Жена, която по рождение не може да изпитва болка, я е изпитала за пръв път - благодарение на медикамент, който обичайно се предписва при свръхдоза от опиати. Тя била опарена от лазер, а усещането всъщност много й допаднало.
Това откритие може да доведе до разработването на нови начини за повлияване на силноболезнени състояния, например при артрит.
Едва шепа хора по света се раждат неспособни да изпитват болка. Тези индивиди често страдат от различни наранявания, докато са деца. Бебетата с това състояние имат склонност да дъвчат устните и пръстите на ръцете и краката си, докато ги разкървавят, а по-големите дечица страдат по-често от травми от удари, падания и наранявания от остри или горещи предмети.
Това състояние се причинява от рядка генетична мутация, която води до липсата на йонни канали, които транспортират натриеви йони в рецепторните окончания. Без наличието на тези канали, известни като NaV1.7 канали, нервните клетки не могат да предават сигналите за болка. Учените бързо съобразили да разработят медикаменти, които блокират Nav1.7 каналите, като смятали, че така може да блокират болката при хора без тази генетична недостатъчност.
"Изглеждаше като чудесна цел за адресиране чрез медикамент," разказва Джон Ууд (John Wood) от University College London. "Фармацевтичните компании полудяха и се надпреварваха в разработването на нови медикаменти." Но въпреки, че някои от тези съединения демонстрирали известен успех, нито едно от тях не довело до пълната загуба на чувство за болка, която е характерна за хората, при които този канал естествено отсъства.
Без болка няма и реакция
За да открият защо, Ууд и колегите му изследвали мишки, които били генетично модифицирани да нямат Nav1.7 гена. Тези животни също не изпитвали болка - те не реагирали, когато опашките им били излагани на екстремно висока или ниска температура, например.
По-подробен анализ на нервните окончания на гризачите показал, че мишките без Nav1.7 канали проявявали повишена експресия на гени, отговорни за опиоидни пептиди - естествените болкоуспокояващи в организма. Изглежда мишките произвеждат по-големи количества от тези болкоуспокояващи пептиди, което може да обясни защо хората, които нямат тези канали също не изпитват никаква болка.
Ууд осъзнал, че ако наистина това е ключът към феномена, медикамент, който блокира действието на опиодините пептиди може да повлияе на това състояние. Скоро, когато учените дали налоксон (медикамент който блокира опиоидните рецептори и се използва за лечение на свръхдози от морфин или хероин) установили, че животните отново можели да чувстват болка.
Още повече, че учените установили същия ефект и при хора. Когато 39-годишна жена, която никога не е изпитвала болка в живота си, била подложена на налоксон, тя усетила болка от изгаряне от лазер за пръв път. "Мисля, че тя много се забавляваше по време на експеримента," разказва Ууд. Жената, която е предпочела да остане анонимна, споделя, че се надява този медикамент да може да се използва при евентуалните й деца, ако те страдат от същото разстройство.
Ууд не е сигурен доколко това ще е възможно, тъй като дълготрайната употреба на налоксон е свързана със странични реакции. Противоположния подход, обаче, може да се използва за лечение на болка, смята той. Когато той и екипът му дали на мишки вещества блокиращи Nav1.7 каналите заедно с опиоидните пептиди, те успели да блокират усещането за болка в тях.
Мишките при този експеримент не изпитвали болка подобно на мишките, които нямали гена за Nav1.7 каналите, твърди Ууд. Той вече е подал документи за патент за употребата на комбинацията от двата медикамента при облекчаване на болка.
Кенджи Окусе (Kenji Okuse) от Imperial College London смята, че откритията могат да променят начина, по който лекарите третират състоянията свързани с болка, но това изисква допълнителни изследвания. "Опиоидните и Nav1.7 блокерите могат да осигурят много по-силен болкоуспокояващ ефект, но те няма да са непременно по-добри за пациентите," смята той. "Ако изберем тази комбинирана терапия, хората ще трябва да ги поемат през целия си живот, което не е много желателно."
По материали от: Nature Communications, DOI: 10.1038/ncomms9967
Източник: New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
08.12 2015 в 17:47
07.12 2015 в 16:49
Последни коментари