Шимпанзетата се учат от другите в своята група, подобно на хората

Изследователите успяха да разберат културата на шимпанзетата - и в крайна сметка стигнаха до някои интересни резултати

Ваня Милева Последна промяна на 26 януари 2022 в 00:01 5739 1

Шимпанзе чупи ядки с камъни. Кредит: Kathelijne Koops, UZH

Дайте на шимпанзе от Босу, Гвинея, голям камък, малък камък и орех и той или тя ще знае какво да прави: слага орехчето върху големия камък, счупва го с малкия камък и след това похапва. Дайте на шимпанзе от Серингбара, Гвинея, точно същите инструменти и те ще чакат дълго време за обяд. Без традиция за чупене на ядки в своята група, те няма да имат идея какво да правят, установи проучване на учени от Университета в Цюрих.

Разликата между двете групи, които живеят само на 6 км една от друга, може да разкрие ключ към нашата собствена еволюция.

Човешката култура и общество се основават на идеята за учене на нови неща и обучение на новите поколения как да правят тези неща. Но този подход, наречен кумулативна култура, може да не е уникален за хората. Според новото проучване шимпанзетата правят същото.

Шимпанзетата не знаят автоматично какво да правят, когато се натъкнат на ядки и камъни. Тази проста информация може да не изглежда много сама по себе си, но всъщност казва много за това как се развиват и предават знания.

Някои групи шимпанзета в Гвинея са разбрали, че могат да използват инструменти за счупване на ядки, но други не са.

Някои групи шимпанзета в Гвинея са разбрали, че могат да използват инструменти за счупване на ядки, но други не са.

Изследователите искат да видят дали други шимпанзета могат поотделно да разберат как работи чупеето на ядки или дали това знание се предава на групата, която го е разбрала. Ако това наистина е така, това би означавало, че предаваната информация е вградена в културата на шимпанзетата, подобно на това, как е вградена в човешката култура.

За да стигне до дъното на това, екип, ръководен от професора от Университета в Цюрих (UZH) в катедрата по антропология Кателийн Купс (Kathelijne Koops), провеждя нови полеви експерименти в Серингбара в планините Нимба в Гвинея, при които излага друга група шимпанзета само на 6 км от групата, използваща инструменти, на всичко необходимо за чупене на ядки и дори палмови ядки.

Резултатите от полевите експерименти те показват, че шимпанзетата не изобретяват просто чупенето на ядки с инструменти, а научават това сложно културно поведение от другите.

Планините Нимба, Гвинея. Кредит: Kathelijne Koops, UZH

Четири експеримента с диви шимпанзета

Приматологът проф. Кателийн Купс изследва дали дивите шимпанзета всъщност могат независимо да измислят сложно поведение като чупене на ядки. Шимпанзетата са подложени на серия от четири експеримента. Първо, на шимпанзетата са показани маслени палмови ядки и камъни. След това изследователите добавят палмов плод към експеримента. В третия експеримент ядките са разчупени и поставени върху камъните. И накрая, на шимпанзетата е показан друг, лесен за разчупване вид ядки (Coula) заедно с камъни.

Шимпанзетата изследват ядките и камъните, но не чупят никакви ядки, дори след повече от година излагане на експеримента. Общо 35 групи шимпанзета (или подгрупи) посещават експериментите. Шимпанзетата са по-склонни да изследват експериментите, когато ги посещават на по-големи групи. Наблюдавано е само едно женско шимпанзе да яде от палмовия плод, но в никога шимпанзетата не са чупили или са яли ядки от маслена палма или ядки Coula.

Но независимо от всичко, което са направили изследователите, те не успяват да накарат шимпанзетата да отворят ядките, без да им бъде показано как да го направят.

Кредит: Koops et al (2022).

„Нито едно от шимпанзетата в Серингбара не е счупило ядки, нито се е опитало да го направи. Следователно стимулирането (ядки и камъни) или емулацията в крайно състояние (счупени отворени ядки) не предизвикват (ре-)иновация при тези диви шимпанзета“, пишат изследователите в изследването. „Накратко, чупенето на ядки не е било независимо (ре-)иновирано от дивите западни шимпанзета в полевите експерименти".

Това силно подсказва, че чупенето на ядки е поведение, на което шимпанзетата учат сред своята група, подобно на хората. Това е форма на социално обучение, която позволява на човешката култура да развива прогресивно по-сложни инструменти и технологии. Това ново откритие би ни принудило да преосмислим колко уникална е човешката култура.

За много маймуни чупенето на ядки не е проблем.

Споделен еволюционен произход на кумулативната култура

„Нашите открития показват, че шимпанзетата придобиват културно поведение повече като хората и не просто сами изобретяват сложен инструмент, за чупене на ядки например“, разказва Купс.

Присъствието на модел, от който да се учат, изглежда е липсващото звено.

„Нашите открития за дивите шимпанзета, нашите най-близки живи роднини, помагат да се хвърли светлина върху това, което прави (и не прави!),  човешката култура уникална. По-конкретно, те предполагат по-голяма приемственост между шимпанзетата и човешката културна еволюция, отколкото обикновено се предполага, и че човешкият капацитет за кумулативна култура може да има общ еволюционен произход с шимпанзетата.

Шимпанзе в планините Нимба, Гвинея. Кредит: Kathelijne Koops, UZH

Предишни експерименти предполагат, че приматите в плен могат да започнат да използват инструменти, без да бъдат обучавани, но някои изследователи подозират, че това може да се дължи на факта, че са наблюдавали хора да използват инструменти и са научили това поведение от тях. Този нов експеримент изглежда показва, че тази идея е вярна.

Справка: “Field experiments find no evidence that chimpanzee nut cracking can be independently innovated” 24 January 2022, Nature Human Behaviour.
DOI: 10.1038/s41562-021-01272-9

Източници:

Cracking chimpanzee culture, University Of Zurich

Chimpanzees pass down what they’ve learned, much like humans, ZMEScience

Chimpanzees can’t crack nuts without being taught by their peers, The Times

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11300

1

yoghurt

26.01 2022 в 14:43

Което е много интересно. Хората добиваме възможност отчасти да владеем бъдещето си благодарение на словото. На формирането на езика, който предава опита от миналите животи преди теб. В това проучване се оказва, че самото предаване на опитност е групов процес, тоест дори и да има изявена личност в едно общество от шимпанзета, която да тресне камък о орехче, че да го счупи и похапне, трябва да има и свидетели на това събитие, за да може да се говори за еволюция на групата, за някаква посока на развитие. Ето ти предание, фолклор и приказки, цялата устна традиция на човек - което се оказва че е процес, предхождащ словото. Интересното е да виждаш толкова ясно парченцата от пъзела на интелигентността на човек. Черно на бяло. Като например ходенето изправен и намаляването на бременността като последствие, което води до по-ранно раждане и пластичност на новороденото, което може да бъде формирано от средата а не се появява готово... Или огънят, вероятно случайно открит, но опитомен по подобен начин в групата. Не без религиозните си конотации естествено, които в тези ранни общества вървят ръка за ръка, представяме си колко ли свръх-естествено им се е виждал на ранните хора огънят... И кое е началото на този процес на развитие обаче, там е въпроса. И дали материята сама по себе си е способна да измисли от нищото наченък на еволюцията, все едно енергията да се самопроизведе от въздуха, или има някой метафизичен Източник на тези прозрения...