Дългопетите са наши далечни братовчеди (видео)

Международен екип изследователи от Съединените щати и Германия са декодирали генома на филипинските дългопети (Tarsius syrichta).

Резултатите определят тази група от малки, с широко отворени очи, симпатични същества от Филипините като наши далечни братовчеди - важен клон на еволюционното дърво на приматите - същият клон, който води към хората, маймуните и човекоподобните маймуни.

Изследването е публикувано онлайн вчера в списание Nature Communications.

^{Дългопет. Снимка: biologypop.com}

Дългопетите принадлежат към семейството Tarsiidae, което е на 45 милиона години. Те са малки нощни примати, които заедно със сродното си изчезнало семейство Omomyidae са били широко разпространен в Азия, Европа и Северна Америка, но днес населяват само островите на Югоизточна Азия.

Семейството на дългопетите съдържа най-малко 10 вида, които се срещат в индонезийските и малайзийските части на Борнео, индонезийските острови Сулавеси, Суматра и Ява, както и по-голямата част от Минданао и околните острови на Южните Филипини.

Дългопетите са дървесни примати, характеризиращи се с големи очи и уши. Очите им имат маса, която е почти два пъти масата на мозъка им и морфологията на черепа отразява промените, необходими за поддържане на двойка хипертрофични очи. Краката и ходилата им са адаптирани за резки, мощни скокове, с удължена глезенна кост (tarsus), на която са наречени (Tarsius). Тези анатомични специализации позволяват на дългопетите ефективно да откриват и улавят насекоми, гризачи, птици и гущери.

Позицията на дългопетите между приматите се смята за спорна. 

Техните зъби и челюсти са подобни на "мокроносите" примати като лемури, но очите и носове им са по-близки до "сухоносите" примати като маймуни и хора.

^{Филипински дългопет (Tarsius syrichta). Снимка: JT Lim Majuro / CC BY-SA 3.0.}

Чрез секвениране на пълния геном на филипинския дългопет (Tarsius syrichta), вид дългопети, ендемични за Филипините, изследователският екип, воден от Уесли Уорън (Wesley Warren) от Вашингтонския университет окончателно поставят дългопетите в категорията на "сухоносите".

"Ние декодирахме генома на дългопетите не само да се определи къде се вписват в еволюцията на приматите, а и защото тяхната физиология, анатомия и поведение на хранене са много уникални", заяви д-р Уорън.

Екипът анализира ДНК последователности, известни като транспозони или "скачащи гени", които може да "скочат" от една част на генома в друга. Процесът се нарича транспозиция. С течение на времето, транспозоните губят способността да прескачат.

Учените сравняват транспозоните в семействата на дългопетите, галаго (мокроноси примати), хората и саймирите Saimiri (сухоноси примати). Оказва се, че дългопетите споделят транспозони най-вече със семействата на саймирите и хората, а не толкова с галаго, тоест те са по-близки до сухоносите примати.

Връзка с човешките генетични заболявания

Като цяло геномът на дългопетите позволи на екипа да се изследват също гените, които правят дългопетите уникални.

Чрез сравняване на генните последователности на дългопетите с тези на други примати, изследователите идентифицират 192 гени, които се променят по-бързо или по-бавно, отколкото това се случва при другите примати. Тези гени вероятно са свързани с необичайните черти на дългопетите.

След това екипът идентифицира тези човешки заболявания, които са свързани с тези гени и е намерил 47 заболявания. Около една четвърт от тях са свързани със зрението и още четвърт  - с мускулно-скелетни проблеми.

"Гените на дългопетите, които показват уникални изменения, могат да ни дадат ключ към човешките болести, свързани със същите гени", отбелязва д-р Уорън.

Анализът на генома на дългопетите показа също, че тези животни показват признаци на намаляване на популацията.

"Смятаме, че броят на популацията намалява и не се възстановява. Спадът се дължи на загуба на местообитанията, но и търговията с домашни любимци също допринася", заяви д-р Уорън.

Още по темата

09/09/2018

Човекът

Насилието е в гените ни

23/08/2016

Животът

Орангутаните могат да изчезнат за 25 години

21/08/2016

Животът

Намерени са костите на най-примитивния примат