Паяжините могат да оцелеят до седмици без да изгният. Това се дължи на факта, че бактериите, който разграждат нишките, не могат да извлекат от тях азот, важен нутриент за развитието на микроорганизмите се твърди в проучване, публикувано в Journal of Experimental Biology.
Предишни изследвания предполагат, че паяжините може би имат антимикробни свойства. Новото изследване на нишки от три вида паяци и четири вида бактерии показва каква всъщност е стратегията на паяците.
Учените се съсредоточават върху нещо, което е било значително пренебрегвано досега според Джефри Яргър (Jeffery Yarger), биохимик в Щатския университет на Аризона, който не е част от изследването. "Просто предполагахме, че [нишките] имат някакви стандартни антимикробни свойства."
Паяците плетат мрежи, за да улавят храна, да обвиват яйцата си и да се спускат и изкачват. В нишките се заплитат и части от листа за прикритие между дърветата или части от мъртви насекоми, оставени за храна по-късно. Тези остатъци привличат бактерии и плесени, участващи в разграждането им, върху паяжините.
"Но [микробите] изглежда не увреждат нишките", обяснява Дакота Пиорковски (Dakota Piorkowski), биолог в Университета Тунгхай в Тайчунг, Тайван.
За да проверят дали нишките убиват бактериите, екипът поставя ленти от паяжини на три вида тропически паяци - Nephila pilipes, Hippasa holmerae и Cyrtophora moluccensis - в петрита и отглежда четири вида бактерии, включително E. coli, в перпендикулярни на тях линии.
"Идеята е, че ако паяжините имат антибактериални свойства, няма да се наблюдава растеж на бактерии в зоната на пресичане", обяснява Пиорковски.
Но учените не откриват доказателство за такава зона на инхибиране с мъртви бактерии на местата, където има директен контакт между микроорганизмите и паяжините. Затова екипът изследва дали нишките блокират достъпа на бактериите до своите запаси от азот. Когато паяжините са напоени с различни видове хранителни разтвори се наблюдава нормален растеж на бактериите и върху трите вида нишки, но само при разтвора, съдържащ азот. Това показва, че бактериите могат да се развиват и вероятно да разградят паяжините, когато има допълнителен източник на азот.
Учените предполагат, че външната обвивка от мазнини или комплексната структура на белтъците в нишките, може би блокират достъпа на бактериите до азота.
Ранди Люис (Randy Lewis), биолог, изучаващ паяжините, от Щатския университет на Юта, все пак смята, че не трябва да се изключват антибактериални свойства при всички видове паяжини. Подземните паяжини на тарантулите например, може да са изложени на по-сериозно микробиологично разнообразие в сравнение с паяжините във въздуха, и може да се нуждаят от допълнителна защита.
Източник: Science news - Spider webs don’t rot easily and scientists may have figured out why
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари