Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
25 юли 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Разни
FACEBOOK

Свръхнова с яркостта на 100 млн слънца: резултатите от 30 г. наблюдения (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 27 февруари 2017 в 09:0029202
Загадъчните обръчи на свръхновата 1987A очароват астрономите вече 30 години. Снимка: NASA, ESA

Преди тридесет години, на 23 февруари 1987 година, астрономи забелязват свръхновата SN1987A. Нейният блясък се равнявал на светлината на 100 милиона слънца в продължение на няколко месеца и това е най-ярката експлодирала звезда, наблюдавана последните над 400 години.

Сега, за да отпразнува 30-годишнината от откриването й, НАСА пусна зашеметяваща нова серия от спиращи дъха снимки, тайм-лапс видео и 3D модел, даващи уникален поглед към свръхновата 1987A.

От откриването си досега звездата се наблюдава внимателно и продължава да очарова астрономите с впечатляващото си светлинно шоу. Разположена в Големия Магеланов облак, на около 168 хиляди светлинни години от Земята, SN1987A е най-близката свръхнова, наблюдавана от изобретяването на телескопа и осигурява най-добрата възможност за астрономите да изследват етапите преди, по време и след смъртта на звездата.

От 1990 година космическият телескоп Hubble многократно наблюдава свръхновата SN1987A, натрупвайки стотици изображения. Рентгеновата обсерватория Chandra започна да следи звездата скоро след изстрелването си през 1999 година. ALMA, мощен масив от 66 антени, събира данни с висока резолюция за експлозията от самото начало.

Свръхновата SN1987А от телескопа Hubble. Източник: NASA, ESA

"За 30 години наблюдения получихме важни данни, които дават представа за последните етапи на звездната еволюция",  - заяви Робърт Киршнер (Robert Kirshner) от Харвард-Смитсониън център за астрофизика (САЩ).

Снимките, направени в периода 1994 - 2016 от космическия телескоп Hubble, показват светъл пръстен газ около взривяващата се звезда SN1987А. Източник: NASA, ESA

Последните данни на мощните телескопи показват, че SN1987A е преминала важна граница. Ударната вълна от експлозията излиза отвъд плътния пръстен, образуван, когато звездата е била в края на живота си като предсвръхнова (pre-supernova), когато бързият звезден вятър се е сблъскал с по-бавния вятър, създаден в по-ранната фаза на червения гигант. Какво се намира извън пръстена е слабо известно в момента и зависи от нюансите на еволюцията на звездата.

"Подробностите за този преход ще дадат на астрономите по-добро разбиране за живота на обречената звезда и как всичко ще приключи", - разказва Кари Франк (Kari Frank) от Университета на Пенсилвания (САЩ).

Свръхновите, подобни на 1987A, могат да предизвикат образуването на нови звезди и планети, обяснява НАСА.

Газът, от който те ще се родят е обогатен с елементи като въглерод, азот, кислород и желязо - основните компоненти на живота. Тези елементи се образуват в предсвръхновата звезда и по време на експлозията на свръхновата. След това елементите се разпръскват из галактиката в разширяващите се остатъци на умиращото светило.

Бъдещите наблюдения на SN1987A ще дадат уникален поглед за началния етап на този процес.

Астрономите комбинират наблюденията от три различни обсерватории, за да произведат това колоритно изображение на останките на свръхновата 1987A.
Източник: NASA, ESA, and A. Angelich (NRAO/AUI/NSF); Hubble credit: NASA, ESA, and R. Kirshner (Harvard-Smithsonian Center for Astrophysics and Gordon and Betty Moore Foundation) Chandra credit: NASA/CXC/Penn State/K. Frank et al.; ALMA credit: ALMA (ESO/NAOJ/NRAO) and R. Indebetouw (NRAO/AUI/NSF)

Проучванията на Хъбъл установиха, че плътният пръстен газ около свръхновата свети в оптична светлина и е с диаметър от около една светлинна година. Пръстенът го е имало най-малко 20000 години преди звездата да експлодира. А ултравиолетовата светлина от експлозията зарежда газа в пръстена и го кара да свети в продължение на десетилетия.

Централната структура, видима във вътрешността на пръстена, се увеличава с около половин светлинна година.

Данните на Chandra, събрани от 1999 до 2003 г., показват разширяването на пръстена рентгенови лъчи, които постепенно стават по-ярки. Причината за това е взривната вълна, която докато преминава през пръстена газ, го нагрява.

През последните няколко години, яркостта на пръстена рентгенови лъчи престана да расте. В периода от февруари до септември 2013 - 2015 година Chandra не регистрира никакви промени. Освен това долната лява част на пръстена започна да избледнява. Тези промени показват, че взривната вълна е достигнала областта с по-ниска газова плътност извън пръстена. Това представлява края на цяла една епоха за SN1987A.

Астрономите все още се търсят доказателства за черна дупка или неутронна звезда, образувана на мястото на взрива. Те наблюдаваха изхвърляне на мощен поток неутрино от звездата по време на нейната смърт. Това кара учените да предполагат, че се е формирал компактен обект в момента на унищожаването на SN1987A, но нито един телескоп все още не е дал доказателства за наличието на възникналия обект.


+ 1
- 0
Само ядете парите на даржавата и пенсионерите
+ 1
- 0
Да бе вярваме ви. Стига неправуславна пропаганда
 
Още от : Новини

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.