Азбучната система на писане, позната на голяма част от света, датира от 16 век пр. н.е., когато сравнително малка група търговци, известни като финикийци, създават основата на съвременната азбука. Те организирали 22 съгласни в система, която се е превърнала в азбука, използвана от говорещите много от световните езици.
Финикийците са живели по крайбрежието на Средиземно море на територията на днешен Ливан и част от Сирия. Те населявали няколко различни града-държави, най-известните от които били Тир, Библос и Сидон. Тези финикийски градове често са били в конфликт помежду си за господство в региона. Поради тази липса на сътрудничество финикийците били завладявани и принуждавани да плащат данък на почти всички империи в региона, включително на египтяните, хетите, асирийците, вавилонците, персите и гърците.
Карта на Финикия. Кредит: Wikimedia Commons (CC BY 3.0 )
Азбучната супа
Когато финикийците създават новата си азбука, те използват символи, които вече са били в употреба сред семитски говорещите народи в Ханаан и Месопотамия. Още през 3000 г. пр.н.е. шумерите и египтяните са изобретили писмени системи, основани на символи. Тези ранни писмености са били използвани предимно от търговци и занаятчии за записване на договори, разписки и списъци на стоки.
Финикийските търговци са искали нещо, което да не е твърде трудно за научаване и да се използва бързо и лесно. За съжаление египетската и шумерската писменост не отговаряли много добре на тези критерии. Те използвали стотици различни сложни символи за представяне на идеи (идеограми) и сричкови звуци (фонограми).
Стела от Тир с финикийски надписи (ок. 4 век пр.н.е.). Национален музей на Бейрут. Кредит: National Museum of Beirut. Wikimedia Commons
Финикийците осъзнали, че повечето думи се състоят от малък определен брой прости звуци. Те открили, че тези звуци могат да бъдат представени само с 22 символа и техните различни комбинации. В новосъздадената си азбука финикийците използвали символи или букви само за съгласните, въпреки че говоримият им език съдържал гласни звуци. Съвременните иврит и арабска азбука, които са били пряко повлияни от финикийската, все още не съдържат символи за гласни.
Финикийската азбука. Кредит: Wikimedia Commons (Public Domain)
Финикийците разпространяват своята азбука чрез обширната си търговска мрежа, която се простира в целия Средиземноморски регион. Гърците я възприемат и през VIII в. пр. н. е. добавят гласни. По-късно римляните също използват версия на същата азбука.
Търговия в открито море
Финикийците са най-големите търговци в древния свят за периода между 1000 и 600 г. пр. Те са били висококвалифицирани корабостроители и моряци, построили здрави и бързи ветроходни кораби, за да пренасят стоките си. Те се научили да се ориентират и да използват Полярната звезда, за да плават през нощта. Възможно е да са плавали дори до Британия и около южния край на Африка.
Карта на Финикия и нейните средиземноморски търговски пътища. Кредит: (CC BY-SA 3.0 )
За да се борят с пиратите, които често нападали търговските им кораби, финикийците конструирали специални военни кораби, които да придружават търговските флотилии. Моряците забивали остър таран в предната част на лодката в противниковия кораб, за да направят в него дупка, която да го накара да потъне.
За да разширят търговската си дейност, финикийците построяват и аванпостове, които по-късно се превръщат в самостоятелни големи градове. Най-известният от тези аванпостове бил Картаген (разположен в днешен Тунис). В крайна сметка Картаген станал достатъчно богат и могъщ, за да предизвика Римската република.
Финикийски кораб, издълбан върху лицевата страна на саркофаг. Кредит: Wikimedia Commons (CC BY-SA 3.0 )
Финикийските търговци действали като посредници за своите съседи. Те пренасяли лен и папируси от Египет, мед от Кипър, бродирани платове от Месопотамия, подправки от Арабия и слонова кост, злато и роби от Африка до дестинации в цялото Средиземноморие.
Финикийците също така разполагали с ценни ресурси и висококвалифицирани занаятчии. От малкия морски охлюв, наречен мутекс, те произвеждали ярка путчурна боя. Тази боя се използвала за вълнени дрехи, които били високо ценени не само заради красотата си, но и заради високата си цена на боята им. За производството на един килограм боя са били необходими 60 000 миди. Боята станала известна като кралски пурпур и била носена от римските императори.
Бронзов фрагмент от порта на асирийския дворец, изобразяващ събирането на данък от финикийските градове Тир и Сидон (859–824 г. пр. н. е.). Финикийски носачи в дълги одежди и конусовидни шапки носят към асирийския лагер различни неща, с които Финикия е била известна: вино в мехове, подноси, вероятно бивни от слонова кост и тежки ролки вълна. Кредит: British Museum; Wikimedia Commons
Квалифицирани художници произвеждали и красиви изделия от стъкло, керамика, текстил, дърво и метал, които били желани от хората в целия древен свят. Израелският цар Соломон дори използвал финикийски занаятчии и ресурси за построяването на големия еврейски храм на Йехова.
През 572 г. пр.н.е. финикийците попадат под суровото управление на асирийците. Те продължават да търгуват, но се сблъскват със силната конкуренция на Гърция за търговските пътища. С наближаването на IV в. пр.н.е. двата най-важни града на финикийците - Сидон и Тир, са разрушени от персите и Александър Велики.
Много финикийци да напуснали своите търговски колонии по средиземноморския бряг, а хората и идеите на Финикия скоро са били асимилирани в други култури.
Източник: Phoenicians: Creating what is now known as the Alphabet, Аncient Оrigins
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари