Хербицидът глифозат е най-широко използван, но от извесно време има опасения, че може да предизвика рак.
Политиците в Европа са достатъчно разтревожени и Европейският парламент призовава за забрана на препарата. Окончателното решение се взема от страни членки, които до ноември трябва да се проведе гласуване за подновяване на лиценза за използване на глифофат, поради липса на консенсус.
Да се надяваме, че ще използват това време, за да прегледат доказателствата или по-скоро липсата на такива, пише Майкъл Льо Пейдж (Michael Le Page) на страницата на NewScientist.
Въпреки че забраната на глифозата е малко вероятно да направи хората по-здрави, то със сигурност ще навреди на околната среда. Дали политиците, попаднали под влиянието на антиглифозат-активистите, ще се поколебаят заради фактите?
Първо нека да разгледаме призивите за забраната му. Доскоро всеки регулаторен орган, който е правил оценка на безопасността на глифозата заключава, че не представлява риск за хората. Но през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака (International Agency for Research on Cancer - IARC) предизвика безпокойство като добави глифозата към списъка на нещата, които "вероятно" причиняват рак.
Но в същия списък на IARC трябва да знаете, че са и червеното месо, пържените картофи, огънят от дърва, емисиите от пържене, работата на смени и пиене на напитки, по-гореща от 65° C и какво ли още не (вж "Месото причинява рак - истина, вероятно, възможно или подвеждащо").
Списъкът на IARC с неща, които определено предизвикват рак включва алкохол, слънце, изгорелите газове от дизел, преработените меса, замърсяването на въздуха, солената риба, саждите и дървесния прах. Точно така, бирата и беконът са по-опасни от глифозата.
Медийното отразяване по темата е предимно безкритични интервюта със семейства на земеделски производители, които твърдят, че имат рак, наречен неходжкинов лимфом, защото според тях са били изложени на глифозат. Но колкото и да са вълнуващи тези случаи, те не доказват нищо.
"Няма доказателства за причинно-следствена връзка между глифозата и неходжкиновия лимфом или други видове рак", заяви Джон Аквавела (John Acquavella) от Университета в Аархус, Дания, който преразглежда всички доказателства след публикуването на списъка на IARC.
Всъщност много изследователи смятат, че от IARC са се объркали. Фактите просто не подкрепят твърденията им за рака - използването на глифозата нарасна в САЩ след въвеждането на ГМО културите през 90-те години, а честотата на неходжкиновия лимфом, например, всъщност леко е намаляла от 2000-та година насам.
Ползите за околната среда
Така че доказателствата, че глифозатът вреди на здравето ни е слаби или несъществуващи. Но със сигурност е от полза за околната среда. Вече е широко използван по целия свят, като част от "земеделието без обработка на почвата". Вместо да се обработват нивите, за да се премахнат плевелите, глифозатът ги убива. Неорното земеделие подобрява почвите, намалява ерозията и намалява емисиите на въглероден двуокис от почвите.
Ако фермерите не могат да използват глифозата, те или ще преминат към по-токсичните - и по-скъпите - алтернативни хербициди или ще възобновят обработката на почвата. Това означава, че ще има повече щети за почвите и дивите животни, по-високи въглеродните емисии и по-високи цени на хранителните продукти.
Така че, дори да ви изглежда, че забраната на глифозат е страхотна идея, това не е толкова лесно - защото биологичното земеделие се оказва по-лошо за околната среда, въпреки че всички предполагат обратното.
Европейският съюз не трябва да забранява глифозата без основателна причина.
Но има един проблем с продължителната употреба на глифозата - еволюцията. Плевелите развиват резистентност, което означава, че земеделските производители трябва да използват повече от хербицида или да преминат на по-токсични алтернативи. Ако глифозатът не се използва разумно, все пак някой ден ще трябва да спре използването му в крайна сметка, със забрана или без забрана.
Разумно и целесъобразно би било да наложат по-строги условия за ползването на глифозата, за да се ограничи развитието на резистентност. Така например, глифозатът обикновено се разпръсква върху културите преди да се съберат, за да ги убие и да изсъхнат. В някои страни на Европа вече има въведени ограничения на тази употреба на глифозата като средство за сушене. Всички трябва да последват примера им.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари