В ледените води на залива Бристъл в Аляска, ново проучване разкрива как малка популация от белуги (Delphinapterus leucas) оцелява чрез изненадваща стратегия: те се чифтосват с множество партньори в продължение на няколко години.
Комбинацията от дългосрочна генетика, наблюдение и внимателен анализ започва да разкрива някои от най-интимните подробности за един от най-неуловимите китове в Арктика.
Белугите живеят в свят, който е труден за наблюдение от учените, така че изненадващо малко се знае за това как те избират партньори, конкурират се за тях или отглеждат малките си в дивата природа.
Изследователи от Океанографския институт "Харбър Блан" към Университета на Флорида Атлантик, в сътрудничество с Департамента по рибарство и дивеч на Аляска и Департамента за управление на дивата природа на община Норт Слоуп в Аляска, са първите, които разкриват как дивите белуги се чифтосват, кой е баща на чии малки и как тези репродуктивни стратегии влияят върху генетичното разнообразие и инбридинга.
Белуги във високите полярни зони през лятото. Група мъжки белуги в залив, последвани от две двойки белуги с малки в плитък речен естуар. Група мъжки белуги плува редом с женска с малко, показвайки разликата в размера между възрастните мъжки и женски и кремаво-сивия цвят на малкото. Видеото завършва с голямо струпване на възрастни белуги в залив през лятото във високите полярни зони. Кредит: Greg O’Corry-Crowe and Cortney Watt, Arctic Whale Research Program – FAU/DFO
В продължение на 13 години изследователите събират генетични проби от 623 белуги в залива Бристъл, като същевременно наблюдават техните социални групи и възраст. Тази популация се състои от около 2000 кита и е до голяма степен изолирана, с малко или никакво смесване с други популации, което предлага уникална възможност да бъдат изучавани като отделна популация.
Тъй като белугите са дълголетници, изследователите се фокусирали върху краткосрочните стратегии за чифтосване – какво се случва в рамките на един размножителен сезон или в рамките на няколко години – а не върху целия живот. Те искали да определят дали белугите в залива Бристъл са полигинни, при които един мъжки се чифтосва с няколко женски; полиандрични, при които една женска се чифтосва с няколко мъжки; или евентуално полигинандрични, при които и мъжките, и женските имат множество партньори.
Публикувано във Frontiers in Marine Science, изследването разкрива, че тази популация от белуги участва в силно стратегическо чифтосване – полигинандрична система. Както мъжките, така и женските се чифтосват с множество партньори в продължение на няколко години. Разликите в репродуктивния успех сред индивидите са умерени, а не са доминирани само от няколко индивида. Тази "смяна на партньори" води до много полубратя и полусестри и малко пълни братя и може да намали риска от инбридинг и да помогне за поддържане на генетичното разнообразие въпреки малкия размер и изолацията на популацията.
"Това проучване е толкова вълнуващо, защото то преобръща дългогодишните ни предположения за този арктически вид", разказва старшият автор доктор Грег О'Кори-Кроу (Greg O’Corry-Crowe), професор по еволюция и поведение на дивата природа в пристанищния клон на FAU и член на National Geographic Explorer.
"Тъй като мъжките са много по-големи от женските и изглежда прекарват малко време в общуване с майки и малки, учените са смятали, че белугите вероятно са силно полигинни, при което мъжките прекарват много време в конкуренция за партньорки и само няколко доминиращи мъжки стават бащи на повечето малки. Нашите открития разказват съвсем различна история. В краткосрочен план мъжките са само умерено полигинни. Едно от обясненията според нас се крие в невероятното им дълголетие – белугите могат да живеят може би 100 години или повече. Вместо да се конкурират интензивно в рамките на един сезон, мъжките изглежда играят дългосрочна игра, разпределяйки репродуктивните си усилия в продължение на много години. Изглежда е стратегия от типа "не бързай, има много риба в морето".
Група белуги в залива през лятото във високите географски ширини на Арктика. Кредит: Greg O’Corry-Crowe and Cortney Watt, Arctic Whale Research Program – FAU/DFO
Междувременно, резултатите от проучването показват, че женските имат своя собствена, също толкова завладяваща репродуктивна стратегия. Вместо да се придържат към един партньор, те често сменят партньорите си от един размножителен сезон на следващия. Това поведение може да служи като форма на управление на риска, позволявайки на женските да избягват чифтосване с нискокачествени мъжки и увеличавайки вероятността за производство на здраво, генетично разнообразно потомство.
"Това е поразително напомняне, че женският избор може да бъде също толкова влиятелен за оформянето на репродуктивния успех, колкото и често изтъкваните битки на конкуренцията между мъжките", обяснява О'Кори-Кроу. "Подобни стратегии подчертават фините, но мощни начини, по които женските упражняват контрол над следващото поколение, оформяйки еволюционната траектория на вида."
Интересното е, че изследователите не са открили никакви разлики между по-възрастните и по-младите възрастни по отношение на това колко от тях са имали малки телета в популацията по едно и също време, нито за мъжки, нито за женски. По-възрастните майки обаче са имали повече оцелели телета от по-младите, което предполага, че опитът, телесното състояние и изборът на партньор засилват репродуктивния успех. Повечето възрастни – мъжки и женски – са имали само по няколко потомци наведнъж, което отразява бавното размножаване на женските и факта, че мъжките стават бащи на малък брой малки всяка година.
Две двойки белуги с малко, в плитък речен естуар във високите географски ширини на Арктика. Кредит: Greg O’Corry-Crowe and Cortney Watt, Arctic Whale Research Program – FAU/DFO
Проучването подчертава важността на разглеждането на системите за чифтосване при опазването на природата, особено за малки или изолирани популации. В полигинандрните системи изборът на партньор, смяната на партньори и споделените репродуктивни възможности разпространяват гените по-равномерно, поддържайки генетичното разнообразие, ограничавайки инбридинга и компенсирайки вредните последици от малкия ефективен размер на популацията. Това помага за предпазване от генетичен дрейф, който в противен случай може да ерозира разнообразието, когато се размножават само няколко индивида.
"Разбирането на тези динамики е важно за опазването на природата. Ако само няколко мъжки са бащи на повечето малки, ефективният размер на популацията става много по-малък от броя на действително присъстващите китове", каза О'Кори-Кроу. "Тази загуба на генетично разнообразие увеличава риска от инбридинг и намалява способността на популацията да се адаптира към промените в околната среда. Честата смяна на партньори, комбинирана с ниска репродуктивна "асимметрия" и евентуално активното избягване на чифтосване с близки роднини, може да бъдат ефективни стратегии за поддържане на генетичното здраве на относително малки популации."
"Не можем да си позволим да бъдем самодоволни. Малките популации все още са изправени пред опасностите от генетична ерозия. Но можем да бъдем оптимисти, че стратегиите за чифтосване на белугите предоставят доказателство за устойчивостта на природата и предлагат надежда на тези, които работят за спасяването и възстановяването на малки популации от всякакъв вид", посочва О'Кори-Кроу.
Справка: Mating systems, parentage, and reproductive success of beluga whales in Bristol Bay, Alaska; G. O&#x;Corry-Crowe G. O’Corry-Crowe1, L. Quakenbush L. Quakenbush. Ferrer T. Ferrer. J. Citta&#x;J. J. Citta A. Bryan A. Bryan; Front. Mar. Sci., 21 January 2026; Sec. Marine Megafauna; Volume 12 - 2025 | https://doi.org/10.3389/fmars.2025.1707758
Източник: Strategic Sex: Alaska’s Beluga Whales Swap Mates for Survival, Florida Atlantic University
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"