Проучванията за гените, свързани с дейността на мозъка вече дават резултат, но това не е цялото обяснение. Съществуват редица фини фактори, които влияят върху коефициента на интелигентност IQ, съобщава New Scientist.
Една от причините хората да намират обсъждането на интелекта за неудобно, е схващането, че човек се ражда с него и нищо не може да се направи, за да му се повлияе. Това подронва общественото равенство и подхранва връзката между интелигентността и евгениката, която все още има огромни размери за много хора.
Все пак, не може да отречем факта, че до известна степен интелигентността е наследствена. Доказано е, че IQ-то на деца, осиновени при раждането има много слаба корелация с това на осиновителите им, но е силно свързано с това на биологичните родители. Още повече, тези прилики се засилват с порастването на децата.
"Това противоречи на интуицията за много хора", казва Робърт Пломин (Robert Plomin) в Кингс Колидж, Лондон, който ръководи проучването. "Те смятат, че докато преминаваме през живота, спънките и успехите ни изграждат и различията в средата стават все по-важни, защото мислят, че гените ни влияят единствено на нещата, случващи се в момента на зачатието." Това, разбира се, не е истина.
Всъщност стотици изследвания сочат в една и съща посока. "Около 50 % от различията в интелекта между хората се дължи на гените", казва Пломин.
Но гените не са съдбата
В продължение на години, търсенето на специфичен ген отговорен за интелигентността остава без резултат. Но в последно време генетичните изследвания стават достатъчно големи и мощни, за да идентифицират поне част от генетичната обусловенност на IQ. Въпреки, че всеки ген, свързан с интелекта има миниатюрно влияние сам за себе си, комбинираните ефекти на около 500-те гена, идентифицирани досега, са съществени. "Още сме далеч от това да опишем цялата наследственост", казва Пломин, "но само през последната година сме успели да стигнем от описанието на едва 1% от вариациите, до около 10%."
Така че гените имат значение, но те определено не са съдбата. "Генетиката ни дава планът - поставя границите. Но средата определя докъде в тези граници може да се развие човек," казва психологът Ръсел Уарни (Russell Warne) от университета Юта Вали.
"Около 50% от разликата в интелигентността между хората се дължи на гените"
Нека разгледаме например височината, друга характеристика, която се онаследява. Децата, които се хранят с разнообразна и питателна храна ще пораснат по-високи от онези с бедна диета, защото правилното хранене им помага да достигнат пълния си генетичен потенциал. Същото е и с интелигентността. Недостигът на йод в детството се свързва с по-ниско IQ и използването на това в развиващите страни е повишило когнитивните умения на децата. Същият ефект има и лечението на паразитните червеи и премахването на оловото от петрола.
Други въздействия на средата върху IQ не са толкова очевидни. Когато оставим настрана случаите с малтретирани и пренебрегвани деца, изследвания с близнаци показват, че споделената семейна среда има много малко влияние върху когнитивните способности. Затова Пломин подозира, че интелигентността е по-свързана със случайни събития, отколкото с начинът на отглеждане.
"Разликата идва от особени фактори", казва той "като например детето да се разболее или нещо подобно, но дори тогава децата се връщат отново към генетичния си път."
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари