За три често срещани съществуващи антихистаминови лекарства в предварителните тестове е установено от изследователи от Университета във Флорида, че потискат инфекцията на клетки от коронавируса, който причинява COVID-19.
Техните констатации, базирани на лабораторни тестове на клетки и подробен анализ на близо четвърт милион медицински кадри на пациенти, са публикувани в списание Biochemical and Biophysical Research Communications. Данните могат да подкрепят стартирането на рандомизирано, контролирано клинично изпитване, за да се определи дали специфичните антихистамини могат да лекуват или дори да предотвратят COVID-19 при хора, заявяват изследователите.
По-рано тази година д-р Лия Резников (Leah Reznikov), асистент по физиологични науки в Университета във Флорида и водещ автор на изследването, започва да си сътрудничи с д-р Дейвид А. Остроу (David Ostrov), имунолог и доцент в катедрата по патология, имунология и лабораторна медицина във същия университет. Екипът си поставя за цел да идентифицира кои одобрени лекарства могат да повлияят на начина, по който вирусите SARS-CoV-2 се свързват с клетките. Блокирането на тази връзка по същество заключва клетъчната врата, която пречи на предаването на вируса в дихателната система.
"Открихме епидемиологични данни, показващи, че употребата на специфични лекарства е свързана с намалена вероятност за положително тестване за SARS-CoV-2, вирусът, който причинява COVID-19. След това установихме, че тези специфични лекарства проявяват пряка антивирусна активност срещу SARS- CoV-2 в лабораторни условия", коментира Остроу.
Въпреки че има връзка между лекарствата и нивата на инфекция, изследователите подчертават, че има още много да се проучат и официално не са установени причинно-следствени връзки.
"Фактът, че тези лекарства действително потискат вируса в лабораторни условия, не означава непременно, че те ще го потискат активно при хората, но биха могли", отбелязва Остроу.
Екипът се фокусира върху ангиотензин-конвертиращия ензим-2 или ACE2, протеин на „шлюза“, който вирусът използва, за да нахлуе в човешките клетки. Те анализират медицинските записи на близо четвърт милион пациенти. Хората на възраст 61 и повече години, които са използвали определени антихистамини, по-рядко дават положителен тест за вируса SARS-CoV-2, отколкото тези, които не са приемали лекарствата, установяват изследователите.
След това изследователите тестват тази група антихистамини за способността им да инхибират коронавируса в комбинация от човешки клетки и клетки от примати. Три от лекарствата - хидроксизин, дифенхидрамин и азеластин - показват директни, статистически значими антивирусни ефекти върху вируса SARS-CoV-2.
Хидроксизинът, продаван като Atarax, и спреят за нос азеластин са лекарства с рецепта, докато дифенхидраминът се продава без рецепта като Benadryl срещу симптоми на настинка и алергия.
Лекарствата са тествани в различни концентрации, за да се измери колко е необходимо за инхибиране на вируса.
Въпреки че констатациите са обнадеждаващи, Остроу предупреждава, че хората не бива да се самолекуват с антихистамини като превенция или лечение на COVID-19, а само след подробна консултация с лекар.
Установено е, че сред трите лекарства азеластинът потиска вируса SARS-CoV-2 в доза, която е по-малка от количеството, предписвано като назален спрей. Другите два антихистамини изискват по-високи концентрации на лекарството от препоръчваните до момента нива на дозировка, за да се постигне антивирусна активност в клетките. Това засега не прави дифенхидрамин по-малко потенциална терапия с COVID-19, особено като се има предвид неговата достъпност и статут на лекарство без рецепта, заявява Остроу. Ще бъдат необходими клинични изпитвания, за да се установи ефективността на лекарствата при профилактика, ранно лечение и като вторична терапия при тежък COVID-19.
Данните предполагат, че тези три антихистамини могат да действат като нарушават взаимодействията на вируса с АСЕ2 или като се свързват с друг протеин, който може да попречи на вирусната репликация. Протеинът, известен като сигма рецептор, е част от комуникационната мрежа на клетката, обяснява Резников.
Въпреки че констатациите са интригуващи, Резников и Остроу отбелязват, че има още много какво да се научи относно механизмите на взаимодействие на антихистамините с вируса SARS-CoV-2.
Тъй като пандемията на COVID-19 ни притиска, Остроу заявява, че има възможност тези антихистамини да отидат директно на клинични изпитвания при хора, без първо да бъдат тествани върху моделни животини. Такъв е случаят с фамотидин, антихистамин и антиацид, които се подлагат на клинични изпитвания като терапия за тежко болни пациенти с COVID-19.
Справка: Leah R. Reznikov et al. Identification of antiviral antihistamines for COVID-19 repurposing, Biochemical and Biophysical Research Communications (2020). DOI: 10.1016/j.bbrc.2020.11.095
Източник: Existing antihistamine drugs show effectiveness against COVID-19 virus in cell testing, Sarah K. Carey, Doug Bennett, University of Florida
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари