Не ви ли звучи познато - влизаме уверено в съседната стая с конкретна цел, но щом прекрачим прага й, изведнъж осъзнаваме, че сме забравили напълно защо сме отишли там? Причината за това се крие в свойствата на механизмите на паметта.
За феномена на "Ефектът на вратата" (Doorway Effect) разказва Том Стафорд (Tom Stafford) в ВВС.
Всъщност асоциацията с вратата е частен случай на един по-общ феномен, който се проявява в живота ни в много ситуации.
Често като отворим хладилника, забравяме, какво ни трябва от него. Или например, една също много често срещана ситуация, когато изслушваме събеседника си, опитвайки се да запомним въпроса си, който да му зададем по-късно, след като свърши монолога си. И когато най-накрая имаме възможност да кажем въпроса си, с изненада и раздразнение откриваме, че сме забравили напълно какво ще го питаме. Понякога в такива ситуации се опитваме да си спомним, но всеки опит среща непреодолимо препятствие.
Какво се случва?
Оказва се, че нашето възприятие едновременно запомня ставащото наоколо на различни нива. Има една притчата за тримата строители, единият мисли, че слага една тухла върху друга, вторият изгражда стена, а третият създава храм. Всъщност всички те правят едно и също. Нашето вниманието може да превключва между различните нива на възприятие, но във всеки отделен момент от време, може да бъде само едно от тях. Ако използваме притчата, ние можем да се фокусираме или върху това как да сложим още една тухла, или за крайната цел на работата. Ако сме новаци в зидането, ще се съсредоточим върху конкретното действие. По същият начин тези, които наскоро са взели книжка, усилено мислят кога трябва да натиснат педала, за разлика от по-опитните, на които не им пречи да разговарят със спътниците си, без да им се отразява на шофирането, например.
Тези особености на нашето възприятие на реалността са пряко свързани с "ефекта на вратата", който се проявява в момент, когато вниманието ни се лута между различните нива на възприятие, и често не спира там, "където ни трябва".
В примера със събеседника вие имате намерение да му възразите, но вашето внимание напълно е фокусирано в това как да се вмъкнете в монолога му, така оперативната ви задача се променя и вниманието ви се насочва в друго ниво. Когато дългоочакваната възможност идва най-накрая, откривате, че няма какво да кажете вече, защото не можете да превключите вниманието си на желаната вълна.
Подобен механизъм сработва и когато забравяме за какво сме влезли в стаята. Например, трябва да вземем ключовете от друга стая, за да отидем до магазина отсреща. Нивото "вземане на ключовете" се променя в ниво "да стигна до спалнята".
По пътя забелязвате оставена от някой дреха, решавате да я занесете където трябва. Не забелязвате в този момент, че вниманието ви на няколко пъти превключва от една задача на друга, но колкото повече такива превключвания се случват по пътя към спалнята, толкова по-вероятно е, че когато се стигнете до нея, ще се запитате:
За какво, всъщност, дойдох до тук?
За да намерите отговор в такива ситуации, може да помогне, ако се опитате да върнете назад въображаемия "филм" в обратен ред, когато психически да излезе от спалнята и се връща по същия начин.
Научният термин "ефект на вратата" е въведен от Гебриъл Радвански (Gabriel A. Radvansky), професор по психология в Университета на Мичиган, през 2011 г. в публикация в The Quarterly Journal of Experimental Psychology.
Радвански и екипът му провеждат три експеримента. Задачата пред участниците е да преминават през различни стаи във виртуална къща и да изпълняват различни задачи, като в същото време имат различни задачи за запомняне. Експериментът потвърждава недвусмислено: хората са много по-склонни да забравят какво са видяли или чули, след като преминат през врата. В същото време може да се измине същото разстояние в голяма стая и да се запомни зададената цел, но ако се прекрачи прага на друга стая, информацията се "изтрива". Същият ефект се получава и при втория експеримент, проведен в реална къща. И в третия експеримент учените откриват, че преминаването през врата може да накара умът ни да се отдаде на далечни спомени.
Заключението на учените е, че вратата в този случай играе ролята на следващ епизод информация, носещ за нашата памет сериозно допълнително натоварване, което усложнява опитите ни да си спомним първоначалния план.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари