Потомците на древната култура на висящите ковчези са съвременните хора от народа Бо според ДНК анализ

Ваня Милева Последна промяна на 09 December 2025 в 00:00 8463 0

Висящи ковчези

Кредит Xiao-Ming Zhang

Висящи ковчези.

В скорошно проучване съобщава за проведен генетичен анализ на геномите на индивиди, свързани с древната традиция на висящите ковчези в Югоизточна и Южна Азия. Освен това, изследователите секвенират геномите на съвременните хора от племето Бо, за да определят генетичната им връзка с хората от древната култура на висящите ковчези.

Тяхната работа е публикувана в списание Nature Communications.

Практиката на висящите ковчези

Някои от най-ранните висящи ковчези са открити в югоизточен Китай в планините Уи в провинция Фудзиен. Радиовъглеродният анализ ги датира от около 3445 ± 150 и 3370 ± 80 г. пр. н. е., като времето им съвпада с пристигането на първите земеделци в региона. Смята се, че оттук практиката се е разпространила в околните региони, включително Юнан, Съчуан, Хунан, Тайланд и Тайван.

Според тази традиция дървени ковчези с останките на починалия се занасят и закрепват по стръмни скали, пещери и скални пукнатини, обикновено разположени близо до речни брегове, планини или крайбрежия.

Хората от племето Бо са били сред практикуващите тази традиция, наричани още в регионалния фолклор "Покорители на небето" и "Синове на скалите", като някои истории дори твърдят, че са имали способността да летят.

Според д-р Сямин Джан (Xiaming Zhan), един от авторите на изследването, как Бо са успели да поставят ковчезите си на тези несигурни места, остава неясно.

Въз основа на синтези от китайски археологически доклади и експонати в регионални музеи, учените обикновено приемат три основни хипотези за това как са били поставяни ковчезите върху скални стени:

а) Метод на скелето. Вероятно са били издигнати временни дървени скелета с помощта на трупи и напречни греди. Този метод би позволил на хората да носят и поставят ковчезите или гредите в предварително издълбани прорези или дупки в скалата.
б) Система за спускане или повдигане с въжета. Големи конопени или ратанови въжета, вероятно със системи от макари, може да са използвани за спускане на ковчези от върха на скалата или за повдигането им отдолу, в зависимост от теренните условия. Това е по-осъществимо на стръмни надвиснали скали или вертикални стени, където скелето е непрактично.
в) Скален перваз или достъп до пътека. На някои места (напр. Юнан и Гуанси), естествени первази или изкуствени пътеки може да са осигурявали достъп до вдлъбнатини, подобни на стъпала, особено там, където скалата не е вертикална. Ковчезите може и да са влачени или носени по тези пътеки и плъзгани на хоризонтално.

Въпреки това, народът Бо и практиката на окачване на ковчези до голяма степен изчезнали от древните летописи по време на късната династия Мин поради преследване, принуждавайки останалите Бо да избягат в съседни региони, където вероятно са се интегрирали в местните култури.

ДНК на хората, практикуващи висящите ковчези

Днес е известно, че потомците на Бо живеят в автономната префектура Уеншан Джуан и Мяо в провинция Юнан, в 42 села.

За целите на изследването е анализирана ДНК на 32 съвременни представители на Бо, въпреки че девет е трябвало да бъдат изключени поради близко родство, оставяйки 21 за сравнение. Освен това, изследването е анализирало 14 проби от генома на древни представители на тази култура от множество археологически обекти в Югоизточен Китай и Северен Тайланд.

Структура на популацията на индивиди от представители на културата на висящите ковчези и народа Бо. Кредит: Nature Communications (2025). DOI: 10.1038/s41467-025-65264-3

Анализът разкрива, че древните популации на културата на висящите ковчези, особено от обектите в Юнан и Гуанси, са генетично много сходни помежду си и с древните крайбрежни популации на югоизточен Китай.

Резултатите потвърждават идеята, че най-ранната традиция на висящите ковчези вероятно е възникнала в югоизточните крайбрежни райони на Китай, като например планината Уи, преди да се разпространи в Южен Китай и континентална Югоизточна Азия.

Това разпространение може да е било улеснено от миграцията на мъжете. Изследователите са наблюдавали, че геномите на хората от тази култура в Тайланд имат много малко митохондриална ДНК (мтДНК), предадена от популациите на древната култура на висящите ковчези.

Тъй като митохондриалната ДНК (мтДНК) се предава само по майчина линия, това предполага, че родословието на висящите ковчези е разпространено от мъже, мигрирали от Южен Китай в Югоизточна Азия. Там те са се женили за местни жени, като същевременно са разпространенили традицията на висящите ковчези.

Съвременните Бо и бъдещи изследвания

Освен това, геномът на съвременните Бо показва, че те са наследили първичния си произход от тези древни практикуващи Висящи ковчези. Това се подкрепя от големия брой дрейфови алели (случайни колебания в броя на генните варианти в популацията), които тези съвременни популации споделят с практикуващите Висящи ковчези от Юнан.

Много бъдещи пътища на изследване се проучват, за да се разбере по-добре Бо и практика на окачване на ковчези, обяснява д-р Джан.

"Предвиждаме всеобхватна мулти-омична програма, комбинираща изотопна геохимия, древна протеомика, датиране с висока резолюция и по-задълбочени геномни изводи, за да реконструираме не само откъде идват популациите на Висящите ковчези, но и как са живели, движели се, хранили се, взаимодействали и помнели своите мъртви. Подобна работа обещава да усъвършенства моделите на етническа приемственост, миграция и ритуално поведение в древна Източна и Югоизточна Азия."

Справка: Hui Zhou et al, Exploration of hanging coffin customs and the bo people in China through comparative genomics, Nature Communications (2025). DOI: 10.1038/s41467-025-65264-3

Източник: DNA confirms modern Bo people are descendants of ancient Hanging Coffin culture, Sandee Oster, Phys.org

    Най-важното
    Всички новини