Причината за това поведение, което се случва при всички човешки деца на възраст между 9 и 14 месеца, досега не беше съвсем изяснена, но учените смятат, че вече имат отговора - бебетата сочат, за да докоснат.
Новите резултати, публикувани в списанието Science Advances, може да помогнат за разбирането на детското развитие и еволюцията на езика.
Някои експерти предполагат, че соченето започва с протягането. Но има доказателства, че вероятно не е така, смята Катал О'Мадаген (Cathal O’Madagain) от École Normale Supérieure в Париж. "Когато се протягат, [бебетата] са с разпънати пръсти. Не се вижда отчетливо насочен показалец".
Вместо това О'Мадаген и екипът му предполагат, че феноменът се корени в опитите да докоснат нещо. Те провеждат три експеримента с групи от 18 месеца до възрастни и смятат, че резултатите им подкрепят тази хипотеза.
Първият тест показва, че не винаги оста на пръста е насочена по посока на обекта, към който искаме да привлечем вниманието. По-скоро има мислена линия от очите ни, минаваща през върха на пръста към обекта, все едно се опитваме да се протегнем, за да го докоснем.
В лявата част на изображението се виждат двете мислени линии - червена и зелена. Червената (посочваща) минава през пръста, по оста, в която е насочен, а зелената (докосваща) тръгва от очите през върха на пръста. Учените предполагат, че зелената линия оказва по-точно към кой обект се сочи. От ляво е постановката за 3-годишните до възрастни, а дясното изображение е постановката са 18-месечните. Кредит: Cathal O’Madagain, Gregor Kachel and Brent Strickland, Science Advances 10 Jul 2019
Вторият тест изследва начина, по който завъртаме китка, когато сочим към предмет - например как сочим към магнит, сложен дясната страна на кутия, поставена право пред нас. Дори малките деца, ако използват дясната си ръка, за да посочат към магнита, често въртят китката си почти на 180 градуса, така че възглавничката на пръста е насочена към магнита, все едно се пресягат да го докоснат.
Отляво е експериментът с 2D изображение, при което участниците обикновено сочат с длан надолу; в центъра, в 3D варианта, участникът завърта китката си към дясната страна на кутията; в дясно, отново в 3D варианта, участникът завърта китката на дясната си ръка наляво, сочейки към лявата страна на кутията. Кредит: Cathal O’Madagain, Gregor Kachel and Brent Strickland, Science Advances 10 Jul 2019
Третият тест показва как хората интерпретират сочещ жест, направен от друг човек. Оказва се, че при децата на 18 месеца и 3 години, за разлика от 9-годишните и възрастните, сочещият жест се разбира като опит да се докосне предмета, а не като опит пръстът да се използва за "стрелка", която да привлече внимание в определена посока.
Отляво е сочещата конфигурация: Тук оста, излизаща от сочещия пръст се пресича с погледа върху един и същи обект (жълтата чашка); отдясно е докосващата конфигурация: Тук погледът пада върху обекта, който пръстът е най-близо да докосне (червената чашка). Децата на 18 месеца и 3 години уверено избират червената чашка в дясното условие, но се колебаят между червената и жълтата при лявото условие. Кредит: Cathal O’Madagain, Gregor Kachel and Brent Strickland, Science Advances 10 Jul 2019
"Това ни помага да опишем съвсем различен произход на соченето, а именно, че то идва в резултат от опознавателно докосване", смята О'Мадаген.
Според него това изследване дава биологично обяснение как децата достигат до "споделено внимание", ключов момент в развитието на детето, когато то се учи да се съсредоточава заедно с друг човек върху предмет.
Източник: New scientist - Babies point at objects because they really want to touch them
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари