Слабото обоняние при по-възрастните хора е свързано с близо 50% увеличение на вероятността за смърт през следващите 10 години, но причините за това не са напълно ясни.
Обонятелната дисфункция често присъства преди появата на други когнитивни симптоми, но тази загуба може да остане незабелязана.
Връзката между обонянието и здравето често се пренебрегва, но все повече изследвания показват, че лошото обоняние може да предвещае началото на болестта на Паркинсон и дори преждевременна смърт.
В новото проучване, публикувано днес, 30 април, в списание Annals of Internal Medicine, Хонглей Чен (Honglei Chen) от Мичиганския държавен университет и неговите колеги анализират данни от над 2000 души на възраст между 71 и 82 години.
Всеки участник се подлага на тест, който оценява доколко е способен в идентифицирането на 12 обичайни миризми като канела, лимон, бензин и дим. След това екипът проследява оцеляването на участниците в продължение на 13 години след теста.
В сравнение с хората, постигнали висока оценка в теста за обоняние, онези, които правилно са идентифицирали по-малко от осем миризми, с 46% е по-вероятно да са починали 10 години по-късно и 30% - до края на 13-те години.
Анализирайки данните, екипът установи, че по-лошото обоняние не е свързано със смъртни случаи от рак или респираторни заболявания, но е силно свързано със смъртните случаи от болестта на Паркинсон и деменция, а връзката със смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания е слаба.
Смята се, че влошаването на обонянието може да намали интереса на човека към храната, което води до загуба на тегло и влошаване на здравето. От своя страна, обонятелните дефицити могат да намалят качеството на живот и да увеличат риска от депресия. Но екипът установи, че загубата на тегло, деменцията и болестта на Паркинсон обясняват само около 30% от по-високата смъртност, свързана с лошото обоняние.
За съжаление, хората често не са наясно със състоянието на своето обоняние, което се омаловажава и рядко се проверява от лекарите.
„Може би не е лоша идея, след като са разкрити тези потенциални последици за здравето, в бъдеще да се включи тест за обоняние като част от лекарските прегледи“, коментира Чен.
Как нашето обоняние е свързано с мозъка ни?
Процесът на усещането на миризмите активира сложната обонятелна мрежа в мозъка. Когато усещаме аромата на роза например, рецепторите в носа откриват молекулите, които съставляват миризмата на розата.
Нашите неврони правят нови връзки в отговор на опита и това може да обясни защо ароматите могат да стимулира мозъка ни. Снимка: Pixabay
Тази информация след това се изпраща в много области на мозъка (включително обонятелните луковици и обонятелния кортекс, хипокампуса, таламуса и орбитофронталната кора), които ни помагат да обработим информацията за този мирис.
За да разпознаем мириса на розата, получаваме достъп до съхранените ни познания за нейния модел на специфични молекули, основани на предишен опит. Така че разпознаването, че миризмата принадлежи на роза се счита за когнитивна задача.
Нарушеното обоняние може да сигнализира за когнитивния упадък, но има тренировки, които могат да помогнат
Има нови доказателства, че „тренировки на обонянието“ могат да подобрят способността ни да разпознаваме миризмите. Тези открития могат да предложат известна надежда за по-възрастните хора, които изпитват затруднения с обонянието и свързания с тях спад на качеството на живот.
Животните, изложени на множество миризми, развиват повече връзки между мозъчните клетки. Този процес показва, че подобрява обучението и паметта на миризмите.
При хората, тренировката на обоняние обикновено включва помирисване на широк спектър от силни миризми, които представляват основните категории аромати - цветни (роза например), плодови (лимон), ароматни (евкалипт) или смолисти (карамфил). Възрастните хора могат да фокусират вниманието си върху определени миризми, да се опитат да открият определени аромати или да отбележат интензивността на миризмите.
Обикновено обучението се повтаря ежедневно в продължение на няколко месеца.
Обонятелните тренировки могат да включват идентифициране на силни миризми като тези на плодове и подправки. Снимка: Pixabay
Доказано е, че това обучение подобрява способността на хората да усещат разликите между миризмите. В по-малка степен тя може да помогне при хора с различни форми на загуба на обоняние, включително такива с мозъчни увреждания като нараняване на главата или болест на Паркинсон.
Важно е да се отбележи, че едно скорошно проучване на тренировките на обонянието при по-възрастни хора установи, че те не само подобряват способността им за идентифициране на миризми, но са свързани и с подобрение на други когнитивни способности.
Например тези, които са преминали тренировки на обонянието, са подобрили т. нар. „вербална плавност“ (способност за назоваване на думи, свързани с дадена категория), в сравнение с контролните участници, които са извършвали упражненията на Судоку.
Обонятелната мрежа се счита за особено невропластична, което може да е в основата на положителните резултати от тренировките на обонянието.
"Изглежда, че можем да обучим мозъка си през носа", заключават на страницата на The Conversation Анна Волф (Anna Wolf) и Алекс Бахар-Фокс (Alex Bahar-Fuchs) от Университета в Мелбърн.
Справка: Relationship Between Poor Olfaction and Mortality Among Community-Dwelling Older Adults: A Cohort Study, Annals of Internal Medicine
Източници:
A bad sense of smell predicts early death but we don’t know why, NewScientist
An impaired sense of smell can signal cognitive decline, but ‘smell training’ could help, The Conversation
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари