Търсите режим на упражнения, който дава на сърцето и мозъка ви най-добрата тренировка? Ново проучване от университета в Южна Австралия може да има отговора.
Изглежда, че мозъкът получава значителни ползи както от високоинтензивна тренировка с прекъсвания за почивка, така и от по-дълги, непрекъснати умерени упражнения. Това се потвърждава от многобройни съвременни изследвания, които показват, че упражненията могат да намалят риска от рак, депресия и много други заболявания.
От друга страна колоезденето или бягането с пълна скорост, без да се променя темпото, може да повиши хормона на стреса, кортизола, блокирайки положителните ефекти.
Авторите на новото проучване, резултатите от което са представени в Journal of Science and Medicine in Sport, показват, че тренировките могат да стимулират невропластичността, а също така определят най-ефективните упражнения за това.
Невропластичността е способността на мозъка да се променя под въздействието на нов опит и играе ключова роля за осъществяването на всякакви сложни когнитивни функции, включително памет и учене. За да тестват ефекта на физическата активност върху нея, Ашли Смит (Ashleigh Smith) и нейните колеги от Университета в Южна Австралия анализират данни от повече от дузина предишни експерименти, в които участваха 128 здрави доброволци от двата пола на възраст от 18 до 65 години.
"Вече знаем, че участието в редовни аеробни упражнения е полезно за мозъка, подобрява паметта, вниманието и ученето", разказва д-р Смит. "Все пак трябваше да разберем защо е толкова полезно и какви са най-добрите упражнения, интензивност и продължителност".
Участниците в различни експерименти са ангажирани в различни програми - от ниска интензивност (довеждане на сърдечната честота до не повече от половината от максималната) и до доста сериозни (пулс - 90 процента от максимума). Невропластичността на мозъка им се следи преди и след тренировките с помощта на транскраниална магнитна стимулация.
Учените наблюдават максималния положителен ефект при хора след 20-минутен интервална тренировка (с редуващи се периоди с ниско и високо натоварване), както и след 25 минути аеробни упражнения с умерена интензивност. Мозъчните неврони на доброволците, подложени на тези режими, много по-лесно са реагирали на стимулация с външно магнитно поле.
"Дългосрочните проучвания показват, че хората, които се занимават с редовни упражнения, показват по-голяма невропластичност, отколкото водещите заседнал живот. Изследванията показват също, че упражненията преди да да се усвои ново двигателно умение могат да помогнат на човек да го усвои много по-бързо", коментира Мадисън Мелоу (Maddison Mellow), съавтор на проучването.
Интересно е, че тези ефекти са свързани със съдържанието на кортизол в кръвта, „хормонът на стреса“, който регулира въглехидратния метаболизъм на организма. Високите нива блокират невропластичните реакции, но интервалните тренировки може да позволи на кортизола да се върне към нормалните нива, казват изследователите.
"Това, което прави мозъка специален, е, че за разлика от компютъра, той обработва паралелно сензорни и двигателни сигнали", разказва д-р Смит. "Той има много невронни пътища, които могат да дублират функцията на други, така че ако мозъкът се повреди, той може да пренасочва сигналите по различен път. Колкото по-пластичен е мозъкът, толкова по-лесно е това."
Справка:
Maddison L. Mellow et al. Acute aerobic exercise and neuroplasticity of the motor cortex: A systematic review, Journal of Science and Medicine in Sport (2019). DOI: 10.1016/j.jsams.2019.10.015
Източник:
Want a more elastic brain? Try mixing up your workout, University of South Australia
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари