Мисията на Индийската организация за космически изследвания (ISRO) може да влезе в историята като първата, която каца на южния полюс на Луната. Ако всичко върви добре, Индия може да бъде едва третата страна, която ще има меко кацане на Луната.

Актуализация: 15:34

Чандраян-3 влезе в историята

Спускаемият апарат Чандраян-3 прави успешно безопасно и меко кацане, докато в центъра за управление на мисията избухват оглушителни възгласи.

^{Актуализация: 15:33}

Спускаемият модул прави успешен наклон

Спускаемият апарат Викрам успешно се наклони в хоризонтална позиция преди кацане. Сега е на по-малко от 200 метра над мястото на кацане.

^{Актуализация: 15:29}

Контролът на мисията си отдъхна, когато Чандраян-3 премина фазата на фино спиране

Хората от Контрола на полета започна да се поздравява, докато спускаемият модул се движи на 1 км
височина от кацането премина фазата на фино спиране, което не се случи по време на Чандраян-2.

_{Актуализация: 15:27}

Фазата на задържане на позицията е завършена

На височина от около 7,43 километра над лунната повърхност спускаемият модул завърши фазата си на задържане на позицията и преминава във фаза на фино спиране.

^{Актуализация: 15:17}

Започва фаза на грубо спиране

Скоростта на спускаемия модул Чандраян-3 ще бъде намалена от над 6000 километра в час до 500 километра в час във фазата на грубо спиране от малко над 10 минути, отбелязва ISRO.

^{Актуализация: 15:15}

Автоматичната последователност за кацане е задействана по план

Бе задействана автоматизираната последователност за кацане (ALS), когато Чандраян-3 достига предварително определена точка в 15:44 българско време. При получаване на командата ALS, Спускаемият модул активира дроселиращите двигатели за механично спускане.

"Оперативният екип на мисията ще продължи да потвърждава последователното изпълнение на команди", заявява ISRO. Мисията Чандраян-3 започва своето спускане с двигател.

_{Актуализация: 14:29}

Четирите фази на ужас

Последните няколко минути от кацането на Луната се наричат "15 минути на ужас" от председател на ISRO по време на Чандраян-2. Тези 15 минути ще останат еднакво решаващи и изнервящи по време на мисията Чандраян-3 и се състоят от четири фази:

Фаза на грубо спиране: По време на тази фаза хоризонталната скорост на спускаемия модул трябва да намалее от около 6000 километра в час до почти нула за меко кацане.
Фаза на задържане на позицията: На височина от около 7,43 километра над лунната повърхност спускаемият апарат ще се наклони от хоризонтална във вертикална позиция, докато изминава разстояние от 3,48 километра.
Фаза на фин завой: Това ще продължи около 175 секунди, през което време спускаемият модул ще измине около 28,52 километра хоризонтално до мястото на кацане, като същевременно намалява височината с около 1 километър. Чандраян-2 загуби контрол между фазите на задържане на позицията и фино спиране.
Окончателно спускане: Това е последният етап, когато напълно вертикалният спускаем модул трябва да кацне на повърхността на Луната.

_{Актуализация: 14:09}

Шоуто в реално време

Последните няколко минути от кацането на Chandrayaan-3, или „15-те минути на ужас“, ще бъдат от решаващо значение за решаването дали мисията е успешна или не. Но през тези 15 минути спускаемият модул Vikram ще бъде управляван от програмата, вградена в неговите компютри, вместо пилотиран дистанционно. Разбира се, контролерите на мисията в ISTRAC ще го наблюдават отблизо, но цялата операция ще бъде обработвана в реално време от системите на космическия кораб.

Това е така, защото изпращането или получаването на радиосигнал от Луната отнема около две секунди. Това може да означава забавяне от цели четири секунди при реагиране на спешен сценарий, което би било твърде много. Като се има предвид това, най-добрият метод би бил автономните системи на космическия кораб да се справят със ситуацията.

„Ако всички сензори откажат, ако всичко откаже, той все пак ще направи кацане, при условие че системата за задвижване работи добре. Така е проектирано. Дори два от двигателите да не работят и този път спускаемият апарат ще може да кацне. Той е проектиран по такъв начин, че да може да се справя с множество повреди. Ако алгоритмите работят добре, трябва да можем да направим вертикално кацане“, заявява председателят на ISRO Соманат (Somanath) по-рано този месец, имайки предвид системите за кацане на мисията.

^{Кредит: ISRO}

Компоненти на мисията на Чандраян-3. Кредит: ISRO

Chandrayaan-3 Mission:
All set to initiate the Automatic Landing Sequence (ALS).
Awaiting the arrival of Lander Module (LM) at the designated point, around 17:44 Hrs. IST.

Upon receiving the ALS command, the LM activates the throttleable engines for powered descent.
The… pic.twitter.com/x59DskcKUV

— ISRO (@isro) August 23, 2023

Защо ISRO иска да изследва лунния южен полюс

Само три държави са успели да направят меко кацане на Луната досега – Съединените щати, бившият Съветски съюз и Китай – и всичките им космически кораби са кацнали близо до екватора на Луната. Има причина за това. Полярните региони на Луната са относително негостоприемни и нямат терен и климат, благоприятни за дългосрочни космически мисии.

Тогава защо ISRO иска да кацне близо до южния полюс?

Много предишни орбитални мисии, включително мисията Chandrayaan-1 през 2008 г., намекнаха, че относително неизследваните полярни региони на Луната представляват интересни възможности. Има шанс там да бъдат намерени доказателства за замръзнал воден лед.

Освен това, тъй като тези региони са изключително студени, всичко, уловено там, би било замръзнало на място, превръщайки областите в нещо като "капсула на времето". Изследването на полярните региони на Луната може да помогне на учените да разберат по-добре ранния живот на Слънчевата система, включително формирането на нашата планета и Луната.

Карта на южния полюс на Луната, създадена от изображения от камерата на борда на Lunar Reconnaissance Orbiter. Кредит: NASA/GSFC/Arizona State University

Още по темата

22/08/2023

Космос

Чандраян-3 заснема прекрасни гледки към обратната страна на Луната

12/09/2019

Космос

Оцеля ли индийският модул Чандраян-2 след неуспешното кацане на Луната? Шансът е малък

08/09/2019

Космос

Индийският апарат "Викрам" изглежда е катастрофирал на Луната (видео)

22/07/2019

Космос

Индийската мисия Чандраян-2 се отправи към Луната (видео)