В продължение на стотици хиляди години мастодонтите са най-големите животни в Северна Америка, оформяйки екосистемите от Арткика до Мексико. Но в редица случаи районите са се оказвали неподходящи за тях.
Ново изследване, публикувано в Nature Communications, разкрива как тези роднини на слоновете и мамутите са мигрирали из континента в отговор на променящите се условия и носи предупреждение за бъдещето на съвременни животни, живеещи на подобни места днес.
Повечето фосили на мастодонти не могат да бъдат точно датирани, защото са твърде древни за радиовъглероден анализ, така че е известно малко за периодите, в които са обитавали конкретни места. Въпреки това, извличайки митохондриална ДНК от кости, зъби и бивни на 35 фосила на мастодонти, учените успяват да възстановят връзките помежду им и да разкрият възможни периоди на отсъствие от далечния Север на континента.
Професор Хендрик Пойнар (Hendrik Poinar) от Университета МакМастър в Канада открива, че геномите идват от пет различни популации или клонове. Представители на два клона са открити в Аляска и Юкон - толкова студени райони, че вероятно животните не са можели да преживеят там през ледниковите периоди. Двата клона са толкова различни, генетично и по предполагаема възраст, че авторите заключват, че са живели на това място отделно и независимо едни от други. Единият клан е живеел в района през топъл период преди да изчезне с понижаването на температурите, а новата група се е преселила там след следващото затопляне.
Присъствието на мастодонти от няколко клана в близки местообитания в Албърта потвърждава предположенията за миграционен коридор, използван през времена на климатични промени.
"Генетичните данни показват сериозни знаци за миграция, преместване и връщане назад през континента, ръководено, изглежда, изцяло от климата", смята Пойнар.
През топлите периоди горите и блатистите местности, обитавани от мастодонти, се разширяват. През студените периоди голяма част от Северна Америка е покрита с лед, а северните части се превръщат в тундри. Мастодонтите или мигрират на Юг, или ако останат измират и когато се завръща топъл климат биват заменени от генетично различни популации. Кредит: Karpinski et al/Nature Communications
Вероятно мастодонтите не са единствените видове, предприели такива пътувания. Американските камили и гигантските бобри също се разпространяват из Аляска и Юкон между ледниковите периоди, но вероятно измират с понижението на температурите и нови представители на вида се връщат на същите места след оттеглянето на ледовете.
И на двата клона северни мастодонти липсва генетично разнообразие в сравнение с онези, живели на Юг през студените периоди. Това вероятно в направило северните клонове от топлите периоди по-малко адаптивни от събратята им, което може също да е допринесло за изчезването им.
"Днес може да смятаме, че е чудесно да видим животни като кафявите мечки в Северна Канада и островите на Арктика, далеч от историческия им обхват. Те очевидно извличат полза от това, както и тези мастодонти са правили някога, като резултат от естествени климатични промени", обяснява съавтора на изследването професор Рос МакФии (Ross MacPhee) от Американския музей по естествена история. "Но тази полза може да е много ограничена".
"Ако изгубите генетичното разнообразие, губите способността да отговорите на нови условия", допълва съавтора Грант Заксула (Grant Zaxula). "В този случай те не оцеляват достатъчно дълго, за да се адаптира към северните условия, когато отново идва студа".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари