
В сенчестите дълбини на пещерата Марго в долината на Маас в Белгия, археолози в края на 80-те години на миналия век откриват разпръснати останки на най-малко девет жени, живели през мезолита, преди повече от 10 000 години. Десетилетия по-късно, една от тях е получила лице - и ето какво е то.
Благодарение на авангардна генетика, криминалистика и съвместни усилия по проекта ROAM (Regional Outlook on Ancient Migration - Регионален поглед върху древните миграции), жената Марго (както е наречена) се е появила от дълбокото време с поразително реалистичен вид. Бюстът, открит в Динан, Белгия на 16 юни 2025 г., разкрива жена на средна възраст със синьо-сиви очи, по-светла от очакваното кожа, охрени петна по тялото и кожена шапка с пера - черти, не много различни от тези на съвременните местни хора, но оформени от един съвсем различен свят.
Древен европеец, не по-различен от нас
Жената Марго е живяла преди приблизително 10 500 години, време, когато последният ледников период току-що се е оттеглил и горите на Европа са гъмжали от живот. Тя е принадлежала към популация от западноевропейски ловци-събирачи, същата група като известния британски човек, наречен Чедър, чиито останки са открити в пещерата Гоф в Съмърсет. Подобно на него, тя е имала сини очи, но кожата ѝ е била "малко по-светла от тази на много други индивиди от същия период", според Мейте Риволат (Maïté Rivollat), главен генетик на проекта, съобщава MailOnline.
ДНК, извлечена от черепа ѝ, който е бил забележително добре запазен след повече от десет хилядолетия, позволила на изследователите да определят както цвета на очите, така и на кожата ѝ, предлагайки по-нюансирана представа за мезолитните популации в Европа.
"Това показва по-голямо разнообразие в пигментацията на кожата, отколкото предполагахме преди", разказва Риволат.
Кредит: Vakgroep Archeologie/illustratie Ulco Glimmerveen/Ghent University
Извайване на живот от кости и код
Създаването на бюста се извършва от Адри и Алфонс Кенис, известни холандски братя, известни със своите палеоантропологични реконструкции на праисторически хора. Предишните им творби включват реконструкции на неандерталци, денисовци и Йоци Ледения човек. За жената Марго те съчетават артистична интуиция с анатомична наука, оформяйки чертите ѝ от смола и силикон, използвайки криминалистично моделиране и генетични прозрения.
Резултатът е едновременно завладяващ и интимен: обръсната глава, внимателното изражение и раменете, боядисани с въглен и охра, подсказват жена с ярко присъствие. Това не е била обикновена мезолитна фигура, а реална личност, човек, който някога е събирал лешници в древни гори и е следвал реки, придошли от отстъпващите ледени покривки.
"Смятаме, че е била на възраст между 35 и 60 години по време на смъртта си", обяснява пред Daily Mail професор Изабел Де Грут (Isabelle De Groote), водещ изследовател по произхода на човека в университета в Гент. "В антропологията е трудно да се направи по-точна оценка само със запазен череп и челюст".
Живот и смърт по време на мезолита
Въпреки че причината за смъртта ѝ остава неизвестна - "не виждаме удар по главата", отбелязва Де Грут, животът ѝ може да бъде частично реконструиран от археологически улики.
"Тя е живяла като ловец-събирач в гористи местности", посочва Де Грут пред MailOnline, обяснявайки, че нейната общност "се е заселила в скален заслон като Абри дю Пап, където са строили огнища и са изработвали кремъчни инструменти". Храната им, добавя тя, е била богата и разнообразна: "дивеч като елени и глигани, риба, птици и растителни храни като лешници", като всяка част от животното се е използвала "за дрехи, инструменти и връзки".
Тези хора може също да са имали опитомени кучета и макар че са се местили сезонно, вероятно са се връщали на предпочитани места като "скални заслони и пещери" година след година.
Мястото, където са открити останките на жената от Марго през 1988 г., съдържа кости от няколко жени, но те са смесени, което прави индивидуалната идентификация трудна засега. Изборът ѝ за реконструкция е направен от добре запазен череп, който предлага рядък генетичен достъп и анатомична цялост.
Тази реконструкция може да предложи нещо рядкото усещано в историческата наука - осъзнаването, че не сме толкова различни от тези, които са били преди нас, че хората от мезолита не са били сенки на това, което сме ние, а отражения.
Източник: 10,500-Year-Old Mesolithic Woman Reconstructed with Striking Realism, ancient-origins.net
Още по темата

Човекът
Еволюцията на цвета на европейската кожа, очи и коса според древната ДНК

Човекът
Тази жена на 7000 години е сред последните ловци-събирачи в Швеция (видео)

Животът
ДНК анализ разкрива произхода на строителите на Стоунхендж

Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Как „зеленото побутване“ стимулира устойчивите избори на хората
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици
dolivo
Учени възпроизвеждат сияйното египетско синьо, озарявало гробниците на фараоните
dolivo
Революция в залесяването: Японски дронове с изкуствен интелект засаждат дръвчета 10 пъти по-бързо от хората