Двата вида орангутани, обитаващи Индонезия, са на ръба на изчезване. Една от причините е нарастващото търсене на палмово масло, което води до унищожаването на горите, в които живеят тези редки примати, съобщава в сайтът на природозащитната организация за опазване на орангутаните Orangutan Conservancy (OC) .
Орангутаните са едни от близките родственици на човека. Името им произлиза от малайски език Orang Hutan, което означава "горски човек" (orang — "човек", hutan — "гора"). В рода им има само два вида, ендемични за островите Суматра и Калиман (Борнео) - Суматранския орангутан (Pongo abelii) и Борнейския орангутан (Pongo pygmaeus), съответно. Първият вид е отдавна критично застрашен, но сега грози опасност и вторият.
Организацията Orangutan Conservancy смята, че към момента има само около 45 хиляди орангутани в Борнео и Суматра. Техният брой е бил около 60 000 - 66 000 само преди десетилетие.
При настоящия темп на унищожение на местообитанията им, според много експерти, орангутаните могат да изчезнат в дивата природа за по-малко от 25 години.
Около 1500 орангутани от двата вида живеят в рехабилитационни центрове, но след излизането от тях в природата, отново са изложени на висок риск.
Икономическата криза в съчетание с природните бедствия и човешката алчност и злоупотреби могат да докарат едни от най-близките ни братовчеди до изчезване.
Основните заплахи днес за оцеляването на орангутаните са:
- Загуба на местообитания заради обезлесяването;
- Засаждането на маслодайни палмови култури;
- Незаконен лов;
- Нелегалната търговия на животните за домашни любимци.
По една или друга причина орангутаните са загубили над 80% от местообитанията им в последните 20 години, а около една трета от дивата популация загина по време на пожарите 1997-98.
Издигащият се дим от торфищата очертава границата на концесията за палмово масло PT Berkat Nabati Sejahtera (IOI Group) в Ketapang, Западен Калимантан.
Природозащитниците изтъкват непоследователноста на индонезийските власти - обявявайки желанието си да защитят редките животни, те едновременно с това подкрепят развитието на производството на палмово масло. В резултат на това се увеличава сечта - за 25 години са изчезнали повече от една четвърт от индонезийските гори - 30 милиона хектара.
Друг огромен проблем е бракониерството, с което властите също са неспособни да се преборят. Местните племена използват черепите на приматите като украса, а месото - за храна. На черния пазар има голямо търсене на млади орангутани - купуват ги частни колекционери или циркове. Но, за да вземат малкото, бракониерите трябва да убият майка му. В същото време, всеки женски орангутан ражда 4-5 бебета през живота си. По този начин, заедно с отвлеченото бебе са загубени още няколко живота.
Палмовото масло
Едва от десетилетие във фокуса на общественото внимание, днес палмовото масло е наистина най-голямата заплаха за бъдещето на орангутани.
Палмовото масло се използва в 50% от всички потребителски стоки - от червило и пакетирана храна до лосиони за тяло и биогорива. Търсенето на палмово масло в САЩ се е утроило през последните пет години, което стимулира отглеждането маслодайните палми и техните плантации навлизат дълбоко в тропическите гори.
Разсад от маслодайни палми в рамките на концесията за палмово масло PT Bumi Sawit Sejahtera (МОИ) в Ketapang, Западен Калимантан.
Приблизително 85% от промишлените насаждения от маслодайни палми се отглеждат в Индонезия, Малайзия и Папуа Нова Гвинея, което има тежки последствия за околната среда, горските племена, орангутаните и климата.
Разширяването на площите на насажденията маслодайни палми в Индонезия и Малайзия е критична заплаха за местообитанията на орангутаните в Суматра и Борнео.
За да подкрепят усилията за опазването на тези редки животни, група от организации с нестопанска цел, учредиха Международен ден на орангутана на 19 август.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари