Трудна е задачата на режисьорите на исторически игрални филми. Как да направят героите разпознаваеми за публиката, без да ги сведат до карикатури? 

Режисьорът Ридли Скот не е историк и вероятно иска да забавлява, а не да просвещава.

Но проблемът с историческата истина е интересен и е разгледан в статия на The Conversation от Джоан Тъмбълти (Joan Tumblety), доцент по френска история от Университета на Саутхемптън.

Трейлърът на Наполеон.

Не е лесно да се разбере кой е "истинският" Наполеон. Има разпознаваема негова версия – самоуверен генерал, любимец на войските си, интуитивен военен тактик, който може да работи на предела на силите си дни наред, строг и донякъде раздразнителен. Но голяма част от това е продукт на слоеве исторически легенди, натрупани от  поколения художници, журналисти и мемоаристи – и разбира се, от самият Наполеон.

Зрелищният ням филм Наполеон (1927) на Абел Ганс например описва живота и кариерата на Наполеон до заминаването му като военен генерал за италианската кампания през 1796 г. В една сцена обилен зимен снеговалеж прекъсва часовете във военния колеж на Наполеон. Момчетата изтичват навън да играят и неизбежно започват да се замерват със снежни топки. Сцената изобразява младият Наполеон, който се проявява като естествен лидер, ръководейки битката сякаш на бойното поле.

И все пак достоверността на този момент се основава основно на един единствен източник – мемоарите на един от приятелите на Наполеон от детството, Луи дьо Буриен, който е посещавал същото училище. По-късно авторът е бил служител на Наполеон, който го уволнява за присвояване през 1802 г.

Много години по-късно, през 1829 г., дьо Буриен написва мемоари с надеждата да спечели от търсенето  за автентични разкази за великия генерал. Това, което си мислим, че знаем за "истинския" Наполеон, често се събира от не особено достоверни разкази като този.

Ето фактите и легендите зад някои от основните сцени от новия биографичен филм на Ридли Скот за Наполеон.

Коронясал ли се е сам Наполеон?

Наполеон полага големи усилия да даде свещена легитимност на режима на личната си власт, със своя нова династия и нова аристокрация като същевременно си създаде образ на добър владетел и човек от народа.

Религиозната церемония по коронясването му, извършена от папа Пий VII, последвана от самата коронация, се провежда през декември 1804 г. в катедралата Нотр Дам в Париж. Продължава почти пет часа, а художникът Жак-Луи Давид я увековечава на две платна: "Коронацията на Наполеон" и "Армията полага клетва пред императора след разпределението на орлите".

Докато папата чете формулата "Accipe coronam regni…", Наполеон се обръща, маха лавровия венец, короняса се и след това поставя корона на коленичилата Жозефина. В този удивителен акт на високомерие, Наполеон наистина вече е бил поставил корона на собствената си глава, въпреки че маслената картина го показва само с лаврови листа, за да обозначи неговите военни триумфи.

Жозефина коленичи пред Наполеон по време на коронацията му в Нотр Дам. Фрагмент от картината на Давид. Кредит: Wikimedia Commons

Историкът Дж. Дейвид Маркъм, който е и ръководител на Международното наполеоново общество, пише в книгата си "Наполеон за лаици":

"Клеветниците на Наполеон казват, че той е грабнал короната от ръцете на папата или че това е акт на невероятна арогантност, но нито едно от тези обвинения няма основание. Наполеон просто символизира това, че е станал император въз основа на собствените си заслуги и волята на народа, а не поради някаква религиозна церемония. Папата знаеше за тази стъпка от самото начало и не възрази (но нямаше голям избор)".

Наполеон се коронясва. Хоакин Финикс в "Наполеон". Скрийншот от трейлъра

Това събитие е определено като "фино завоалиран елемент на съвременната пропаганда" в книгата "Сценична империя: Наполеон, Енгр и Давид"

Филмът на Скот всъщност изобразява великолепието на маслените картини, които показват Наполеон и неговата императрица в най-ласкателна светлина, а не самата церемония по коронясването, казва .

Връзката му с Жозефина

Няма съмнение, че Наполеон е изпитвал дълбока страст към Мари Роз Жозеф Таше дьо Ла Пажери – известна като Жозефина – за която се жени през 1796 г., когато военната му кариера е във възход. И все пак във филма на Ридли Скот тя е изобразена като млада съблазнителка, което вероятно говори повече за сексистко клише, отколкото за някаква самоувереност на Жозефина.

Ванеса Кърби и Хоакин Финикс в "Наполеон".  Скрийншот от трейлъра

Тя е била шест години по-възрастна от Наполеон, вдовица и майка на две малки деца, когато са се запознали, и романтичните чувства на младия генерал изглеждат по-силни от нейните. Когато е бил във военна кампания, той й е пишел буквално всеки ден, понякога писалката му е пробивала пергамента, заради силата на емоциите му. Но някои от тези писма до нея са останали неотворени.

Връзката им е била колкото бурна, толкова и страстна и двамата съпрузи са имали няколко афери. И все пак, когато Наполеон предизвиква развод през 1809 г. поради липса на наследник, жестът му е изненадващо приятелски. Императрицата запазва императорската си титла до смъртта си през 1814 г. и й е разрешено да продължи да живее в императорския Шато Малмезон.

Присъствал ли е Наполеон при екзекуцията на Мария Антоанета?

Есента на 1793 г. е била особено натоварена за Наполеон предвид нарастващата му роля в обсадата на Тулон. Федералистките бунтовници са предали френския флот на британския адмирал Самуел Худ и младият артилерийски офицер Бонапарт командва операцията. Английските кораби са принудени да се оттеглят и след успешна атака Тулон пада в ръцете на републиканците. По време на атаката, Бонапарт е ранен в бедрото, но заради големия му принос, след обсадата е повишен в бригаден генерал. Именно след тази обсада неговото име става известно дори и извън пределите на Франция.

Следователно е много малко вероятно е, да е бил сред тълпата в Париж през октомври и да е станал свидетел на екзекуцията на кралица Мария-Антоанета.

Друг трейлър за Наполеон показва началото на екзекуцията на Мари Антоанета.

В писмо до по-големия си брат Жозеф обаче Наполеон твърди, че е бил свидетел на щурмуването на двореца Тюйлери от гневна тълпа републикански протестиращи през юни 1792 г. и го определя като "противоконституционен и много опасен пример".

Наистина ли Наполеон е стрелял по пирамидите?

Наполеон започва египетската си кампания през 1798 г., която претърпява пълен неуспех в опита си да защити френските търговски интереси в Египет и Сирия и да препречи пътищата на англичаните до Индия. Тоталното превъзходство на английския флот в Средиземно море и враждебността на местното население обрича кампанията на провал.

Наполеон пред Сфинкса. Картина на Жан-Леон Жером. Кредит: Wikimedia Commons

Но заедно с това, египетската кампания на Наполеон бележи началото на мащабно спасяване и изследване на наследството на древен Египет и предизвиква истинска египтомания през ХІХ век в Европа.

Няма доказателства, че френските войници са стреляли с артилерия по пирамидите или че войските на Наполеон са разбили носа на Сфинкса, друга част от популярния апокриф (доказателства сочат, че носът е бил отсечен векове преди времето на Наполеон), се казва в статия на The New York Times, отговаряща на този въпрос.

Стрелба по пирамидите във филма на Скот. Скрийншот от трейлъра

Имало е, разбира се, безсмислени жестокости.

Слухът, че той е наредил собствените му поразени от чума войници да бъдат отровени в град Яфа, окончателно срива репутацията на Наполеон в началото на 19 век. Картината на художника Антоан-Жан Гро има за цел да подобри образа на Бонапарт и е възложена от самия Наполеон. Тя разказва друга история, която също е истина - императорът поема голям риск посещавайки жертвите на чумата в "тясна и много претъпкана стая, той помага да се вдигне и да се пренесе ужасният труп на войник, чиито оръфани дрехи са замърсени от спонтанното отваряне на огромен абсцес", разказва участник в експедицията. Тази сцена е обект на първата скица на Гро, която се намира в музея Лувър. 

Бонапарт посещава чумавите на Яфа. Картина на Антоан-Жан Гро.  Кредит: Wikimedia Commons

В деня преди това посещение при жертвите на чумата обаче, след обсадата на Яфа, Бонапарт е избил 3000 затворници, които смята, че не може да задържи и нахрани.

При битката при Аустерлиц през зимата на 1805 г., която завършва с победа на Наполеон, той заобикаля целия ляв фланг на съюзните армии на австрийския император Франц II и руския император Александър I. Част от техните войници бягат през замръзналите езера. 

Зрелищните кадри от филма с потъващите в леда войници са малък непреднамерен епизод, при който загиват около 200 души, което на фона на загубите на съюзниците от 36 хиляди убити и ранени е незначително малко.

Скрийншот от трейлъра

Не е нужно обаче да се измислят ледени капани или Наполеон да нарежда на хората си да стрелят по пирамидите, както прави биографичният филм на Ридли Скот, за да се предаде безчувственото му пренебрежение към живота на хората, казва историкът Джоан Тъмбълти.

"Филмът на Ридли Скот не представя толкова миналото, колкото носи версия на легендите и картините, изобразяващи Наполеон", обобщава Тъмбълти.

Филмът не е за историци, а за хора, които обичат красивите приказки.

Източник: Did Napoleon really fire at the pyramids? A historian explains the truth behind the legends of Ridley Scott’s biopic, Joan Tumblety, The Conversation

Още по темата

23/12/2022

Човекът

На тази дата е роден бащата на египтологията - Жан-Франсоа Шамполион

21/03/2022

Математика

На тази дата е роден Фурие, баронът на Наполеон, написал "велика поема на математиката"

05/11/2022

Човекът

Един авантюрист, тръгнал от цирка, основава колекциите египетско изкуство в Западна Европа

19/07/2022

Човекът

На 19 юли 1799 г. е открит розетският камък, ключов за разгадаването на йероглифите