Брониран гущер - прародител на съвременните костенурки от преди 240 мил. години - е открит в южната част на Германия близо до Нюрнберг от палеонтолози от Музея на науката и историята в Денвър, Смитсъновия музей по естествена история във Вашингтон и Държавния музей в Щутгарт, Германия.

Доклад за откритието е публикуван в Nature.

Учените нарекли влечугото Pappochelys rosinae. Първата дума на гръцки означава "дядото на костенурките", а втората е на името на човека, който е помогнал за почистването на костите. Новооткритото същество е изглеждало като добре охранен гущер с къса муцуна и дълга опашка, разказва Science magazine.

Изкопаемото е реконструирано по почти цял скелет, който е бил старателно сглобен от изследователите от костите на два различни екземпляра на този вид. Като цяло, са открити множество кости на представители на вида Pappochelys rosinae с различна големина и възраст.

Възрастният Pappochelys rosinae има дължина около 20 см като половината заема опашката, широки плоски ребра свързани с T-образна плочка и брониран корем. При съвременните костенурки, тези отделни черупки са се сляли в цялостна броня. Според фосилите, това се е случило преди 205 мил. години. Зъбите на "дядото на костенурките" показват, че се е хранил предимно с малки безгръбначни като червеи.

Скалите, в които са намерени костите на това необичайно създание са образувани от отложенията на дъното на древно езеро. Ето защо, учените предполагат, че влечугото е прекарвало много време във водата като съвременните морски игуани. "Бронята" е играла двойна роля: на първо място, позволявала е на Pappochelys rosinae по-добре да се гмурка. На второ място, го е защитавала от хищници, защото "във водата може да бъде атакуван от всички страни", както обяснява Ханс-Дитер Зуес (Hans-Dieter Sues), един от авторите на изследването.

Pappochelys rosinae е едно от свързващите звена между съвременните костенурки и най-старите им познати на науката прародители, динозаврите Eunotosaurus, които са живели в Южна Африка 20 мил. години преди тях.

Важна подробност е наличието в черепа на Pappochelys rosinae на две дупки, разположени зад очните кухини. Това доказва, че този брониран гущер е от подклас диапсиди, т.е. влечуги с две арки в черепа (думата Diapsidae означава "две арки"). В черепа на съвременните костенурки тези дупки липсват и затова много учени все още ги смятат последните представители на подкласа на анапсидите (т.е. "без арки").

Формата на черепа на Pappochelys rosinae също така показва, че костенурките са близо до надотряд лепидозаври, който включва гущерите и змиите, отколкото до архозаврите (до динозаврите и крокодилите).

Още по темата

09/06/2015

Животът

100-годишна костенурка, последната от своя вид, скоро ще бъде майка

25/05/2015

Животът

Еволюцията на костенурките

17/04/2015

Животът

Как животът се върна във водата