Международната агенция за изследвания na рака (International Agency of Research into Cancer - IARC), звено на Световната здравна организация (СЗО), е известна с две неща.
Първо, основната работа на служителите й е да преценяват дали различни продукти причиняват рак - от пестицидите до слънчевата светлина - и дават окончателни заключения по тези възможни рискове.
Второ, те традиционно са ужасно некоректни в съобщаването на своите открития, коментира Ед Йонг от сп. The Atlantic в статия, наречена "Кайма от ракови предупреждения на СЗО" (Beefing With the World Health Organization's Cancer Warnings).
Както беше съобщено, работна група на IARC от 22 учени прегледа много вече извършени изследвания и класифицира консумацията на червено месо „като вероятно канцерогенна за човека (Група 2А)”, а обработеното месо - „като канцерогенно за човека“ (Група 1).
Трябва да поясним, че организацията подрежда всичко в пет възможни категории. Най-високата, Група 1, е запазена за установените канцерогенни фактори, включително пушенето, азбестът, алкохолът, а сега и обработеното месо. Следващите два реда – 2А (“вероятно канцерогенни“) и 2В (“възможно канцерогенни“), са за неща, чието отношение към рака е по-малко сигурно. Група 3 е отредена за вещества, които не могат да бъдат класифицирани поради недостатъчно данни.
Но ето къде е проблема: Тези класификации са основани върху силата на доказателствата, а не върху степента на риска.
Два рискови фактора могат да бъдат поставени в една и съща категория дори, ако единият утроява опасността от рак, а другият я увеличава с дребен процент. Могат също да бъдат класифицирани сходно, дори ако единият причинява много повече видове рак от другия, ако засяга по-голям процент от населението и ако на практика причинява повече заболявания освен рак.
Така че тези класификации не са предназначени да изразят колко опасно е нещо, а просто колко сигурни сме ние, че нещо е опасно.
Но те са представени с език, който напълно замъглява това различие.
Група 1 се означава като „канцерогенни за хората“ продукти, което означава, че ние можем да сме съвсем сигурни, че нещата тук имат потенциала да причиняват рак. Но скованият език, без споменаване на рискове, вероятности или условия при които се наблюдават тези ефекти ни кара да допуснем, че ако някой, например, пуши или яде обработено месо, то той непременно ще развие рак.
По подобен начин Група 2А съдържа фактори „вероятно канцерогенни за хората“. Това може да се преведе приблизително като „има някои доказателства, че тези неща биха могли да причинят рак, но не можем да сме сигурни“. Думата „вероятно“ също извиква призрака на индивидуалния риск, само че тази класификация ни най-малко не се отнася за отделния човек.
Група 2В „възможно карценогенни за хората“ сякаш е най-объркващата. Какво, например, значи „възможно“? Доказване на обратното е невероятно трудно, ето защо Група 4 - „вероятно неканцерогенни за хората“ - съдържа само едно вещество от стотиците, които IARC е оценила.
На практика 2В се превръща в гигантски терен за стоварване на всички рискови фактори, които IARC е разглеждала без да може нито да се потвърди, нито напълно да се отпише тяхната канцерогенност. Което означава това би трябвало да важи за повечето неща. Това е толкова раздута категория, че може дори да се пренебрегне. Опитайте се, обаче, да кажете на някой, който не е посветен в това, че, да речем, далекопроводите са „възможно канцерогенни“ и само гледайте как ще го възприеме.
Още по-зле, практиката на смесване на рисковите фактори в категории - без пояснения или нагледно представяне - всъщност подтиква хората да ги разглеждат като почти едни и същи. И неизбежно се стига до подвеждащи заглавия като това в „Гардиън“: „Обработеното месо се нарежда до пушенето като причина за рак – СЗО“. (В подобен вариант същото съобщение обиколи и нашите, български медии).
Това объркване не е ново. То се случва отново и отново. То се случи, когато IARC се произнесе за мобилните телефони и за пестицида „Раунд ъп“, и за газовете от дизелово гориво и т.н. Въпреки това, нищо не се е променило.
Последното прессъобщение ни представя чрез числа само следното: „Експертите заключиха, че всекидневното поемане на 50-грамова порция обработено месо увеличава риска от рак на дебелото черво с 18 на сто“. Но без пояснение на контекста тази информация е безполезна – увеличава се с 18 процента спрямо какво? И тя не казва нищо за това колко опасно е обработеното месо, сравнено с другите фактори от същата Група 1, като пушенето или азбеста.
Наистина, новото заключение за месото е публикувано заедно с приложение „Въпроси и отговори“. Но ако твоята система за класификация е толкова мистериозна, че ти е необходим документ от 5 страници, с който да я разясниш, вероятно е време да си преустроиш както системата, така и начина, по който я разискваш публично.
А дотогава имаме класически манталитет на хора в кула от слонова кост: академична група, която се свира в една стая, отправя прокламации към света и не се интересува от хаоса, който предизвиква. А може би ни е нужна класификационна система за научни организации, които са „заблудогенни" за човека?
Източник:
Beefing With the World Health Organization's Cancer Warnings - сп. The Atlantic
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
30.10 2015 в 10:25
29.10 2015 в 21:40
#3 Sancho, древните ловци от археологията имат една важна разлика от нас - средна продължителност на живота под 40г, някои групи и под 35. Никакъв шанс за рака. Рак също нямат и ония африкански и южноамерикански племена които и сега живеят приблизително толкова.
За рака са виновни хигиената и медицината. Те са докарали продължителност на живота при която ракът има възможност да се прояви.
29.10 2015 в 13:47
29.10 2015 в 12:46
29.10 2015 в 10:59
Но палеонтологията и съвременните форензик методики на намерени скеелти на древни ловци показват съвсем друго, древните ловци - месоядци са били в прекрасно здраве и кондиция, живели са дълго и са били в добра форма до старини, докато с нарастването на земеделието хората са били с все по влошено здраве,ниска продължителност на живота, голяма смъртност а най-зле и най-болни са потомците на древните ловци-аборигени, които са сменили хранителните си навици и вече са цивилизовани.
Най-недохранени и с най-ниски интелектуални показатели са във всички епохи до днес населенията в типичните земеделски култури, с предимно вегетарианска диета. Най-лесно там възникват епидемии и най-много заболявания свързани с авитаминози.
Съвременните ескимоси и индианци умират поголовно от диабет понеже са заменили бизонското месо с пържени филийки хляб от бяло брашно и нишесте, които са им били непознати до преди 100 години.
Проблемът не е в консумацията на месо, а как се получава месото в съвременното индустриализирано земеделие,което бълва продукти пълни с хормони, диоксин и всякакви канцерогенни добавки.
Но това да се каже - означава открито да се обявиш против технологията на максималната печалба при минимални разходи,в производството на джънк-храни, а точно тези хора дават парите. И естествено няма да се случи, както не се случва да се развива науката за вредата от злоупотребата с лекарства.
29.10 2015 в 10:38
И второ - не е случайно, че повечето религии препоръчват вегетарианството или поне спазването на пости за определени пероди. (Аз самият не съм вегетарианец, за съжаление)
29.10 2015 в 09:55
Последни коментари