Наскоро списание TIME определи 25-те най-добри изобретения за 2016. Някои от тях наистина могат да преобърнат живота на отделния човек, а и на човечеството като цяло като соларния покрив на компанията на Илон Мъск "Tesla".
Едно изобретение, което ще подобри значително качеството на живот на болните от диабет е т.н. "изкуствен панкреас", апаратът MiniMed 670G на компания Medtronic.
Няколко научни колектива с подобни разработки са се състезавали за одобрението на американската агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA). И спечели Medtronic, настоящ лидер в технологиите в областта на лечението на диабета. Зад него обаче стои технологичният милионер Джефри Брюър (Jeffrey Brewer), президент на фондация JDRF International (Juvenile Diabetes Research Foundation) и чийто син е болен от диабет.
Какво не пише списание TIME в представянето на "изкуствения панкреас" на Medtronic
Устройството за контрол на кръвната захар, одобрено от FDA, разработено от екип на Ед Дамиано (Ed Damiano), трябва да доставя не само хормона инсулин, но също така и глюкоза за отглеждане на хормона глюкагон, разказва Discover magazine.
Рядко се споменава в медийното отразяване на работата на Дамиано, че глюкагон е одобрен от FDA само за аварийни случаи, а не за многобройните ежедневни микродози, използвани в изкуствения панкреас.
Нещо повече, разходите за глюкагон са между 150 и 200 долара за флакон и трябва да се сменят всеки ден. Дамяно и Ръсел работят съвместно с Xeris Pharmaceuticals, за да получат одобрение за версия на глюкагон, който може да продължи месеци, но и това ще трябва да бъде тествано за одобрение от FDA в предстоящото им основно проучване. Най-малкото, казват други изследователи, използването на система с два хормона добавя ненужни разходи, риск и сложност - особено, след като инсулинът, сам по себе си, без добавяне на глюкагон, вече е доказал, че работи добре в други проучвания на изкуствени системи панкреас.
Изобретението на професор Ковачев
Дан Хърли (Dan Hurley) от Discover magazine изтъква една друга система, разработена от екип от изследователи, ръководен от д-р Борис Ковачев, професор в Университета на Вирджиния (САЩ), основател и директор на Центъра по технологии за диабета към университета.
"Ние използваме само инсулин и това може да ви изненада, но наблюдаваме по-малко хипогликемия в сравнение с публикуваните изследвания на устройството с глюкагон", заяви проф. Ковачев пред изданието. За система с два хормона, като на Дамяно и Ръсел, за да е работоспособна "трябва да се направи предположението, че ще има стабилен достъп на глюкагон и че глюкагонът никога няма да прекъсне. Ако достъпът на глюкагон излезе от строя, това поставя човека в риск ", коментира Ковачев.
Версията на изкуствен панкреас на проф. Ковачев е тествана в около 184 000 пациенто-часа клинични проучвания, време, еквивалентно на ползване на апарата от пациент в продължение на повече от 20 години. Неговата система е проучена също в медицинските центрове в САЩ, Франция, Италия, Израел и Амстердам.
Клиничните изпитания и върху 6-годишни деца започнаха през март, а това лято се изпитва друга система за изкуствен панкреас, разработена от екипа, за стартъп компанията TypeZero Technologies, съобщи по-рано тази година CNBC
"Изкуственият панкреас" на проф. Ковачев е по-скоро система oт изобретения, които позволяват автоматичен контрол на кръвната захар на пациенти с диабет. При диабета, особено при тип 1, тази регулация е нарушена поради липса или недостиг на инсулин. За да се поддържа пациентът, в много случаи (при всички хора диабет с тип 1 и при някои с диабет тип 2) е необходимо инсулин да се инжектира по няколко пъти на ден.
За да не се получи опасна за живота хипогликемия (ниска кръвна захар) кръвната захар трябва да се мери често, обикновено като се вземе капка кръв и се сложи в подходящо устройство. Изкуственият панкреас има сензор, който мери кръвна захар автоматично и непрекъснато, и инсулинова помпа, която инжектира инсулин, когато е необходимо.
Понеже метаболитната система на човека е сложна, е доста трудно правилното количество инсулин да бъде определено във всеки един момент. Изискват се сложни алгоритми и това е всъщност основният принос към решението на задачата на проф. Ковачев. А задачата е оптимален контрол на диабета, който е много важен за избягване на усложнения като ретинопатия, бябречна недостатъчност, ампутации, инфаркт и пр.
Изкуственият панкреас използва преконфигуриран смартфон като част от своята система.
Тринадесетгодишен пациент с диабет тип 1, който ползва изкуствения
панкреас на проф. Ковачев, кара сноуборд по време на проучването на
устройството
Това далеч не е единственото откритие на проф. Борис Ковачев. Той има 38 патента, както и много подадени заявления за патенти.
Професор Ковачев бе сред героите на нашия проект "Българският принос в съвременната наука".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари