Как раят се превръща в ад за мишките, а може би и за хората

През 1972 г. етологът - специалист по поведение на животните - Джон Калхун построява "рай" за мишки - с красиви жилища и неограничена храна. Вкарва популация от осем мишки. Две години по-късно, мишките създават свой собствен апокалипсис, припомня порталът io9.com.

Това е изключително поучителен експеримент, който може би показва какво може да се случи (или вече се случва) и с нас, хората. 

Експериментът, наречен Universe 25 е гигантска кутия, проектирана така, че да бъде "рай" за гризачите. Джон Калхун (John Calhoun) е изградил доста миши местообитания, преди да стигне до 25-тото, но резултатите се повтарят: Раят винаги се превръща в ад.

^{Схема на лабораторния експеримент Universe 25. CROWDING INTO THE BEHAVIORAL SINK/Calhoun, J. B. (1962). Population density and social pathology. Scientific American, 206(3), 139-148.} 

Мястото изглежда страхотно: разделено на "главен площад", а после - на нива с рампи, които отиват до "апартаменти",  винаги заредено с храна. Но жителите му са обречени от самото начало.

Експериментът Universe 25 започва с 8 мишки, 4 мъжки и 4 женски. До 560-тия ден популацията достигна 2200. След това популацията престава да се самовъзпроизвежда, постоянно намалява и пътя й води до неизбежно измиране. Не започват отново да се размножават, дори и след като броят им намалява до този в ранните дни на Universe 25.

В пика на популацията повечето мишки прекарват всяка минута от живота си в компанията на стотици други мишки. Те се събират на главния площад и чакат да бъдат нахранени и от време на време се нападат една друга. Малкото женски, които износват бебетата си и раждат, после просто да забравят за тях. Половината все пак се опитват да изнесат бебето си извън опасния център, но понякога го изпускат и продължават без него.

В няколко уединени пространства са настанени индивиди, които Калхун нарича "красивите" ("the beautiful ones"). Обикновено се охраняват от един мъжки, а няколко женски и мъжки са вътре в пространството. Но вътре не се размножават, бият или да вършат каквото и да е - те само ядат и спят. Когато популацията започна да намалява, "красивите" са пощадени от насилието и смъртта, но напълно загубват желанието си за социално поведение, включително секс или полагане на грижи за малките си.

^{Снимка: Yoichi R Okamoto}

През 80-те: изходът е бягство от градовете

Вероятно през 1972 г. със следвоенния бейби-бум, в един все по-претъпкан свят и съобщенията за безредици в градовете, Universe 25 е приличал на Малтусиански кошмар. Дори има свое шеговито име, "The Behavioral Sink" (Поведенческ упадък). Ако гладът не убие всички, хората ще се самоунищожат. Най-добрият вариант е да избяга на село или в предградията, където хората са имали пространство и животът е бил спокоен и естествен.

Днес проблемът е в деградацията на "красивите"

И сега експериментът продължава да изглежда ужасяващ, но естеството на страха се е променило. Едно скорошно проучване сочи, че Universe 25 всъщност не е била твърде пренаселена. "Апартаментите" в края на всеки коридор имат само един вход и изход, което ги прави лесни за охрана. Това позволява на по-активните самци да ограничават броя на мишките в тяхната територия, да изолират известен брой от "красивите" от пренаселеността на останалата част от света, като си осигурят там живот в нормално общество. Вместо проблемът на пренаселеността, може да се каже, че Universe 25 показа проблема за упадъка и в задоволените общности.

^{Снимка: Animal Populations: Nature's Checks and Balances , 1983.}

Първата и втората смърт

Мишките загубват способността си да възстановят своята популация, защото и тези, които живеят в стреса на пренаселеността, и тези, "красивите" са загубили социалната способността да го направят. В известен смисъл, те са престанали да бъдат мишки дълго преди смъртта си - "първата смърт", както Калхун я нарича, руши техния дух и тяхното общество, преди да дойде по-късно "втората смърт" на физическото тяло.

Ако това поведение е общо за мишките и хората, можем ли да избягаме от съдбата на Universe 25?