Колективната интелигентност - идеята, че групи организни могат да решават проблеми по-добре от отделните индивиди - отдавна очарова учените. Сега едно интересно ново проучване разкрива някои неочаквани резултати за способностите за групово решаване на проблеми при различни видове, по-специално сравнявайки как мравките и хората се справят със сложни пространствени задачи.
Изследователите от Института за наука "Вайцман" са разработили гениален експеримент, в който групи от дългокраки мравки се изправят срещу групи от хора при решаването на един и същ геометричен пъзел в различни мащаби. Пъзелът, известен като "проблем на преместването на пиано", изисква преместване на Т-образен товар през поредица от тесни пространства и ъгли. Представете си, че се опитвате да маневрирате с диван през тясна врата, но с по-голяма математическа прецизност.
Това изследване, публикувано в PNAS, е особено интригуващо, защото както мравките, така и хората са сред малкото видове, за които е известно, че си сътрудничат при транспортирането на големи предмети в природата. Всъщност от около 15 000 вида мравки на Земята само около 1% се занимават с кооперативно транспортиране на тежки товари, което прави това общо поведение между хората и мравките особено забележително.
Видът, избран за това еволюционно съревнование, е Paratrechina longicornis, наричан "луди мравки" поради хаотичните си движения. Тези черни мравки, с дължина едва 3 милиметра, са широко разпространени в световен мащаб, но са най-вече разпространени по крайбрежието и южните райони на Израел. Името им произлиза от характерните им дълги антени, въпреки че бясното им поведение им е спечелило по-колоритното прозвище.
Кадър от видеозапис на мравки, които работят заедно, за да решат геометричния пъзел в изследването. (Превъртете надолу, за да видите видео от експеримента.) Кредит: PNAS
Набирането на участници в проучването е свързано с различни предизвикателства при различните видове. Докато хората-доброволци се присъединяват с готовност, когато са помолени, вероятно мотивирани от състезателния аспект, при мравките е необходима известна измама. Изследователите трябваше да ги накарат да мислят, че Т-образният товар е храна, която трябва да бъде транспортирана до гнездото им.
В експерименти, продължили три години и включващи над 1250 човешки участници и множество колонии от мравки, изследователите са тествали различни по големина групи, които са решавали умалени версии на един и същ пъзел. При мравките те използвали както отделни мравки и малки групи от около 7 мравки, така и по-големи групи със средна численост 80 мравки. Човешките участници били разделени на единични решаващи и на групи от 6-9 или 16-26 души.
Може би най-интригуващото за изследователите е, че макар по-големите групи мравки да се справят значително по-добре от по-малките групи или отделните индивиди, при хората се наблюдава обратното, когато комуникацията им е ограничена. Когато на човешките групи не е било позволено да говорят или да използват жестове и е трябвало да носят маски и слънчеви очила, техните резултати всъщност са се влошили в сравнение с резултатите на отделните хора, работещи самостоятелно.
Хора, които се опитват да решат геометричен пъзел, без да общуват помежду си. (Превъртете надолу, за да видите видео от експеримента.) Кредит: PNAS
Това контраинтуитивно откритие говори за фундаментални разлики в начина, по който мравките и хората подхождат към колективното решаване на задачи. Отделните мравки не могат да разберат глобалния характер на пъзела, но колективното им движение се превръща в нововъзникващи когнитивни способности; с други думи, те развиват нови умения за решаване на проблеми просто чрез съвместната си работа. Големите групи мравки демонстрират впечатляваща упоритост и координация, като запазват посоката си дори след сблъсък със стени и ефективно сканират средата си, докато намерят отвори.
Проучването подчертава една съществена разлика между обществата на мравките и хората. "Колонията от мравки всъщност е семейство. Всички мравки в гнездото са сестри и имат общи интереси. Това е тясно сплотено общество, в което сътрудничеството значително надделява над конкуренцията", обяснява съавторът на изследването проф. д-р Офер Файнерман (Ofer Feinerman) в изявление.
"Ето защо колонията от мравки понякога се нарича свръхорганизъм, нещо като живо тяло, съставено от множество "клетки", които си сътрудничат помежду си."
Тази семейна структура изглежда подобрява колективните способности на мравките за решаване на проблеми. Техните открития потвърждават това виждане за "свръхорганизъм", показвайки, че мравките, действащи като група, наистина са по-умни, като цялото е по-голямо от сумата на своите части. За разлика от тях, човешките групи не са показали такова подобрение на когнитивните способности, което поставя под въпрос популярните схващания за "мъдростта на множеството" в ерата на социалните медии.
Изследването има значение не само за разбирането на поведението на животните. То би могло да послужи за проектиране на рояци от роботи и да даде представа за динамиката на човешките екипи в различни условия. Когато става въпрос за придвижване на големи обекти през сложни пространства, може би ние, хората, бихме могли да научим нещо от нашите шесткраки събратя.
Справка: T. Dreyer, A. Haluts, A. Korman, N. Gov, E. Fonio, O. Feinerman, Comparing cooperative geometric puzzle solving in ants versus humans, Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 122 (1) e2414274121, https://doi.org/10.1073/pnas.2414274121 (2025).
Източник: Ants smarter than humans? Watch as tiny insects outperform grown adults in solving puzzle, Steve Fink, StudyFinds
Още по темата
Математика
Математик решава задачата с преместването на диван в крив коридор
Животът
Мравките ампутират крайниците на своите събратя, за да ги предпазят от инфекции (видео)
Животът
Поляризираната лунна светлина помага на мравките да намерят пътя си към дома
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари