Когато паднат дъждове върху сухата пустиня Атакама, е нормално да се очаква да разцъфнат цветя. Вместо това водата носи смърт.
Планетарни астробиолози откриват, че когато преди три години се наводни сухата сърцевина на пустинята Атакама в Перу с никога невиждани досега валежи, те унищожават повечето от микроорганизмите, живеещи там, съобщи Science Daily.
Констатациите са представени в Scientific Reports .
В най-сухата и най-старата пустиня на Земята нещата не работят по същия начин, както на други места.
Вземете водата. Ние сме склонни да мислим за водата като универсална животодаряваща благословия, но в чилийската пустиня Атакама, обилните дъждове действат точно обратно - смъртоносно проклятие, унищожаващо живота, който всъщност не е жаден толкова, разказва ScienceAlert.
Счита се, че сърцето на Атакама е в почти постоянно свръхсухо състояние за около 15 милиона години и няма данни да е имало значителни валежи през последните 500 години.
Това се промени рязко преди няколко години, когато през март и август на 2015 г. в пустинята се случиха изключително редки валежни събития, а след това отново през юни миналата година.
Някои форми на живот, които са се развили, за да издържат в една свръсуха екосистема, не можаха да се справят с внезапната, смъртоносна за тях алтернатива - водата.
Временен оазис в пустинята Атакама (Carlos González-Silva)
"Когато паднаха дъждовете в Атакама, се надявахме, че ще видим грандиозен разцвет в пустинята", коментира астробиологът Алберто Ферен (Alberto Fairén) от Университета Корнел и испанският Centro de Astrobiología.
"Вместо това научихме обратното, тъй като открихме, че дъждът в хиперсухото ядро на пустинята Атакама причини масово изчезване на повечето от местните микробни видове".
Преди да паднат дъждовете в Атакама, пробите от почвата, взети от района Юнгей, разположен в пустинята, показаха доказателства за наличието 16 различни микробни видове.
Поради пустинните характеристики районът често се изследва като вид аналог на условията на Марс, която се използва за разследване на това, как животът "може да намери начин" на Червената планета.
Или да не намери начин.
Обилните дъждове оставиха басейни с вода в пейзаж, който винаги е бил прашна пустиня, анализът на почвата показа, че популацията на микроорганизмите в Юнгей са изчезнали около 75 до 87 процента от предишните съобщени видове, но всъщност в други части на пустинята животът процъфтява.
Рядка дъга Атакама (Carlos González-Silva)
"Резултатите ни за пръв път показват, че внезапните големи количества вода за микроорганизмите, които са прекрасно адаптирани за извличане на нищожна и почти неуловима влага от най-сръхсухи среди, ще ги убият от осмотичен шок", коментира Ферен.
Осмотичният шок се случва, когато веществата, разтворени в течността около клетката, внезапно променят концентрацията си, което на свой ред бързо променя начина на протичане на водата през мембраните на клетката, причинявайки остър стрес.
Видовете са развили различни начини за защита срещу този клетъчен стрес - но очевидно не и в Юнгей, Атакама, където сега е останала популация от само 2-4 вида.
Но вероятно съдбата на микробите няма да развълнува много хора. Въпреки това, констатациите са важни за нас, предлагайки ценни нови прозрения за това, как микрофлората може да се адаптира, за да оцелее в също толкова еднакво безплодни чужди светове - как ако ги наводним, микроогранизмите може да загинат. Това е голяма промяна в мисленето по отношение на живота, за който обикновено предполагаме, че се нуждае от вода.
"Нашето проучване в Атакама показва, че повторната поява на вода в течно състояние на Марс може да са допринесе за изчезването на марсиански живот, ако въобще някога е съществувал", подчертава Ферен. "вместо да даде възможност за микрофлора да процъфти отново".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари