За интересно и често срещано когнитивно изкривяване, наречено фалшив консенсус, разказва Curiosity.com
Представете си, че обичате пица с аншоа. Вашето семейство също обича пица с аншоа и вие винаги поръчвате такава. Когато най-добрите ви приятели ви дойдат на гости, вие пак избирате пица с аншоа. Сега вие сте мениджър на компанията. Искате да празнуват последните постижения на вашия екип, така че може да поръчате нещо, което те със сигурност обичат - пица с аншоа. Всеки учтиво си взема парче, като се опитват внимателно да заобикалят рибата. Какво става? Този сценарий е пример за ефекта на фалшивия консенсус. Тъй като вие и вашите близки споделят предпочитанието за пица, вие лъжливо предполагате, че всеки го прави.
Ефектът на фалшивия консенсус е когнитивно изкривяване, въведено от изследовател Лий Рос и колегите му през 1976 година. В експеримент участниците в изследването е трябвало да решат по кой от два възможни начини ще реагират на определен конфликт, като например как ще оспорят акт на пътната полиция, за който са виновни, или дали да се гласува законопроект за финансиране на космическите изследвания, което би довело до по-високи данъци. Те са помолени и да кажат кой вариант смятат, че други хора биха избрали, и да опишат какви хора биха направили този избор. В крайна сметка, независимо от това коя възможност избират участниците, те са склонни да мислят, че повечето хора биха избрали същата.
Интересното е, че участниците дават по-екстремни описания на хората, които няма да изберат предпочитания от тях вариант. Те гледат на своя избор като нормален, като по този начин предполагат, че по-голямата част от хората ще вземат същото решение.
Този ефект на фалшив консенсус е открит в различни ситуации. Например, пушачите надценяват броя на другите пушачи (Sherman, Presson, Chassin, Corty & Olshavsky, 1983).
Защо възниква ефектът на фалшиво съгласие?
Една възможна причина е, че хората търсят общество на други хора, подобни на тях самите и се държат по сходен начин (Krueger, Zeiger, 1993). Съответно оценката на убежденията или поведението на другите може да се окаже просто отражение на погрешна извадка хора, която им е достъпна за формирането на социални съждения.
Другата причина може да се състои в това, че собственото ви мнение е най-важното за вас и така вашите убеждения за консенсуса се подкрепят от собствената ви позиция, защото тя е единствената, която предполагате и смятате за разумна и нормална. (Marks, Miller, 1987).
Третата възможност е, че не сме в състояние да разберем, че нашия собствен избор не е просто някаква функция на обективната ситуация, а е проява на нашата интерпретация на тази ситуация (Gilovich, 1990).
Четвъртата възможна причина е, че хората имат нужда да считат своите собствени убеждения и поведението на добри, адекватни и типични, и затова ги съотнасят с поведението и убежденията на другите хора, за да поддържат самочувствието си. Проучванията показват, че всички от изброените обяснения може да играят роля за прояватана ефекта на фалшивия консенсус (Fabrigar, Krosnik, 1995; Marks, Miller, 1987).
Кога обикновено хората стават жертва на ефекта на фалшивия консенсус? Колкото сме по-самоуверени, толкова по-вероятно е да приемем, че другите са съгласни с нас. Последните политически дебати потвърждават като че ли това ...
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари