Как са ходели и летели най-големите летящи животни в историята на Земята

Ваня Милева Последна промяна на 10 декември 2021 в 00:01 18258 0

Художествена интерпретация на външния вид на представители на вида Quetzalcoatlus northropi. Кредит: James Kuether, The University of Texas at Austin

Сред най-големите животни, летяли някога във въздуха са влечугите от семейство Azhdarchidae, наречени кетцалкоатъл, на името на ацтекския бог Кетцалкоатъл („перната змия“), а размахът на крилата им може да е достигал над 12 метра.

Най-големият екземпляр от този летящ птерозавър е представен само от един набор от фосили, открити в края на 70-те години на миналия век в Национален парк "Биг Бенд", разположен на границата на Съединените щати и Мексико. Останките на животното от периода на късната креда, чиито вид е получил названието Quetzalcoatlus northropi, на името на ацтекския бог Quetzalcoatl („Перната змия“) се съхраняват в Тексаския университет в Остин.

Наскоро местни палеонтолози пускат наведнъж серия от 6 статии, публикувани като отделно допълнение към Journal of Vertebrate Paleontology, представяйки резултатите от многогодишни изследвания на тези образци. Учените предоставят най-пълната картина на живота на този потомък на динозаврите. Тези статии описват геоложката и екологична среда на периода горна креда, анатомията и мястото на кетцалкоатъла в родословното дърво на влечугите, както и как се е движил по земята и във въздуха. Един от документите е въведение към тази впечатляваща поредица от изследвания.

Изминаха повече от 45 години от откриването на кетцалкоатъла, но досега малко се знае със сигурност за него. 

Как би могъл да ходи с дългите си крила, които докосват земята, когато са сгънати? С какво и как се е хранил? Умеел ли е да лети добре? И как животно с размах на крилете 12 метра, но крака по-малки от два метра, е можело да лети във въздуха?

Авторите на това мащабно изследване вярват, че това е първото истинско изследване на най-голямото летящо животно в историята. Те наричат ​​откритията си „революционни в изследванията на птерозаврите, първите животни след насекомите, които някога са развили способността активно да летят“.

Размерът на крилото на изкопаемия птерозавър е сравним с дължината на крилото на някои самолети. Крилата му бяха поне един и половина пъти по-големи от крилата на най-голямата птица, позната на науката.

Въпреки че носи името на бога "Пернатата змия", кетцалкоатълът не е имал пера: тялото му, включително кожата на крилата, е покрито с косми, както всички птерозаври. Подобно на динозаврите, той вероятно е бил топлокръвен и активен.

Въз основа на реконструкции на 5-метров образец, Quetzalcoatlus lawsoni, палеонтолозите разбират, че е размахвал с голяма сила крилете си, благодарение на здравото закрепване на раменната кост на крилете към нотариума и гръдната кост.

Вдясно: Позиция преди скок за полет.

Кредит: Kevin Padian et al. / John Conway

Палеонтолозите от Тексаския университет внимателно са проучили наличните проби и на първо място са установили, че някои от тях, които преди са били смятани за останки на по-малки млади екземпляри, всъщност са свързани с други вид птерозаври. Един от тях се оказва близък роднина на кетцалкоатлите и е наречен Quetzalcoatlus lawsoni – в чест на Дъглас Лоусън, който за първи път открива останките на кетцалкоатлите в "Биг Бенд" през 1971 г. За разлика от гигантите Quetzalcoatlus northropi, размахът на крилете им е бил „само” пет до шест метра.

Образците на кетцалкоатлите на Лоусън са много по-пълни и многобройни, което дава възможност да се реконструира биомеханиката на техните движения и след това да се екстраполират находките към по-големите им роднини. 

Сравнение на размера на човек с Q. northropi (в зелено) и Q. sp. (в синьо). Кредит: Matt Martyniuk (Dinoguy2), Mark Witton and Darren Naish

Подобно на птиците, прилепите и дори хората, предните крайници на птерозаврите са съставени от три сегмента: рамото или раменната кост, от раменната кост до лакътя, предмишницата, включително лъчевата и лакътната кост, и костите на китката и ръката.

Авторите на изследването пишат, че кетцалкоатълът се е хранил и летял във въздуха като чапла, планирал е във въздуха като кондорите и лешоядите, но поради огромните си крила е вървял по земята по необичаен начин, различно от което и да е друго известно животно.

Кетцалкоатълът е ходел на два крака. Но поради това, че предните му крайници са толкова дълги, крилата му все пак са докосвали земята, дори когато са сгънати.

Този факт накара изследователите да предполагат, че птерозаврите са ходили като прилепи-вампири, използвайки предните си крайници, за да се движат по земята. Но изследване на костите показва, че птерозавърът не може да използва крилата си, за да ходи. На земята е можел да движи крилата си само напред или встрани.

Това не означава, че са били непохватни.

„За да не се спъне, кетцалкоатълът първо е повдигал лявото си крило, след това е правил крачка с левия си крак и след това се е подпирал на крилото си. Ходел е така“, обяснява водещият автор на няколко статии Кевин Падиан (Kevin Padian) от Калифорнийския университет, Бъркли.

Това идеално пасва на формата на отпечатъците на ходещи птерозаври, открити в Южна Франция през 90-те години, отбелязва Падиан.

Животното няма опашка, затова за да се подобри маневреността на полета, има почти двуметровата шия и 1,2-метров череп, украсени с голям хребет.

Учените отбелязват добре развитата гръдна кост, към която са прикрепени мускулите, които задвижват крилата, което показва, че кетцалкоатлите са летели активно.

Тъй като краката на кетцалкоатла са по-къси от крилата, махането с крилата не е било достатъчно, за да полети.

Излитали са подобно на днешните чапли.

Изследователите отхвърлят идеята, че животното е излитало бягайки - би било доста трудно да разпери толкова дълги крила, при положение, че има толкова къси спрямо тялото крака.

Вместо това, птерозаврите най-вероятно са правели мощен отскок със силните си задни крака, скачайки на височина от два или три метра, за да могат да размахат огромните си крила. Между другото, чаплите правят същото, въпреки че са значително по-малки от тях.

Реконструкция на местообитанията на кетцалкоатлите. Кредит: Thomas M. Lehman

Освен това палеонтолозите са анализирали геоложкия контекст, в който са открили останките на летящите птерозаври. Различните обстоятелства на откритието сочат разнообразен начин на живот. Преди около 70 милиона години, територията в южната част на днешен Тексас не е била пустиня, а влажна гора, пълна с водни басейни.

Според учените гигантите Q. northropi са се държали като съвременни чапли: сами са търсели храна в езера и реки. Но някои Q. lawsoni се срещат на групи, което показва, че са образували временни или постоянни ята. Дългите им беззъби челюсти им позволяват да ловуват водни животни, включително раци и мекотели.

Справка:

Източник: Fleshing out the bones of Quetzalcoatlus, Earth's largest flier ever, University of California - Berkeley

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Животът

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !