Древните жени - земеделци са били толкова силни, колкото днешните елитни гребци, благодарение на интензивния ръчен труд.

Ръчното земеделие никога не е лесно, особено преди да бъде изобретен плуга. Те е трябвало да обработват земята, растенията, да прибират реколтата и мелят зърното, за да получат брашно - и всичко на ръка, като използват за копаене пръчки и груби кремъчни сърпове. В резултат на това древните хора вероятно са били доста по-силни в сравнение с нас. Тази теория е потвърдена няколко пъти чрез анализ на кости, но повечето изследвания досега бяха съсредоточени върху мъжките крайници.

Сега обширно и първо по рода си проучване на женските крайници, публикувано в Science Advances, потвърждава подобна тенденция, с разликата, че жените, които живеят по време на първите 5500 години от възникването на земеделието в Централна Европа са имали много силно тяло.

Анализът на костите може да се каже много за физически възможности на човека и цялостния начин на живот. В известен смисъл, женските кости са още по-показателни, тъй като те съхраняват също и минерали, които се използват по време на бременност и кърмене.

Тази допълнителна сложност е и част от причината, поради която женските кости са толкова слабо изследвани, обяснява Алисън Макинтош (Alison Macintosh), която изучава биомеханиката на скелета в катедрата по антропология на Университета Кеймбридж.

^{3D модел, създаден с помощта на сканиране на горната част на ръката (раменната кост) на праисторическа жена фермер. Fred Lewsey / Cambridge University.}

Макинтош и нейните колеги използват система лазерно 3D изображения за анализ и създадоха модели на 89 кости на краката - големи пищяли - и 78 кости на горната част на ръката на жени, живели през неолита (5300 г. - 4600 г. пр.н.е.), бронзова епоха (3200 г. - 1450 г. пр.н.е.), желязната епоха (850 г. пр.н.е. - 100 от н.е.) и средновековието (800 г. - 850 г. от н.е.) периоди в Централна Европа. За да има референтна рамка, те представят и изследване на десетки студентки от Кеймбридж, както и спортисти (активни бегачи, футболисти и гребци) и неспортуващи. От съвременните жени се използва компютърна томография за снимка на костите. "След това можем да се определи количествено здравината на костите с помощта на специален софтуер", обяснява Макинтош.

Чрез този анализ на костите изследователите могат след това да направят извод колко силни са ръцете и краката. Те откриват, че жените от неолита са имали впечатляващо силни крайници. Силата на женските крака е изненадващо променлива, обхващаща целия диапазон, според начина им на живот - от заседнал до този на супермаратонци. Що се отнася до ръцете обаче, нещата са напълно различни. Древните жени са с изключително силни ръце, с кости около 16 процента по-големи от тези на елитните гребци (които рутинно изминават по над 100 км седмично) и с 30% по-големи от спортуващите за развлечение жени.

"Това предполага, че праисторическите жени земеделци са извършвали огромно разнообразие от ежедневните дейности, при които краката се натоварват различно, но последователно извършват огромно количество ръчен труд като гребците", продължава Макинтош.

Това също така означава, че антрополозите значително са подценявали мускулното натоварване, което селскостопанските задачи изискват, както и ангажимента на жените в такива задачи.

"Преди изобретяването на плуга в земеделските стопанства се извършва ръчно засаждането, обработването и събирането на всички култури", разказва Макинтош. "Жените също така вероятно са доставяли храна и вода за домашните животни, преработвали са млякото и месото, обработвали са кожите и вълната".

Жените в по-късни времена също са имали силни ръце. Тъй като технологията напредва, жените са пощадени от някои от тези непосилни дейности. В резултат на това мускулната им сила започва да спада малко по малко.

Каменен хромел

Въртящ се хромел

"По време на периода на неолита и бронзовата епоха, зърно е било обработвано с помощта на каменен хромел, което е времеемко и относително неефективна система за мелене на зърно. В късната желязна епоха, нова технология за смилане на зърното, въртящия се хромел, станаха нещо обичайно в Централна Европа. Тази технология е по-ефективна, отнема по-малко време и изисква по-малко мускулна активност за мелене за същото количество зърно като каменния хромел. Това може да е една от основните причини, поради която здравината на костите на горните крайници на жените започва да намалява между желязната епоха и средновековието в този регион на Европа".

Важно е да се отбележи, че жените играят решаваща роля по време на този ранен етап на развитие на човечеството. Ние наистина не знаем как са били разделени задълженията между мъжете и жените. Всъщност сложността на това разделение трудно може да се проследи по специфични следи по костите.

В бъдеще Макинтош и екипа й смятат да проучат как промените в храненето, които последват земеделската революция, засягат начина на живот (и костите) на ранните хора.

Още по темата

23/10/2015

Човекът

Биомеханика на човешкото тяло