Скандал с биопиратство принуди френски институт да сподели патент

След тежки обвинения в биопиратство, френски научен институт се съгласява да сподели патент за антималарийно лекарство

Никола Кереков Последна промяна на 12 февруари 2016 в 10:00 13160 0

Кредит blickwinkel/Alamy Stock Photo

Съединения в Quassia amara, дърво с червени цветове, срещащо се в Централна и Южна Америка има антималарийно действие. Но нежелание на учените открили това да си сътридничат с местните власти породи небивал по мащабите конфликт между правителствата на Франция и Френска Гвиана

Обвинения в биопиратство са накарали институт на френското правителство да гарантира, че ще сподели всякакви постъпления получени от нов антималариен медикамент с местните власти във Френска Гвиана. Институтът за изследване на развитието (IRD) в Марсилия, Франция, беше подложен на силен натиск заради патентоването на медикамента без знанието на местните и локалните власти, които са помогнали на института при изолирането на медикамента от традиционно лечебно растение.

Миналия петък, IRD излязоха с обръщение, в което се твърди, че ще изработят протокол съвместно с властите в Гвиана, за да гарантират справедливото разпределение на научните и икономическите ползи, ако лекарството достигне до пазара и да се гарантира, че хората в Гвиана ще могат да го получават на достъпна цена. Ситуацията идва точно в момент, в който Франция се опитва да прокара нов закон за биоразнообразието, който дава повече права на местното население върху ползването на техните традиционни познания и регламентира начина, по който учените споделят ползите от работата си. 

В случая става дума за съединение наречено сималикалактон Е (Simalikalactone E - SkE), изолирано от учени от IRD от Quassia amara, малко дърво с червени цветове, естествено виреещо в Централна и Южна Америка. Учените се обърнали към този вид след като интервюирали членове на племената Kali’na, Palikur и Creole, както и местни хора от Бразилия и Европа, за традиционните лечения на малария. В изследване публикувано през 2009 г. те потвърждават, че SkE действително има антималарийна активност in vitro и в животински модели. Без одобрението на гвинейските племена, те кандидатствали за патент към Европейската Патентна Агенция, който бил одобрен през март 2015 г. 

Случаят е типичен пример за биопиратство, твърди Томас Бурели (Thomas Burelli), специалист по право към Университета на Отава. В обръщение от 25-ти януари, Бурели и организацията за защита на човешките права Fondation Danielle Mitterrand France Libertés заклеймили IRD за прилагането на бивши колониални практики, като те смятат, че действията на IRD са "както неморални, така и в пряк конфликт с регулациите на интелектуалното право." С придобиването на "търговски монопол" над SkE, "хората, които са спомогнали за разработването на това иновационно лекарство могат да се озоват в ситуация, в която да им се забрани да се възползват от собствените си потомствени лекове," се твърди още в изявлението. Бурели и фондацията призова Европейската патентна служба да отхвърли патента.

Рудолф Алекасандр (Rodolphe Alexandre), президент на регионалния съвет на Френска Гвиана също бил бесен, а възмущението му споделя и Организацията на Автохтонните Нации в Гвиана.

Първата реакция на IRD била по-скоро защитна. В писмо до генералния директор на фондацията France Libertés, Емануел Полан (Emmanuel Poilane), президента и генерален директор Жан-Пол Моати осъдил "яростните" твърдения и съобщил, че "те застрашават дълготрайните изследователски усилия за преодоляване на жизненоважен проблем на общественото здраве." В писмото до Александр, Моати защитил "добрите намерения" на учените и заявил, че изследването имало просто за цел "да отправи препоръки към властите за използването на местните лечебни растения" в момент, в който се наблюдава чувствително нарастване на резистетните на медикаменти форми на малария, а не за да се открие ново потенциално лекарство. "Обвиненията към тези учени, отправени със задна дата, че не са взели разрешение от хората, които са интервюирали разкрива определено неразбиране на динамиката на развитие на познанията ни по биомедицина," пише Моати.

По-късно обаче, Моати е признал в интервю, че IRD "са могли да влязат в по-официален диалог с властите в Гвинеа" относно патента и в петък, след консултации с френското правителство, IRD обяви плановете си да сподели приходите.

Въпреки че Бурели приветства предложението на IRD, той го описва като "прибързано и недобре обмислено." Запазвайки правата си върху патента, агенцията запазва и пълната власт да решава какво точно желае да споделя," твърди той. Той също така не смята, че са необходими патенти, за да се разработват нови медикаменти срещу малария. Бурели изразява съжаление към това, което той описва като "бащинско отношение" към племената в Гвиана.

Френското право не дава яснота за това как трябва да се разреши случаят. В доклад от 2011 г., от базираната в Париж Фондация за изследване на биоразнообразието са заявили, че съществува "законов вакуум", който възпрепятства постигането на доверие между заинтересованите страни. Това което усложнява нещата е, че чисто технически, много от биологичните богатства, които представляват интерес за френските учени са в самата Франция. Френска Гвиана, бивша колония, сега е един от общо 101 департамента във Франция и е представена в народното събрание, както и Френска Полинезия и френските острови на Карибите и в Индийския океан. Все пак напоследък набира популярност мнението, че традиционните практики на тези отдалечени територии заслужават защита.

Новият закон за биоразнообразието във Франция, който може да се приеме най-рано това лято ще помогне да се защитят традиционните практики, като едновременно с това се улесни достъпа до тях, твърди Тарнатоа Бамбридж (Tamatoa Bambridge), антрополог към Island Research and Environmental Observatory в Мореа, Френска Полинезия. Законът ще изпълнява Протокола Нагоя 2010, който допълва международната Конвенция за биологичното разнообразие и се стреми да гарантира по-добри средства за контрол за страните с богато боразнообразие и на техните местни общества върху това как ресурсите на тяхното биоразнообразие се използват, както и справедливото споделяне на ползите от тях.

Въпреки това, липсата на законова рамка до сега не означава, че учените могат да правят каквото си пожелаят, подчертава Бамбридж. Нежеланието на учените от IRD "да вземат предварителното съгласие на техните информатори повдига някои етични въпроси," допълва той. Положителният развой на спорната ситуация може би се състои в това, че тя принуждава IRD и другите институции във Франция наистина да обмислят тези въпроси. "В контекста на постколониалната епоха в която живеем, е крайно време двете страни да започнат взаимно да се уважават."

Източник: Science Magazine

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !