Най-ранните известни на Земята сложни, многоклетъчни организми с меко тяло, са съществували точно преди камбрийската експлозия. Това е Едиакарската биота.
Изследователите, изучаващи мекотелесните едиакарски биоти по света, обикновено приемат, че има три отделни съобщества. Съобществото Авалон, на възраст 575–560 милиона години (Ma), е най-известно от едиакарския масив Нюфаундленд, Канада, характеризиращо се със странните и прекрасни фрактални видове Rangeomorpha като Charnia, които са процъфтявали в дълбоките, тъмни води около древния континент Авалония. Съобществото "Бяло море", на възраст 560–550 милиона години, е най-известно от плитки морски скали в Австралия, Русия и Китай, отбелязвайки върха на едиакарското биоразнообразие и включвайки някои известни животински предци като Dickinsonia и Kimberella. А съобществото Нама, на възраст 550–538 милиона години, е биота с ниско разнообразие, която е съществувала до изчезването, предшестващо Камбрийското измиране от 538 Ma.
Еволюция на едиакарската биота. Кредит: Trends in Ecology & Evolution; Shuhai Xiao, Marc Laflamme
Отдавна се знае, че е имало внезапен спад в разнообразието преди 550 милиона години, но процентът на загубените таксони се е смятал за по-малък от минималните критерии, за да се определи официално за масово измиране.
Но новопубликувани данни от изследователи от университета Мемориал в Нюфаундленд, Канада, опровергават тази представа с описанието на нов "изключително запазен", силно разнообразен фосилен комплекс от авалонски тип на място, наречено Inner Meadow (в превод "вътрешна поляна"), който е датиран на 551 милиона години. Това е с 13 милиона години по-рано от другите фауни в региона.
Тази нова информация, публикувана в списание Geology, разкрива, че Авалонският комплекс неочаквано обхваща целия интервал на Беломорския комплекс
"Значението на разширените ареали на фосили в Inner Meadow произтича от факта, че документираните от тях крайни находки значително увеличават загубата на биоразнообразие при измирането преди 550 милиона години", коментира водещият автор Дънкан Макилрой (Duncan McIlroy).
Тази загуба на разнообразие в късния Едиакарий е първото събитие на измиране, преживяно някога от животните.
Процентът на известните макроорганизми, изчезнали по време на Котлинската криза, се смята, в светлината на това новопубликувано проучване, за около 80%, което я прави много значимо събитие в историята на животинския свят.
Едиакарски пейзаж. Кредит: Wikimedia Commons
Макилрой заявява, че "сериозността на измирането, породено от Котлинската криза, е много по-голяма, отколкото сме предполагали", отбелязвайки, че "фосилните данни от по-ранните едиакарски фауни са странни, тъй като скоростта на фоново измиране в най-ранните биоти е почти нулева, така че Котлинската криза не се развива на фона на прогресивна загуба на видове, както е през останалата част от фанерозоя".
"Удивително е да осъзнаещ, че организмите, фосилизирани в Inner Meadow, са предшествали непосредствено първото събитие на измиране и че е имало толкова голяма загуба на разнообразие във време, когато норма е бил застоят и когато роднините на съвременните животински групи току-що са еволюирали" коментира Макилрой.
Справка: D. McIlroy et al, Ediacaran endlings from the Avalon Assemblage and the severity of the Kotlin Crisis: First documentation of the Inner Meadow Lagerstätte, Newfoundland, Canada, Geology (2026). DOI: 10.1130/g54217.1
Източник: Exceptionally preserved 551-million-year-old site suggests Avalon biota lasted longer, Kea Giles, Geological Society of America
Още по темата
Животът
Най-странните вкаменелости на Земята най-накрая са обяснени
Земята
Ледниковите периоди са допринесли за появата на живота на Земята
Животът
Учени откриват едно от най-ранните животни на Земята в австралийската пустош














Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
"Ад" на Данте описва удар на астероид 500 години преди съвременната наука
10-годишно момиче открива рядък мексикански аксолотъл. Какво знаем за тези животни
Хората с тъмни черти на характера са естествено склонни към лидерски роли, установява ново проучване
Хората с тъмни черти на характера са естествено склонни към лидерски роли, установява ново проучване