тези, които не са го направили. Оказва се, че безбрачието на един от синовете може да бъде еволюционно полезно за родителите. Това означава, че подобна практика може да се появи и да се утвърди в процеса на „естествен подбор”.
Младият лама, Джамянг Кхенце, със своя учител. Кредит: Picryl (Public Domain Mark 1.0)
Математически модели
За да покажат това, Рут Мейс и нейните колеги създават математически модел, който отразява влиянието на безбрачието върху еволюционния успех на индивида и цялото семейство. Учените показват два варианта - решението да „отиде в манастир“ е на самия човек или на неговите родители. В първия случай безбрачието остава необичайно и не се утвърждава като модела в общността. Но във втория, като се вземат предвид останалите братя, безбрачието става обичайна практика.
Според авторите на проучването подобни модели могат да лежат в основата на някои други традиции, включително дори на детеубийството – умишленото лишаване от живота на някои деца, което не е било необичайно в много древни култури.
Това също така обяснява защо е рядко женското монашество не само в Тибет, но и в други строго патриархални общности. Изпращайки дъщеря си в манастир, родителите само намаляват възможния брой на потомството, без да получават облаги от разпределението на благата, тъй като момичетата не участват в него. Но в общества, където жените имат големи права – по-специално в някои региони на Западна Европа – женското монашество и безбрачие са доста често срещани.
Често се предполага, че разпространението на нови идеи – дори ирационални – може да доведе до създаването на нови институции, защато хората се съобразяват с новия стандарт. Но може да се окаже, че институциите могат да бъдат оформени и от репродуктивните и икономически решения на хората.
Справка: Religious celibacy brings inclusive fitness benefits
Alberto J. C. Micheletti†, Erhao Ge†, Liqiong Zhou†, Yuan Chen, Hanzhi Zhang, Juan Du and Ruth Mace
Published:22 June 2022 https://doi.org/10.1098/rspb.2022.0965
Източник: Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия .
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари