Кои страни са заплашени от суша следващите 25 години

Според редица експерти, достъпът до прясна вода ще се превърне в най-важният проблем за човечеството през 21 век.

Промените в климата, водят до още по-голяма суша във вече сухите райони, а във влажните части на света - до преовлажняване. Това може да доведе до радикални промени, които биха могли да повлияят на цялата ни цивилизация. Някои гъсто населени райони ще бъдат подложени на сериозен воден недостиг. Анализаторите се опасяват, че това може да доведе до въоръжени конфликти за достъп до вода.

Институтът за световни ресурси (World Resource Institute - WRI) е подготвил нов доклад за правителствените органи, в който се посочват държавите, които са в рисковата група най-силно да бъдат засегнати от недостиг на вода през следващите десетилетия, съобщава сайтът Motherboard.

Според анализаторите, 14 от 33-те държави в рисковата група могат да бъдат изправени пред водния проблем към 2040, се намират в Близкия изток. Максимално ниво на недостиг на вода се очаква в Бахрейн, Кувейт, Палестина, Катар, Обединени арабски емирства, Израел, Саудитска Арабия, Оман и Ливан. За тези страни поставят 5,0 от 5,0 възможни точки на недостиг на вода в бъдеще.

Както пишат експертите на WRI : "по-малко вода - по-малко сигурност в света". В момента в тези страни се разчита до голяма степен на изпомпване на подпочвени води и обезсоляване на морска вода, за да се утоли жаждата на населението. Институтът казва, че Близкият изток е изправен пред изключителни проблеми, свързани с водата в обозримо бъдеще. Саудитска Арабия, например, планира почти изцяло да задоволява нуждите си от вода с внос още от следващата година.

Но Близкият изток не е единственият регион, в който държавите ще се изправят пред недостиг на вода. В рисковата група са и европейски държави като Испания, а от Южна Америка - Чили. Според доклад на ООН, публикуван през 2012 г., до 2030 г. половината от населението на света ще се изправи пред недостиг на вода в една или друга форма.

Според изследователя от WRI Чарлз Айсланд (Charles Iceland), "нивото на недостиг на вода се определя от простото съотношение нужда/наличност. Съответно, нивото на заплаха се влияе от два фактора: нарастването на търсенето на вода и намаляването на източниците (има се предвид естествените начини за поддържане на водния баланс в региона). В някои части на света промяната на климата доведе до намаляване на валежите". Като пример той цитира югозапада на Съединените щати, Австралия, части от Европа и Близкия изток.

Промени в нивото на недостиг на вода в няколко държави през следващите 25 години

Списък на 33-те страни, които ще се усети най-силно от недостиг на вода до 2040: (от 1 до 7-мо ниво са с максимален недостиг на вода)

1. 1-7. Бахрейн
2. 1-7. Кувейт
3. 1-7. Катар
4. 1-7. Сан Марино
5. 1-7. Сингапур
6. 1-7. Обединените арабски емирства
7. 1-7. Палестина
8. Израел
9. Саудитска Арабия
10. Ливан
11. Оман
12. Киргизстан
13. Иран
14. Йордания
15. Либия
16. Йемен
17. Македония
18. Азербайджан
19. Мароко
20. Казахстан
21. Ирак
22. Армения
23. Пакистан
24. Чили
25. Сирия
26. Туркменистан
27. Турция 
28. Гърция
29. Узбекистан 
30. Алжир
31. Афганистан
32. Испания
33. Тунис

"Най-голямо влияние оказва увеличеното търсене на вода", коментира Чарлз Айсланд. Според него, все повече и повече хора мигрират към градовете и други по-големите населени места, за да избегнат проблемите, свързани с изменението на климата. Това увеличава натоварването на съществуващата инфраструктура и утежнява ситуацията, тъй като повишаване на жизненото равнище на населението води до повишаване на консумацията на вода."Колкото по-висок БВП, толкова по-голяма консумация на вода на глава от населението", обяснява Айсланд.

За да се избегне това, експертът смята, че не трябва да се преселват хората от проблемните области, а да се потърси решение на ситуацията на място: "Или решавате въпроса за недостига на вода на място или се сблъсквате с миграция към райони, където има повече вода.  За да се постигне по-ефективно решение на "водния проблем" трябва да бъде сведена до минимум миграцията чрез предоставяне на достъп до достатъчно количество вода".'

Айсланд препоръчва да се обърне внимание на въпроса за регулиране на селскостопанските практики: В повечето страни, 70-90% от потреблението на прясна вода отива за напояване.  "Ако не се обърне внимание на този въпрос, в близко бъдеще можем да бъдем изправени пред нов вид миграция - "водни" бежанци, хора, които масово са избягали сухите райони в търсене на места, където има повече вода.

Палатковите лагери в перифериите на градовете на "водната" миграция в Сирия. (Stephen Starr/IRIN)

Като пример Айсланд посочва положението в Сирия, "водната" миграция, която се превърна в катастрофа.

"През 2000 г. Сирия бе изправена пред  най-тежката суша в историята на човечеството", казва Айсланд. "1,5 милиона фермери, животновъди и селските жители бяха откъснати от домовете си. Към тях се прибавили още толкова иракски бежанци, бягащи от войната и от същата суша. Към 2010 г. градското население на Сирия е нараснало с 50% в сравнение с 2002 г. - от 9 на 13.8 милиона. Гетата, тоталната безработица и силното разслоение са станали "горивото" за пожара на гражданската война.

"Липсата на вода, според Айсланд, е един от многото фактори, които доведоха до бунтове и последвалата гражданска война, продължаваща в страната и до днес. "Липсата на вода не е основната причина за това, което се случва в Сирия, но се превърна в един от факторите, които доведоха до сегашното състояние на нещата в страната", заключава експертът.

Още по темата

25/04/2015

Защо

Ядат ли се камъните?

03/03/2015

Човекът

Глобалното затопляне е един от факторите за Сирийската криза