Човекът е единственият бозайник, способен да консумира и преработва мляко в зряла възраст. Тази способност се дължи на наличието на специфичен ензим - лактаза - отговорен за разграждането на млечната захар лактоза до съставните й монозахариди глюкоза и галактоза, които могат да бъдат усвоени в стомашночревния тракт.
Генетичната мутация, която позволява на възрастни хора да усвояват млякото, се е разпространила из европейските популации забележително бързо, което предполага, че пиенето на мляко някога е носило значително предимство за оцеляването. Според ново проучване в списание Current Biology едва 7,1% от войните през бронзовата ера са можели да усвояват млякото, но този брой нараства значително през следващите няколко хиляди години заради естествен отбор.
Всички човешки бебета произвеждат лактаза, която разгражда лактозата от майчиното мляко. Днес около една трета от населението на света - основно в Европа и Северна Америка - са наследили генетичната мутация на поносимостта към лактозата, която им позволява да приемат мляко през целия си живот.
Тези, при които липсва специфичният ген, обикновено спират да произвеждат лактаза скоро след отбиването и могат да изпитват различни стомашно-чревни симптоми като подуване, газове, стомашни болки и диария ако консумират млечни продукти като възрастни. Но точно кога поносимостта към лактозата е станала широко разпространена генетична черта в някои части на света все още оставаше мистерия.
За да проучат това изследователите анализират генетичен материал, извлечен от костите на 14 войни от бронзовата епоха, загинали в битка преди около 3 200 години в Толензе на територията на съвременна Германия. Смята се, че там се е провела първата мащабна битка в историята на Северна Европа, в която са взели участие около 4 000 бойци.
Резултатите от анализа предполагат, че само част от онези, участвали в битката при Толензе, са били толерантни към лактоза, въпреки че тя се случва повече от 4 000 години след земеделската революция, когато отглеждането на добитък е вече разпространено. Още по-забележително е, че след по-малко от 2 000 години около 60% от населението в района вече е толерантно към лактоза, както са и 90% от съвременните жители на Северна Европа.
Авторите на изследването проучват и генетичните данни, свързани с други скелети на хора от Източна и Южна Европа от бронзовата ера, и откриват, че те също са в голямата си част нетолерантни към лактозата.
Това означава, че от бронзовата епоха насам, генетичната мутация, свързана с производството на лактаза в зряла възраст, се е разпространила из населението с невероятна скорост, ставайки обичайно срещана при хората само 120 поколения по-късно.
"Това е всъщност изключително бърза скорост на промяна на гена, който контролира усвояването на млякото", обяснява авторът Кришна Веерамах (Krishna Veeramah). "Изглежда само притежавайки тази една генетична промяна, древните европейци със способност да преработват лактозата, са имали 6% по-голям шанс да дадат поколение, в сравнение с онези, без такава способност. Това е най-силното доказателство, което имаме, за положителен естествен отбор при хората".
Не е ясно точно защо хората, усвояващи млякото, са имали по-голям шанс да оцелеят в зряла възраст и да предадат гените си, въпреки че съавторът на изследването Йоахим Бъргър (Joachim Burger) предполага, че млякото може да е било важен хранителен източник в трудни времена.
"Тъй като млякото е високоенергийна, относително чиста напитка, приемът му може да е давал по-големи шансове за оцеляване при липса на храна или когато източниците на питейна вода са били замърсени", смята Бъргър.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари