Знаем, че начинът, по който някой си представя света и истинската му същност не винаги е едно и също. Способността да се разбере, че представите и вярванията за света на другите могат да се различават от реалността, отдавна се разглежда като уникална само за хората.
Но новите изследвания върху шимпанзета, бонобо и орангутани показват, че приматите разбират, за какво мислят техните събратя, а също че те могат да имат грешни представи за света, пише Институтът Макс Планк.
Изследването, ръководено от учени от Университета Дюк, Университет Киото и Института Макс Планк за еволюционна антропология на компанията е планирано е публикувано в списание Science.
Способността да се разбере, че другите имат погрешни убеждения се разглежда като ключов момент в човешкото когнитивно развитие. Хората развиват тива имение в ранна детска възраст, обикновено преди да навършат пет. Това бележи началото на способността на малкото дете да разбира мислите и емоциите на другите - това, което психолозите наричат теория на ума (theory of mind).
Тези умения са от съществено значение как да предвиждаме какво биха могли да ни сторят другите и въобще за социалния ни живот. Те също са в основата на способността ни да подвеждаме хората да вярват в нещо, което не е вярно. Неспособността да се разбере това, което другите мислят или чувстват се счита за ранен признак на аутизъм.
В новата работа авторите са адаптирали методика за психологически тестове за малки деца за шимпанзета, бонобо и орангутани, а резултататите показват, че тези маймуни имат представа, че другите не са безпогрешни.
Маймуни от трите вида участват в експеримента. Те гледат видеозаписи със сцени, където един мъж в костюм на Кинг Конг крие предмет под една от кутиите, а друг, облечен в обикновени дрехи, го наблюдава. В един момент Кинг Конг плаши наблюдателя и той излиза от стаята. Докато наблюдателят отсъства човекът в костюм на маймуна премества скрития предмет под друга клутия или отнася предмета съвсем извън предела на видимост. Когато вторият човек се връща в стаята, той се насочва към грешната кутия, в която би трябвало, според него, да лежи премета, защото не знае, че по време на отсъствието му нещо се е променило.
През цялото време, докато маймуните гледат видеото, специално устройство следи движенията на очите им. Анализът на тези движения показва, че шимпанзетата, бонобо и орангутаните разбират, че наблюдателят има погрешна представа за света.
За да преминат през теста, маймуните трябва да прогнозират, че когато човекът се върне, той погрешно ще търси обекта, където последно го видял, въпреки че самите те знаят, че вече не е там. И в двата случая маймуните се взират първо и най-дълго в мястото, където мъжът последно е видял обекта, което предполага, че очакват да смята, че все още се крие на това място.
Бонобо Джасонго в Зоопарка Лайпциг. Снимка: MPI f. Evolutionary Anthropology
Техните резултати са подобни на аналогични експерименти с човешки деца на възраст под две години.
Резултатите показват, че способността не е уникална за хората, а е съществувала в родословното дърво на приматите в продължение на най-малко 13 до 18 милиона години, както и при последните ни общи прадеди със шимпанзетата, бонобо и орангутаните.
"Ако бъдещи експерименти потвърдят тези констатации, те биха могли да доведат учените до необходимостта да преосмислят представите колко дълбоко се разбират маймуните помежду си", заяви Кристофър Крюпанье (Christopher Krupenye) от Университета Дюк, водещ автор на изследването.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари