Останките на древен гигант на 26,5 милиона години, безрог носорог - един от най-големите бозайници, бродили някога по Земята - са открити в северозападен Китай.
Новоидентифицираният вид, Paraceratherium linxiaense - кръстен на мястото за откриването си в басейна Линся (Linxia) в провинция Гансу - се е извисявал над другите животни - имал е височина на холката (рамото) 5,4 метра, дължина 8 метра и тегло до 24 тона, колкото четири африкански слона, разказват изследователите.
Новият вид е по-голям от останалите гигантски носорози в изчезналия род Paraceratherium, заяви водещият изследовател на изследването Дън Тао (Deng Tao), директор и професор в Института по палеонтология и палеонтропология на гръбначните животни към Китайската академия на науките в Пекин. Нов анализ на родословното дърво на парацератериумите, включително P. linxiaense, разкрива как тези древни животни са еволюирали, докато са мигрирали из Централна и Южна Азия по време, когато Тибетското плато е било по-ниско от днешното, разказва Тао за Live Science.
Изследователите са знаели за съкровищата от вкаменелости в басейна на Линся, разположен на североизточната граница на Тибетското плато, от 50-те години на миналия век, когато местните земеделци там започват да откриват "драконови кости", разказва Тао. Разкопките през 80-те години разкриват редки, но фрагментарни гигантски вкаменелости от носорог. Това се промени през 2015 г. с откриването на пълен череп и челюст на един гигантски екземпляр носорог и три прешлена от друг, и двата датиращи от късната олигоценска епоха (преди 33,9 милиона до 23 милиона години).
Когато изследователите виждат вкаменелостите, пълният набор на костите и „огромният им размер ... [бяха] голяма изненада за нас“, разказва Тао. Анатомичният анализ, в допълнение към факта, че вкаменелостите са по-големи от тези от други известни видове в рода Paraceratherium, разкрива, че принадлежат на неизвестен досега вид Paraceratherium.
Гигантският, добре запазен череп и челюст на един от новоидентифицираните индивиди Paraceratherium linxiaense. Кредит: Tao, D. Communications Biology (2021); CC-BY-4.0)
Черепните и челюстните кости показват, че P. linxiaense има гигантска, дълга 1,1 м глава, дълъг врат, два подобни на бивни резци, насочени надолу, и дълбока носова ямка, показваща, че животното е имало хобот, подобен на този на тапира. Гигантският носорог вероятно е можел лесно да откъсва листа с предните си зъби, разказва Тао.
P. linxiaense има четири дълги крака, подходящи за бягане, а главата му е можела да достигне височина от 7 м, "за да вижда листата на върховете на дърветата", коментира Тао.
Находища на червени скали, датиращи от канозойската ера в басейна Линся в северозападната част на провинция Гансу в Китай. Кредит: Deng Tao
Втори шиен прешлен на гигантския носорог Paraceratherium linxiaense в сравнение с човек. Кредит: Deng Tao
Семейно дърво
Повечето видове в рамките на рода Парацератериум са живели в Централна Азия (днешна Монголия и Казахстан), но един далечен вид, P. bugtiense, е живял по-далеч на юг, в днешен Западен Пакистан. Това отдалечено място озадачава учените, така че Тао и неговите колеги се заемат да проверят дали могат да различат връзката на този вид с други видове Paraceratherium, включително новооткрития P. linxiaense.
Тази карта показва къде са открити различните вкаменелости на гигантски носорог от рода Paraceratherium. Забележете колко далеч е Paraceratherium bugtiense от другите гигантски носорози. Кредит: Tao, D. Communications Biology (2021); CC-BY-4.0)
Екипът създава родословното дърво на предшественика на носорога, като анализира анатомията на 11 гигантски вида носорог и 16 други животински вида в суперсемейството Rhinocerotoidea, включително два живи носорога. Анализът разкрива, че монголският гигантски носорог (P. asiaticum) се е разпространил на запад до днешен Казахстан, а неговото потомство се е разширило до Южна Азия и еволюирало в P. bugtiense през ранния олигоцен, отбелязва Тао.
В анализа на родословното дърво изследователите са оценили 11 гигантски вида носорози и 16 други животински вида Rhinocerotoidea, включително два живи носорога (Rhinoceros unicornis и Ceratotherium simum). Забележете как в дъното дървото показва как Paraceratherium bugtiense еволюира в P. lepidum и P. linxiaense. Кредит: Tao, D. Communications Biology (2021); CC-BY-4.0)
По това време Централна Азия е била суха, докато Южна Азия е била относително влажна, с мозайка от залесени и открити пейзажи, където гигантски носорози вероятно търсеха храна, разказва Тао.
По време на късния олигоцен, тропическите условия позволяват на гигантските носорози да се разхождат на север, обратно към Централна Азия. Изглежда, че отдалеченият P. bugtiense е прекосил тибетския регион и еволюира в два тясно свързани вида: новооткритият P. linxiaense, известен от Китай, и P. lepidum, известен от Китай и Казахстан.
Като се има предвид, че някои от най-големите бозайници в света са предприели това впечатляващо пътешествие, вероятно по това време тибетският регион "все още не е бил издигнат като високопланинско плато", разказва Тао. По време на олигоцена може да е било под 2000 м и „гигантските носорози биха могли да се разпръснат свободно през този регион“, разказва Тао.
Справка: Deng, T., Lu, X., Wang, S. et al. An Oligocene giant rhino provides insights into Paraceratherium evolution. Commun Biol 4, 639 (2021). https://doi.org/10.1038/s42003-021-02170-6
Източник: Ancient giant rhino was one of the largest mammals ever to walk Earth, Live Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари