Няма сигнал от Чандраян-3, а Индия продължава да търси спящата лунна мисия

Спускаемият апарат "Викрам" и луноходът " Праджан", които заедно съставляват индийската лунна мисия "Чандраян-3", заспаха преди две седмици, за да оцелеят в мразовитата лунна нощ

Ваня Милева Последна промяна на 25 септември 2023 в 00:00 5103 0

Спускаемият апарат

Кредит ISRO

Спускаемият апарат "Викрам" на повърхността на Луната, видян от лунохода "Праджан"

Индийската организация за космически изследвания (ISRO) сканира за сигнали от мисията си "Чандраян-3" на повърхността на Луната, но досега няма признаци спускаемият апарат "Викрам" или роувърът "Праджан" да са се събудили от суровата двуседмична лунна нощ. Ако опитите са неуспешни, то тогава хардуерът вероятно се е предал на мразовитите условия на Луната.

"Бяха положени усилия за установяване на връзка със спускаемия модул "Викрам" и лунохода "Праджан", за да се установи състоянието им. Засега не са получени сигнали от тях. Усилията за установяване на контакт ще продължат", съобщава ISRO в Туитър на 22 септември.

Агенцията изстреля "Чандраян-3" през юли, като "Викрам" кацна на повърхността на 23 август, преди да пусне роувъра "Праджан", който успешно измина около 100 метра на повърхността.

И двата апарата извършват успешно научните си експерименти, а Викрам дори изпълнява маневрата "скок", издигайки се на височина 40 см, придвижвайки се странично на същото разстояние и приземявайки се отново. Този тест имаше за цел да даде на инженерите на ISRO ценни данни за бъдещи кацания.

Около две седмици след началото на мисията - един лунен ден - и двете устройства преминават в "спящ режим" и се подготвят за залез слънце и последващи условия на студ до -238 °C, които биха могли да унищожат електронните им компоненти.

В този момент мисията официално приключва: научните устройства са изключени, а всички данни са предадени обратно на Земята чрез спускаемия модул, чийто слънчев панел е ориентиран в най-добрата позиция, за да започне да произвежда енергия при следващия изгрев. През последните дни лунният терминатор - линията между деня и нощта - премина покрай точката на кацане и сега слънцето ще се издигне под такъв ъгъл, че слънчевите панели ще могат да започнат да произвеждат енергия.

Както луноходът, така и спускаемият модул са проектирани да събират слънчева енергия, когато е налична, да стартират и да възобновят предаването на информация със Земята, при условие че хардуерът им не е повреден от студа. Инженерите на ISRO заявяват, че са уверени, че луноходът и спускаемият апарат ще се заредят отново след още две седмици, когато слънцето отново изгрее, и ще могат да продължат да извършват научни изследвания и да проучват повърхността, но подчертават, че условията, с които биха се сблъскали, са изключително трудни за някои компоненти.

"Този продължителен период на студ може да е предизвикал проблеми с оборудването и да е необходимо повече време за загряване от предварително планираното, особено ако луноходът е в сянката на някой валун", обяснява Сара Кейсуел (Sarah Casewell) от Университета в Лестър, Великобритания. "Първоначално мисията бе предвидено да работи само 14 дни на лунната повърхност, което и направи, изпълнявайки тази цел. Така че събуждането на апарата с цел по-нататъшно изследване на лунната повърхност би било фантастично постижение за екипа на мисията и нейните инженери."

Източник: No sign of Chandrayaan-3 as India searches for sleeping moon mission, New Scientist

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !