Рошави като мамути мишки, умни и възпитани какадута, гъсеници, маскиращи се с кости, нарвали, които си играят с храната, паяци с убийствено повръщано са сред съществата, които ни изумяват.
Убийствено повръщане
Паяк, наречен пернатокрак тъкач на дантели, не убива плячката си, както го правят много други паяци. Вместо това, той изплита стегнат копринен саван около живата плячка и след това повръща токсични течности от храносмилателния си тракт върху малката опаковка. Кредит: Wikimedia Commons
Повечето паяци убиват жертвите си ухапвайки ги. "Пероногият тъкач на дантели" повръща вътрешностите си. За да си осигури обилна храна, Uloborus plumipes (името на вида произлиза от латинските pluma "перо" и pes "крак".) изхвърля токсини върху плячката си. Тъкачът на дантели първо увива улова си в дебел копринен сноп. След като насекомото е обездвижено, паякът полива вечерята си с отрови от тъканите в червата си. Повръщането е мощно. Последният удар на тъкача е също толкова фатален, колкото и отровата на обикновения домашен паяк.
Рядък хибрид
Тази "гру сойка", забелязана в Тексас, е хибрид между зелена и синя сойка. Кредит: Brian Stokes/University of Texas at Austin
"Гру сойка" (grue jay) е неофициалното име на на една странна птица. Има лицето на зелена сойка. И все пак опашката ѝ е като на синя сойка. А зовът ѝ – шумна смесица от клаксони и тракане – прилича и на двете. Очевидно пернатият чудак е рядък хибрид между двете пойни птици. Тропическата зелена сойка (Cyanocorax yncas) и северноамериканската синя сойка (Cyanocitta cristata) са еволюирали отделно в продължение на 7 милиона години. Но изменението на климата и човешката дейност наскоро довеждат до сближаване на ареалите на съответните им местообитания. Новооткритата "сойка" се присъединява към хибридния пантеон от пизли мечки (хибрид между мечка гризли и полярна мечка), койвълци (хибрид от семейство Кучета, произлизащ от койоти, източни вълци, сиви вълци и кучета.) и нарлуги (между китовете нарвал и белуга).
Време за хранене - време за игра
Дрон заснема кадри на нарвалите, следващи арктически вид вьомга. Китовете бутат, обръщат и насочват рибата с бивните си, евентуално изследвайки и играейки си с нея. Кредит: O’CORRY-CROWE – WATT / FAU – DFO
Забавлението е в менюто на нарвалите (Monodon monoceros). Арктическите китове размахват емблематичните си бивни, за да бодат, бутат и вероятно си играят с плячката си. Изследователи са заснели подводните еднорози, очевидно забавляващи се с предстоящото предястие. Видеото от въздуха разкрива нарвалите, които нежно размахват спираловидно усукания си зъб по телата на арктическите риби Salvelinus alpinus, вид от семейство Сьомгови, отклонявайки рибата от курса. Те също така са обръщали с корема нагоре. Изследователите смятат, че това е за забавление. Изглежда, че китовете може би обичат да се забавляват.
Шумни акули
Тази малка акула може да е първата акула, документирана да издава умишлени звуци. Кредит: Paul Caiger/University of Auckland
В "Питър Пан" гладен крокодил поглъща часовник, който прави "тик-так, тик-так, тик-так". Акулата Mustelus lenticulatus издава подобен звук, но със зъби. Изследователи случайно са подслушали акулата, която издава странен щракащ звук във водите на Нова Зеландия. Източникът на звука идва от тракането на акулата с редици от къси, широки зъби. Зъбите приличат на драконови люспи и се използват най-често за разцепване на ракообразни. Това изглежда е първият път, когато бърборенето на акула е записано на лента. Звуците, издавани от тази акула, може би са по-впечатляващи от ухапването ѝ, коментира Карли Кей (Carly Kay) от Science News.
Какадута утолява сами жаждата си на улични чешми
Жълтокачулатите какадута (показани) в парк в западен Сидни използват координирано усукване и накланяне, за да отворят фонтанчетата за вода. Кредит: Klump et al.
Австралийските какадута изобретиха нова култура на пиене: в града няма поточета, има улични чешми фонтанчета. В горещите дни в Сидни, умните жълтокачулати какаду (Cacatua galerita) се стичат при местните чешми фонтани, за да пият вода.
Жадните папагали хващат фонтана с единия крак и завъртат дръжката с другия, като натискат пружината вътре и активират постоянния поток от чучура. Какадутата трябва да се наклонят настрани тялото си, за да осигурят достатъчно сила за маневрата, преди да се наклонят назад, за да пият, което изисква много координация.
Изненадващо, но папагалите търпеливо чакат до 10 минути, за да дойде техният ред да пият.
Лъвски концерт
Лъвица изпълнява репертоара си от ревове, докато върви по черен път в резервата Буби Вали в Зимбабве. Може да чуете новооткрития "междинен" рев по средата на вокализациите ѝ, между началните ѝ стонове, които ескалират в гръмовен звук, и последните ѝ изръмжавания. Кредит: Matt Wijers
Лъвът от MGM е част от холивудската магия. Ревът му в началото на филмите принадлежи на тигър. В реалния живот гърлените стонове на африканските лъвове (Panthera leo) не винаги са впечатляващи. Те имат втори "междинен рев". Той е по-плосък и по-малко крещящ от разпознаваемия им рев с пълно гърло. Изследователите са пренебрегвали тази фина промяна в тона в продължение на десетилетия. Но с помощта на изкуствен интелект екип вече е декодирал хиляди звуци на голямата котка, сортирайки ги в отделни категории. Оказва се, че лъвовете имат забележителен вокален диапазон.
Убийствен шик
Новооткрита гъсеница вплита останките от плячка от насекоми върху защитен калъф, носен за камуфлаж, показва ново проучване. Кредит: Rubinoff lab/Entomology Section/University of Hawaii at Mānoa
Костите са новата модна тенденция. Една месоядна гъсеница, наречена "колекционер на кости", се въоръжава с части от телата на насекоми, които събира каквайки се покрай паяците и ограбвайки паяжините им. Гъсеницата издърпва глави, крака и крила от остатъците от храната на паяците. След това оформя останките в облекло. Докато е облечена като мъртва, гъсеницата остава инкогнито, миризмата ѝ е маскирана, докато краде буболечки, хванати в мрежата на паяка.
Вълнести мишки
Сладко, да. Но дали тази "вълнеста мишка" наистина е стъпка към завръщането на вълнестите мамути? Кредит: Colossal Bioscience.
Тази мишка е буквално кодирана като вълнест мамут. Учените са редактирали седем гена, за да придадат на мишките гъста, рошава козина, наподобяваща тази на вълнестия мамут. Екипът е променил и характеристиките на мишката, така че тя да стане по-устойчива на студени условия. Някои казват, че това е голяма стъпка в усилията за възкресение на мамута. Но все още има дълъг път, преди гигантските вълнести мишки да се появят сред нас. Учените спорят дали стратегията би проработила при азиатските слонове, близките генетични роднини на мамута, или дали завръщането на звяра изобщо би имало смисъл в един съвременен затоплящ се свят. Но вероятно можем да се съгласим с това: Вълнестите мишки са ужасно сладки! Дори най-скептичните може да се изкушат да си вземат гризача като пухкав домашен любимец.
Още по темата
Животът
Папагалите какаду имат впечатляващо широк репертоар от танцови движения (видео)
Животът
Учените, работещи за връщането на вълнестия мамут, създават вълнести мишки
Човекът
Мравките са по-умни от хората? Вижте как малките насекоми превъзхождат хората в решаването на пъзел (видео)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"